Американският долар поскъпва в очакване централната банка на САЩ да повиши лихвите

През днешната търговия щатският долар продължава да поскъпва поради нарастващото геополитическо напрежение и очакванията за по-бързо затягане на паричната политика от страна на Федералния резерв на САЩ (Фед) в сравнение с други световни централни банки.

Индексът ICE Dollar, който показва представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се повиши с 0.25%, докато по-широкият индекс WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с значително по-слабо с 0.03%, заради някои от стоковите валути и британският паунд, които спадат спрямо щатския долар.

Апетитът за риск на световните пазари намалява на фона на геополитическите проблеми, както и на влошаващите се перспективи пред световната икономика, заяви анализаторът на британската онлайн платформа за търговия с валути и акции IG Group Йеп Джун Ронг, цитиран от Trading Economics.

Същевременно изявленията на представители на Фед допринасят за нарастване на очакванията за рязко затягане на паричната политика от страна на централната банка на САЩ. В понеделник президентът на Фед на Сейнт Луис Джеймс Балард заяви, че не изключва възможността за повишаване на основния лихвен процент със 75 базисни пункта, въпреки че не смята, че това ще е необходимо.

"Повишаване на лихвените проценти с повече от 50 базисни пункта не е част от основния ми сценарий", заяви Балард по време на събитие на Съвета за външни отношения в понеделник. - Не го изключвам, но не е в основния ми сценарий." Той отбеляза, че в миналото Фед е повишавал лихвените проценти с по-бързи темпове.

Според Балард, Фед трябва да повиши лихвения процент до 3.5% до края на тази година, за да овладее инфлацията, а това ще изисква няколко повишения с по 50 б.п.

Еврото се повиши с 0.11% до 1.0790 долара спрямо 1.0782 долара в края на предишната сесия. След като Европейската централна банка (ЕЦБ) запази без промяна основните лихви по кредити и депозити миналата седмица и обяви, че всякакви корекции на лихвените проценти ще бъдат извършени известно време след приключването на нетните покупки по програмата за подкрепа на икономиката APP и ще бъдат постепенни, с което затвърди очакването, че нетните покупки на активи по програмата ѝ за обратно закупуване на активи трябва да приключат през третото тримесечие, инвеститорите не очакват други промени в паричната политика в краткосрочен период. В Европа инвеститорите са загрижени и за удара върху икономическия растеж от войната в Украйна и рязкото покачване на цените на суровините, както и от политическата несигурност във Франция. Президентът Еманюел Макрон спечели първото място на първия тур на президентските избори във Франция, но близкото второ място на крайнодясната лидерка Марин Льо Пен е предпоставка за оспорван втори тур на изборите на 24 април.

Британският паунд, който е сред малкото валути, които спадат спрямо долара, се понижи с 0.39% до 1.3019 долара за един паунд спрямо 1.3001 долара в края на предходната търговия. Високият инфлационен натиск, породен от покачващите се цени на енергията, намалява покупателната способност на домакинствата и свива финансите им. Последните данни за индекса на потребителските цени в Обединеното кралство от миналата седмица показа, че през март инфлацията е достигнала 30-годишен връх от 7%, което притиска Банката на Англия (BoE) да затяга по-бързо паричната си политика. Пазарите очакват ВоЕ да повиши лихвените проценти до 1% по време на заседанието, насрочено за 5 май, и да предвиди увеличение със 140 базисни пункта до края на годината.

Обменният курс на долара спрямо японската национална валута се повиши с 0.74% до 128.21 йени, което е най-високата стойност от май 2002 г. насам, в сравнение с 126.99 йени през предходната сесия. В понеделник управителят на Японската централна банка Харухико Курода потвърди ангажимента на японската централна банка за нови мека от паричната си политика въпреки призивите за нейното затягане с цел да бъде ограничено отслабването на йената.

След четири поредни търговски сесии на поскъпване, във вторник петролът отново поевтиня, като фючърсите на американският лек суров петрол (WTI) с доставка в края на май се понижи с 0.76% до 107.39 долара за барел, а европейският вид Brent спадна с 0.57% до 112.52 долара за барел. Това веднага се отрази върху котировкките на стоковите валути и най-много на канадския долар и норвежката крона, чийто икономики са експортно ориентирани и износът на петрол е основен източник на приходи. Канадският долар се понижи с 0.26% до 1.2573 канадски долара за един американски, а норвежката крона спадна с 0.35% до 8.8251 крони з един щатски долар.

Затова пък другите две стокови валути от Азия – австралийският и новозеландският долари, се разминават спрямо американската валута във вторник. Австралийският долар поевтиня с 0.14% до 0.7386 щатски долара, следвайки общия низходящ тренд на азиатските валути във вторник, докато новозеландският съименник се повиши с 0.32% до 0.6753 щатски долара за едно „киви“. Резервната банка на Нова Зеландия (RBNZ) заяви, че по-ранното коригиране на основния лихвен процент към по-неутрална позиция ще намали рисковете от нарастващите инфлационни очаквания, а неговото повишаване в този момент осигурява и по-голяма гъвкавост на паричната политиката занапред с оглед на силно несигурната глобална икономическа среда. Това бе възприето като сигнал за по-скорошно повишаване на лихвите, което подкрепи новозеландската валута във вторник.

Руската рубла, която стана много актуални, откакто Русия нахлу в Украйна, във вторник продължи да поевтинява, като отчете спад на международните пазари, където се търгуваше активно, с 1.53% до 79.8260 рубли за един долар, но остава около нивото от 80 рубли за един долар от началото на месеца, което е близо до нивата отпреди инвазията, тъй като строгият контрол върху капиталите от страна на централната банка в Москва предпазваше валутата от срив на фона на рязко нарастващата инфлация и икономическото свиване, предизвикано от санкциите срещу Русия. Властите в Москва задължиха експортно ориентираните компании да конвертират 80% от всички приходи в рубли по курсове, деноминирани на вътрешния пазар от Московската борса, а чуждестранните инвеститори не могат да излизат от позициите си в руски акции на Mосковската фондова борса. Освен това, основният лихвен процент на централната банка е 17%, което е със 750 б.п. по-висок от равнището преди инвазията. Две седмици след началото на руската инвазия курсът на рублата спадна до исторически минимум от 150 за щатски долар. Инвеститорите продължават да следят за постепенното намаляване на строгия капиталов контрол, тъй като ЦБ на Русия отмени забраната за продажба на чуждестранна валута на физически лица, на фона на сигнали за по-голяма гъвкавост на износителите при продажбата на чуждестранна валута и за още едно възможно понижение на основния лихвен процент.

В същото време по данни на централната банка въз основа на информация, предоставена от банки и обменни бюра в Москва, средният курс на покупко-продажба на долара във вторник е в диапазона 76.62 – 89.84 рубли за долар. В сравнение с предходния ден средният курс на покупка се е повишил с 242 пункта, а средният курс на продажба е спаднал със 114 пункта. Така трендът на руската рубла се разминава на вътрешния пазар (на печалба) с международния (на загуба).

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, а на котировките на петрола към 10:00 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.