Десетки милиони лева повече плаща ЧЕЗ Разпределение за ток от борсата, големите разходи са риск за електрозахранването
Сериозен ръст на изходящите парични потоци показва финансовият отчет на дружеството за 2021 г., а засега e получило компенсации за малка част от тях
Сътресенията на пазара на електроенергия поради рекордния скок на цените в Европа и България вече поставя пред риск електроразпределителните дружества у нас, по конкретно да осигурят необходимите инвестиции, които да гарантират сигурността на електрозахранването. Това става ясно от в публикувания финансов отчет на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД за 2021 г. Вероятно проблемът се мултиплицира и в останалите от т.нар. ЕРП-та, но само ЧЕЗ е публична компания и публикува финансовите си отчети. Трябва да подчертаем, че трите електроразпределителни предприятия поддържат и развиват мрежите в със средно ниско напрежение и осигуряват доставките на електроенергия за потребителите на регулирания пазар, където останаха само домакинствата. Цените на този пазар се определят от енергийния регулатор КЕВР.
Обществена тайна е, че цените за битовите потребители вече десетки години се подтискат изкуствено и това има негативни ефекти върху финансите на дружествата, а оттам и за инвестиционната им политика за развитие и поддържане на мрежата. Затова е обяснимо, че докато в Германия, Австрия и много други държави в ЕС отдавна е инвестирано в изграждането на т.нар. Умни мрежи и те работят, като улесняват потреблението и до известна степен балансирането на енергийните потоци, особено при нарастването на дела на ВЕИ в електроенергийния микс, то при нас говорим за инвестиции в разширяване на мрежата, които да присъединят нови потребители и за намаляване на авариите, които водят до спиране на тока в домовете ни и/или до избягване на ситуации, при които уредите ни изгарят.
Какво се вижда зад поредицата от цифри? След решението на КЕВР за минимално поскъпване на тока на регулирания пазар от юли 2021 г , привидно дружеството приключва изпълнената с всевъзможни дисбаланси и сътресения изминала година на печалба. Тя възлиза на малко над 51.2 млн. лв., което е с 35% повече спрямо 2020 г., когато печалбата е била в размер на почти 38 млн. лв. Приходите на компанията също бележат ръст от 10 на сто – от 372 млн. лв. през 2020 г. до 409.2 през 2021 г.
В същото време обаче има и съществено нарастване на разходите на „ЧЕЗ Разпределение България“. Общо за изминалата година те са малко над 354.1 млн. лв., което е със 7.15% или с над 23.6 млн. лв. повече в сравнение с предходната. Преобладаващата част от това увеличение се дължи на разходите за дейността (+21.7 млн. лв.), а останалото е от ръста на финансовите разходи с над 76 на сто или с 1.67 млн. лв., което пък се дължи най-вече на увеличението на разходите по лихви.
Може да се каже, че разходите на дружеството се увеличават приблизително с толкова, с колкото и приходите от клиенти. Според финансовия отчет на компанията те са с 21.44 млн. лв. повече в сравнение с 2020 г. и достигат над 405.4 млн. лв.
Драстичен пример е нарастването на разходите за закупуване на електроенергия за технологичните нуждии на дружеството – от есента на миналат година тези количества ток „ЧЕЗ Разпределение“ купува на борсата по цени, които надминаха и най-лошите прогнози за развитието на електроенергийния пазар.
Значително се увеличават плащанията на „ЧЕЗ Разпределение“ към доставчици, което всъщност се дължи основно на закупуването на електроенергия за технологични разходи, както и на части и материали за поддръжката и развитието й. Ако през 2020 г. компанията е платила за тези дейности 150 млн. лв., то през 2021 г. сумата нараства с 52% или с близо 78 млн. лв. до почти 228 млн. лв. Което е над 3.6 пъти повече в сравнение с увеличението на приходите от клиенти – въпросните 21.44 млн. лв. Към това трябва да се добави и ръстът в разходите за покупка на дълготрайни активи, които отново до голяма степен са свързани с поддръжката и модернизацията на електроразпределителната мрежа. През 2021 г. те са нараснали с над 7.5% или с 6.36 млн. лв. до 90.8 млн. лв.
За увеличените разходи на дружеството свидетелстват и данните за нетния паричен поток от оперативна дейност, който за година е намалял с малко над 43% или с 49.8 млн. лв. Според финансовия отчет техният размер през 2020 г. е бил 115.466 млн. лв., докато през 2021 г. е спаднал до 65.653 млн. лв.
От всички изнесени данни става ясно, че паричните потоци в компанията намаляват, което е сигнал за потенциална ликвидна криза. Това поставя под риск изпълнение на инвестиционните програми на дружеството, свързани с поддръжката и развитието на мрежата. От които пък , както споменахме, зависи качеството на снабдяването с електроенергия на клиентите – и битови, и стопански. Както малките, така и големите бизнеси в последно време изпитват сериозни проблеми предвид неочаквано високите цени на електроенергията на борсата, така това се отнася и до ЕРП-тата, които също купуват необходимата им енергия за технологични разходи от БНЕБ.
Тези дружества попаднаха в обхвата на компенсациите от по 110 лв. на мегаватчас потребена ел.енергия, които държавата започна да изплаща заради рекордния ръст на цените на свободния пазар. От финансовия отчет на „ЧЕЗ Разпределение България“ обаче става ясно, че компанията все още има да получава значителни средства по договора си с Министерството на енергетиката за изплащането на въпросните компенсации. До момента по сметките на дружеството са постъпили 13 млн. лв. от тях. Все още обаче не са изплатени 55 млн. лв., според изчисленията на самото него, описани в поясненията към финансовия отчет. От документа се вижда също, че паричните наличности в компанията намаляват от 28.3 млн. лв. в началото на годината до 13.1 млн. лв. в края й. Паралелно с това драстично се увеличават и вземанията - от 3.4 млн. лв. на 60.4 млн. лв., като в голяма степен това най-вероятно се дължи на средствата, които дружеството има да получава от държавата, тъй като сумата приблизително съвпада.
В същото време ръстът на приходите на „ЧЕЗ Разпределение България“ не се дължи на подобряването на пазара на ток у нас, а е следствие на възстановяването на икономиката след срива през 2020 г., което естествено доведе и до ръст на потреблението на ток. Само че този ръст всъщност е връщане към нивата на нормалните количества консумирана ел.енергия в държавата, които паднаха принудително вследствие на локдауните и временното затваряне на редица бизнеси, поради което много офис сгради, заведения, производствени цехове и др. спряха да потребяват ток за известни периоди от време, което доведе до цялостния спад в потреблението през 2020 г.
Така че връщането към нормалността ще доведе и до нов ръст на потреблението на ел.енергия, респективно на натоварванията по мрежата. А тя има нужда не само от поддръжка, но и от развитие. А дори и самата поддръжка преди време бе частично забавена вследствие на Закона за извънредното положение, който през 2020 г. временно забрани на ЕРП-тата да правят планирани прекъсвания на електрозахранването по време на въведеното извънредно положение. Което на практика им преустанови за известен период дейностите по поддръжка на съоръженията и електропроводите, които обаче продължиха да се амортизират и е естествено да имат нужда от по-скорошни ремонти и подмяна. А тези дейности изискват инвестиции, за които електроразпределителните дружества имат нужда от средства. И при положение, че основната им дейност е преноса на ток, цените за който се регулират от КЕВР, те нямат много възможности да си осигуряват допълнителни приходи от други дейности. А в ЕС, от който сме част и ние, вече тече зеленият преход. Значителна част от който и пряко, и косвено, касае електроразпределителните мрежи и тяхното развитие и модернизация. С времето ще се изграждат все повече ВЕИ-та, макар това да се случва с бързи темпове и в момента. Всичко това води до нуждата от още по-сериозни инвестиции в мрежите, превръщането им в „умни“, а за целта опериращите ги компании ще имат нужда от много средства, коментират експерти от бранша.