Уред за измерване на радиацията е приносът на България в решаването на проблемите от Чернобил

Уредът RR- 51M е един забравен принос на България в решаването на проблемите, причинени от Чернобилската авария, съобщи специално за БНТ колекционерът Антон Оруш. Днес се навършват 36 години ( 26 април 1986 г.,) от една от най-големите ядрени катастрофи в историята на човечеството - избухва четвърти реактор на съветската АЕЦ Чернобил. 

RR- 51M е преносим уред за измерване на радиационен фон и радиационна замърсеност на местност, вода, храни от всякакъв вид, посуда, дрехи. Например да се установи радиационна замърсеност на предмет сондата трябва да се намира на разстояние между 1 и 5 см от него и при падане на гама частици или бетакванти в обхвата на сондата се поражда електрически импулс. Той се обработва от няколко електронни елемента и чрез скалата или чрез звуков сигнал от слушалките да разберем това. Ако трябва да се измери радиационния фон на местност, тогава сондата трябва да се намира на 70 или 100 см от земята.

Уредът е производство на завода за ядрени уреди в Плевен от 1975 г. по поръчка на щаба за Гражданска отбрана към Генералния щаб на българската народна армия, а е разработен от Военния-научнотехнически институт, разказа Оруш по БНТ.

Двата брояча в неговата сонда се оказват особено важни след 26 април 1986 г., когато във Видинско е засечен първият сигнал за повишен радиационен фон в Европа.

Тогава се установява, че има сериозен проблем, засечен най-силно в три страни Беларус, Украйна и Западната част от Русия. По това време Русия разполага с много малко уреди с необходимата чувствителност. Съветският съюз се обръща за помощ към различни страни и получава отказ, а причината е не само политическа, а наистина, че уредите са малко и страните си ги пазят за собствени нужди. Само България откликва с този уред, който е евтин, малък и лесен за производство. Тогава се изпращат хиляди такива уреди. Това е един забравен принос на България в решаването на проблемите, причинени от Чернобилската авария. 

Официалното име на централата всъщност е АЕЦ Ленин, но след аварията това име бе забравено и се използва името на най-близкото село - Чернобил. През 1986 г. това е била и една от трите атомни централи в Съветския съюз с най-голяма мощност за производство на електроенергия. Преди тежкия инцидент в експлоатация там са били четири енергоблока с реактори РБМК-1000 и обща мощност от 4000 MW. Дори и след взрива другите блокове продължават да произвеждат електроенергия до 2000 година.

Причината за инцидента се крие в експеримент, целящ да провери работата на реактора при затруднени условия. По-специално екипът е трябвало да тества самозахранващата му система. Учението е продиктувано от инцидент, станал няколко години по-рано, при който израелска ракета удря иракска атомна централа, строяща се със същия тип РБМК реактор. Важно е да се знае, че реакторите от типа РБМК вече почти не се използват в света. За охлаждането на активната зона на реакторите се използват „пръти“ от графит.

Още за историята на една от най-големите катастрофи за човечеството може да научите и тук.