Никелът ще е дефицитна стока и през 2022 г. заради рекордните продажби на електромобили

Микрочиповете не са единствената дефицитна стока за автомобилната индустрия. Не по-малък проблем тя изпитва и по отношение на никела. Тук обаче проблемът не е в сектора като цяло, а в един негов все още не толкова голям, но развиващ се с изключително бърз темпове сегмент – електромобилите. Заради рекордното и търсене в последните години и ръста на продажбите, измерващи се в трицифрени проценти, световната електромобилна индустрия вече втора година ще страда от дефицит и на никел. А причината за това е, че металът е изключително ценен за производството на акумулаторите, вграждани в електрическите превозни средства и след като тяхното търсене расте, то и това на никел се увеличава. Така, според прогнозите на най-големия производител в света – руската „Норникел“, през 2022 г. световната икономика ще страда от дефицит на никел, измерващ се на около 42 хил. тона. Което всъщност не е толкова много на фона на очакваното търсене и предлагане. Очакванията на компанията са през настоящата година търсенето на никел да нарасне с нови 16% спрямо предходната и да достигне 3.31 млн. тона. В същото време обаче ще има и увеличение на предлагането. Очаква се то да дойде основно от Индонезия, от която се очаква доставките да нараснат с 45% заради разширяването на производствените мощности.

В същото време обаче ръстът на доставките може да не достигне тези нива, ако ситуацията с пандемията се влоши и се наложи страната да предприеме някакви мерки и ограничения, отбелязват от „Норникел“. Паралелно с това дефицитът може да се увеличи още, ако и търсенето се увеличи повече от очакваното, особено на висококачествената продукция. Основен катализатор могат да бъдат продължаващ сериозен ръст на търсенето на електромобили, както и на неръждаема стомана.

Електромобилната индустрия ще продължи да бъде основният двигател за увеличаването на търсенето на никел и в дългосрочна перспектива. Това се подклажда и от различните стимули за покупка на такива коли, предоставяни от редица държави в Европа, но и по света. Според базовия сценарий на „Норникел“ към 2030 г. търсенето на никел само от производителите на батерии ще бъде около 1.5 млн. тона. Но също така уточняват, че всъщност този сценарий е изключително консервативен, тъй като целите за декарбонизация на индустриите стават все по-амбициозни и дори агресивни.

Всъщност въпреки очаквания дефицит, пазарът на никел през 2022 г. ще се успокои в сравнение с 2021 г. През изминалата година ръстът в производството и продажбите на електромобили доведе до неколкократно по-голяма липса на метала на световния пазар, възлизащ на 166 хил. тона. Също така през м.г. бе регистриран и един от най-високите темпове на нарастване на търсенето, което скочи със 17% до 2.87 млн. тона, предаде ТАСС. И отново основният двигател за тези резултати е огромният ръст на търсенето на електромобили, респективно батерии за тях. Така потреблението от производителите на акумулатори се е увеличило със 73%. Докато на производството на неръждаема стомана ръстът на търсенето е бил 9%, макар като количество този сектор да потребява повече в сравнение с акумулаторната индустрия. В другите сектори, използващи никел за производството на продукцията си, потреблението на метала през 2021 г. е нараснало със 7%.

Точно с толкова се е увеличило и производството на никел. Но проблемът е, че световната индустрия е успяла да произведе само 2.7 млн. тона, откъдето идва и дефицитът. Основната причина за така стеклите се обстоятелства са ограниченията, налагани заради пандемията в Индонезия, където производителите не са успели да използват целия капацитет на производствените си мощности, както и забавеното въвеждане в експлоатация на нови.

В анализа на „Норникел“ се отбелязва още, че всъщност резултатите от 2021 г. са били изненадващи, тъй като в началото на годината прогнозите изобщо не са били за дефицит на никел. Даже напротив, очаквало се е на пазарите да има излишък от около 82 хил. тона. Но силният и неочакван ръст на търсенето на електромобили е довело не само до стопяването на този излишък, а и до приблизително двойно по-голям дефицит.