Доларът поевтинява спрямо повечето основни валути в очакване на решения от ЕЦБ

Щатският долар поевтинява спрямо повечето основни световни валути в четвъртък, тъй като търговците очакват резултатите от заседанието на Европейската централна банка (ЕЦБ) през април, което ще се проведе днес.

Повечето анализатори смятат, че ЕЦБ няма да промени основния си лихвен процент в края на заседанието си в четвъртък. Същевременно инвеститорите очакват сигнали от регулатора кога ще започне да затяга паричната си политика.

Европейската централна банка ще повиши депозитната си лихва, която в момента е минус 0.5%, през декември тази година, прогнозират много икономисти и търговци. Същевременно се увеличават очакванията, че повишаването на лихвените проценти може да се осъществи дори по-рано - в началото на четвъртото тримесечие.

Освен това, пазарните участници се интересуват от сроковете за приключване на програмите на ЕЦБ за закупуване на активи. Още през март централната банка даде да се разбере, че програмата може да приключи през третото тримесечие, поради което в четвъртък експертите ще проследят евентуална промяна на тези условия.

Най-вероятно пресконференция на управителя на ЕЦБ Кристин Лагард няма да има, тъй като миналата седмица тя обяви, че е заразена с Covid-19, а официалното изявление на регулатора се очаква към 15 часа българско време.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.71%, а по-широкият индекс WSJ Dollar, в който са включени 16 валути - с 0.13%.

Еврото поскъпна с 0.79% до 1.0911 долара спрямо 1.0888 долара в края на предишната сесия в сряда.

Стойността на американската валута спрямо японската йена се понижи с 0.23% до 125.179 йени спрямо 125.620 йени през предходната търговска сесия. След като три поредни дни японската валута поевтиняваше, днешният възход потвърждава позицията на японският министър на финансите Шуничи Сузуки, който в сряда отказа да коментира конкретни котировки на валутните пазари, но заяви, че правителството наблюдава внимателно йената и прекомерната волатилност и хаотичните движения могат да имат неблагоприятно въздействие върху икономиката и финансовата стабилност н страната, затова правителството и централната банка нямат намерение да се намесват и оставят пазарът да диктува условията.

Британският паунд се повиши с 0.10% до 1.3133 долара, след като докладът за индекса на потребителските цени, обявен в сряда, показа, че през март инфлацията е достигнала 30-годишен връх от 7%. Високият инфлационен натиск, произтичащ от рязкото покачване на цените на енергията, вреди на покупателната способност на домакинствата и свива финансите им, като притиска Банката на Англия (BoE) да затяга по-бързо паричната си политика, отколкото планираше в началото на годината. Пазарите очакват ВоЕ да повиши основния лихвен процент до 1% по време на заседанието, което е планирано за 5 май, и да обяви, че предвижда повишения със 140 базисни пункта до края на годината. От началото на годината ВоЕ повиши три път основната лихва.

Петролът отново започна да поскъпва с четвъртък, което е благоприятно за двете валути – канадския долар и норвежката крона, тъй като са силно зависими от котировките на суровината, тъй като нейният износ е сред основните приходи пера от експорт в държавните им бюджети. Американският лек суров петрол (WTI) се понижи с 1.32% д 102.870 долара за барел, а европейският вид Brent спадна с 1.17% до 107.510 долара за барел с доставка през май.

Щатският долар се понижи с 0.05% до 1.2560 канадски долара и спадна с 0.18% до 8.7614 крони за един американски долар.

Азиатските съименници – австралийския и новозеландският долари се оказаха на различни позиции. Австралиецът се понижи с 0.17% до 0.7444 австралийски долара за един американски, докато „кивито“ се повиши с 0.27% до 0.6819 новозеландски долара за един американски.

След като поевтиня в сряда, новозеландският долар изтри значителна част от загубите в четвъртък, като инвеститорите се запознаха с последните изявления на Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) за паричната политика. Централната банка повиши основния си лихвен процент с 50 базисни пункта до 1.5 % и обяви, че ускорявайки изтеглянето на паричните стимули от времето на пандемията, тъй като инфлацията се е покачила до многогодишен връх и заради това се въздържа от прогнози за траекторията за повишаване на основната лихва, което бе оценено като подкрепа за местната валута.

След като от началото на седмицата руската рубла постоянно поевтиняваше, в сряда настъпи обрат. На международните валутни пазари руската валута се понижи с 3.13% до 82.500 рубли за един долар. Първите сделки на Московската борса стартираха в диапазона 79.76 – 80.07 рубли, което е над нивото при затваряне на търговията в сряда с 18 копейки или поевтиняване с 0.2%, а фиксираният курс на руската рубла за днес от централната банка на Русия е 79.847 рубли за долар.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.