Възход на долара спрямо повечето валути, съществен скок спрямо йената

Американският долар умерено отслабва спрямо еврото, но поскъпва спрямо повечето основни валути и най-много към японската йена, заради коментарите на управителя на Японската централна банка (BoJ), който потвърди, че ултрамеката парична политика в страната продължав.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на долара спрямо шестте основни  валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.21%, а по-широкият индекс WSJ Dollar нарасна с 0.25%.

Курсът на щатския долара спрямо йената се повиши с 0.88% до 125.387 йени, в сравнение с 124.342 йени в края на търговията в петък, връщайки се към най-ниската си стойност от близо 7 години. Неотдавна BoJ проведе неограничени операции по закупуване на 10-годишни държавни облигации с фиксиран лихвен процент, за да защити целевата си доходност в условията на нарастващи глобални лихвени проценти.

В понеделник управителят на BoJ потвърди намерението на регулатора да продължи меката си парична политика: "Ще следим въздействието на новата епидемия от коронавирус в Азия и при необходимост може незабавно да предприемем допълнителни облекчения." Курода призна бързия спад на валутата, но повтори мнението си, че слабата йена е от полза за японската икономика като цяло, и изтъкна търпението при провеждането на политиката в подкрепа на икономическото възстановяване. В края на миналата седмица, когато японската валута отчете пета поредна седмица на загуба, министър на финансите опроверга очакванията за каквато и да е правителствена намеса на валутните пазари.

Еврото се търгува за 1.0879 долара, което е ръст от 0.03% спрямо нивото при затваряне на търговията в петък, въпреки че в началото на азиатската търговия общата американската валута скочи с 13% спрямо нивото от 1.0877 долара в края на предишната сесия в петък. Спадът на долара започна, след като бяха обявени предварителните резултати от президентските избори в неделя във Франция и президентът Еманюел Макрон печели първото място, но близкото второ място на крайнодясния лидер Марин Льо Пен поставя началото на оспорван втори тур на изборите на 24 април. ЕЦБ ще представи последното си решение по паричната политика в четвъртък, но не се очакват промени, тъй като членовете на Управителния съвет ще изчакат по-нататъшното развитие на войната в Украйна въпреки рекордно високото равнище на инфлацията. Все пак инвеститорите ще очакват да получат известна яснота относно това кога и колко бързо ще стартира и ще се развие цикълът на повишаване на лихвените проценти, след като тонът от протокол от заседанието на ЕЦБ през март беше по-ястребов от очакваното. Членовете на УС дадоха сигнали, че имат намерение да прекратят програмата си за закупуване на активи през третото тримесечие, а голяма част от тях пожелаха незабавно нормализиране на паричната политика и повишаване на основната лихва.

По същото време курсът на британския паунд спрямо долара спадна с 0.12% до 1.3015 долара от 1.3025 долара в петък. Достигнатото в понеделник ниво е най-ниското от ноември 2020 г., след като Банката на Англия (BoE) смекчи тона си по време на срещата през март и се очаква на срещата си през април да повиши за четвърти път през тази година основната лихва. През март BoE постигна третото си поредно повишение на лихвите, довеждайки разходите по заемите до нивата отпреди пандемията, но един от политиците гласува за запазване на лихвите без промяна, докато през януари всички членове подкрепиха повишението на лихвите. Членовете на борда предупредиха, че инфлацията, която в момента е на 30-годишен връх, може да се повиши допълнително до около 8% през второто тримесечие на 2022 г., а по-късно тази година може би ще бъде още по-висока.

Доларът получи подкрепа и от спадащите в понеделник цени на петрола. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка в средата на май се понижи с 2.74% до 95.570 долара за барел, а европейският вид Brent загуби 2.48% до 100.230 долара за барел. Затова и силно зависещите от котировките на петрола валути – канадски долар и норвежка крона се понижиха съответно с 0.27% до 1.2605 канадски долара за един американски и с 0.59% до 8.7517 норвежки крони за един американски.

Общият възход на щатския долар се пренеси и върху руската рубла, която поевтиня за пръв път от началото на миналата седмица. На международните валутни пазари доларът скочи с 6.11% до 82.501 рубли, въпреки че руската валута се задържа на нива, близки до наблюдаваните за последен път преди нахлуването в Украйна, дори и след като Централната банка на Русия намали основния си лихвен процент с 300 базисни пункта до 17% на непланирано заседание на 8 април. Преди това, за да избегне срива на рублата след първите санкции в началото на март банката повиши основния лихвен процент до 20%, наложи строг капиталов контрол, избегнат беше държавен фалити, защото успя да покри плащания по международни облигации, след като се намеси на финансовите пазари, а руският президент издаде указ „неприятелските държави“ да се разплащат само в рубли. На Московската борса рублата също поевтиня до 74.850 рубли за един долар, като загуби 140 копейки в сравнение с нивото при затваряне в петък на ниво от 74.710 рубли за долар.

*Валутните курсове са актуални към 10:30 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.