Прекратяването на доставките на руски газ би струвало на Германия 12 % от БВП, според изследване на немски професор

В случай на рязко прекратяване на доставките на руски газ немската икономика може да загуби около 12 %  от годишния си обем от производство – около 429 млрд. евро. Това сочи изследване на професор по икономика в университета Мапхайм Том Кребс.  Кребс е и консултант на немското Министерство на финансите по въпросите на икономическата политика  

Изследването му е доста по-песимистично от повечето предходни оценки, което вероятно ще накара правителството да продължи да се противопоставя на призивите за незабавно и бързо въвеждане на ембарго от ЕС върху целия внос на енергоносители от Русия.

Това също така ще изостри споровете между немските икономисти по повод това, дали страната ще може да се справи с икономическите последствия от забраната за газа.

Прогнозата се появява на фона на стремежа на Брюксел да разшири санкциите по отношение на Москва заради нахлуването в Украйна чрез поетапно въвеждане на забраната за внос на петрол от Русия в допълнение към въведеното по-рано ембарго върху вноса на въглища и в период, в който Германия се опитва да намали зависимостта от руския газ.

„Незабавното и пълно спиране на вноса на руски газ заедно с вече съгласуваното ембарго върху въглищата и предстоящо петролно ембарго, вероятно ще доведе до икономически спад, съпоставим с намаляване на БВП до времето на финансовата криза от 2009 г., или кризата с коронавируса през 2020 г.“, отбелязва Кребс.

Според други оценки, последствията от внезапното прекратяване на руски газ ще струва от 0,2 до 6,5 % от БВП на Германия, се казва в публикация на FT.  

Страната, която до времето на военния конфликт получаваше 55 % от вноса на газ от Русия през април успя да го намали до 35 % чрез увеличаването на доставките от алтернативни източници и смята да намали тази зависимост до 30 % към края на годината. Министерство на икономиката заяви неотдавна, че намаляването на дела на вноса на газ от Русия  до 10 % ще продължи до 2024 година, но лидерите от сектора се притесняват, че внезапното спиране на газа може да  парализира значителна част от производствения сектор на страната.

Някои икономисти подкрепят постепенния подход на правителството, предупреждавайки, че внезапното прекратяване на доставките за континента може да нанесе непоправими щети върху европейската икономика, подкопавайки нейната конкурентоспособност и дори д апровокира социални вълнения. Други обаче смятат, че прекратяването на вноса на руски енергоносители би било „управляемо“ за немската икономика. Професорът от университета Нотр Дам Рюдигер Бахман, съавтор на доклад, в който се предполага, че максималните щети ще са за около 3,5 % от БВП заявява за FT, че ембаргото ще доведе само до „временна криза“. „Германия има бюджетен потенциал, за да заплати за това“, казва той.

В изследването си Кребс анализира „последствията от втори рунд“ от дефицита на газ, което ще накара ключови сектори на индустрията да спрат производството, включително от автомобилната, химическата, металургичната, хранителната, стъкларската, керамичната, машиностроителната и хартиената промишленост.

Опирайки се на по-ранни изследвания за последствията върху японския индустриален сектор след катастрофата на Фукушима, Кребс стига до извода, че първоначалният ефект от намаляването на производството в газоемките сектори ще се увеличи пет пъти.

Кребс представя два сценария: първи, при който Германия не може лесно да замени голяма част от внасяния от Русия газ и втори, в рамките на който ситуацията ще се развива по-добре от очакваното.

Според изчисленията, при първият сценарий спадът на производството ще унищожи от 3,2 до 8 % или от 114 млрд. евро до 286 млрд. евро от БВП на Германия. Освен това той прогнозира и намаляване на търсенето заради ръста на цените от 2% до 4% от БВП. Като цяло загубата на БВП за година след рязко прекратяване на руския внос на енергоносители ще е от 5.2 до 12 %.

При по-мекия сценарий, щетите за производството ще са от 1,2 до 3 % от БВП, а общия спад ще е от 3.,2 до 7 %.

„Когато става дума за природен газ, има значителна разлика между едногодишна и тригодишна корекция“, пише Кребс, чието изследване е финансирано от Института за макроикономическа политика в Дюселдорф, който е част от фондация Ханс Бьоклер. , която е свързана с германските профсъюзи.