Европейската комисия отново намали прогнозата си за ръста на българската икономика през 2022 г.

Европейската комисия намали прогнозата си за растежа на брутния вътрешен продукт (БВП) на България с над процент и половина в пролетните си икономически прогнози за Европейския съюз. Очакванията на анализаторите от Брюксел са нарастването на българската икономика да се забави до 2.1% през 2022 г. в сравнение с отчетените 4.2 процента през 2021 г., след което ще се ускори до 3.1% през 2023 г., когато се предвижда и постепенното забавяне на инфлацията.

В зимната си прогноза, публикувана през февруари, ЕК също намали предишната си прогноза, като очакваше ръст на родния БВП с 3.7 процента за настоящата година и с 3.9 процента за 2023 г.

Вижте още: Европейската комисия намали прогнозата си за икономическия растеж на България

Да припомним, че в есенната си прогноза от ноември ЕК очакваше икономическият растеж на страната ни да достигне 4.1 на сто през тази година и да се забави до 3.5 на сто догодина.

Високата инфлация в пролетната прогноза е тласкана нагоре от цените на енергията и суровините, като се очаква повишаването на потребителските цени да достигне 11.9 процента през настоящата година, след което да намалее до 5 процента през 2023 г., пише още в прогнозата за нашата страна.

При февруарската си прогноза, ЕК очакваше инфлацията в България през настоящата година да се ускори до 6.3 на сто, след което да се забави до 3.9 на сто през 2023 г.

Също се отнася и публичния фискален баланс на страната, като се очаква бюджетният дефицит  да се възстанови бавно, достигайки 3.7% от БВП през 2022 г. и 2.4 на сто от БВП през 2023 г.

През 2022 г. ценовият натиск и свързаният с него процес на корекция на цените се очаква да натежат върху потреблението на домакинствата, докато повишената несигурност пред бизнес средата - да повлияе негативно на частните инвестиции, според прогнозата на Европейската комисия.

Очаква се ефектът от постепенното премахване на повечето мерки, свързани с подпомагане на засегнати от пандемията от коронавируса и нейните последствия обществени групи, да бъде частично компенсиран от мерките, въведени в отговор на високите цени на енергията, помощта за хората, бягащи от войната в Украйна и актуализации на пенсиите.

Търсенето на работна ръка ще е в застой

Очаква се намаленият интензитет на наемане на служители да доведе до стабилизиране на нивата на безработица при малко под 5 процента. Ситуацията на пазара на труда ще подобри позицията на работодателите при преговорния процес със служителите, оставяйки заплатите да растат под нивата на увеличение на потребителските цени. Не се очаква хората, бягащи от войната в Украйна, незабавно да се интегрират на пазара на труда, особено в контекста на намаления интензитет на наемане на нови служители, сочи икономическата прогноза.

Очаква се увеличаване на търсенето на стоки, услуги и настаняване

Висока инфлация, тласната нагоре от цените на енергията и суровините. Очаква се инфлацията на потребителските цени да достигне 11,9 процента през настоящата година, след което да намалее до 5 процента през 2023 година, според ЕК.

Предвижда се всички компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) да покажат силно увеличение през 2022 г. Също така се прогнозира инфлацията на цените на енергията да се ускоряват до средата на годината и след това постепенно да намалеят, като дори стигнат на отрицателни стойности през 2023 г., следвайки със закъснение очаквания постепенен спад на международните цени на петрола и газа. Високата годишна инфлация на храните през настоящата година се дължи на силното увеличение през първото тримесечие и очакваната динамика при международните цени на хранителните стоки и енергията, пишат експертите от ЕК.

Инфлацията на услугите се тласка нагоре от шокове, свързани с разходите в транспорта. По-високите цени на неенергийните промишлени стоки ще се увеличат под натиска на разходите и по-високи цени на вносните стоки, прогнозира докладът.

Задава се възстановяване на бюджетния баланс, но по-бавно

Данните за бюджетния дефицит по консолидираната фискална рамка се предвижда да се подобри минимално през 2022 г., достигайки дефицит от 3,7 процента от БВП, спрямо нивата от 4,1 процента отчетени през година по-рано.

Докато разходите свързани с повечето мерки, въведени за облекчаване на последствията от пандемията, постепенно спадат като дял от БВП: от 4,3 процента през 2021 г. до 1,8 процента през 2022 г., новите мерки в отговор на високите цени на енергията и военната агресия на Русия срещу Украйна предотвратяват по-рязкото възстановяване на фискалния баланс, сочат прогнозните данни.

Освен нарастващите фискални разходи, свързани с хората, бягащи от Украйна, и мерките, предприети в отговор на високите цени на енергията, разширяването на схемите за подкрепа на бизнеса и промените в пенсионната система продължават да тежат върху публичните финанси. Въпреки това дефицитът вероятно ще спадне до 2,4 процента през 2023 г. на фона на положителното въздействие на инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост върху българската икономика и постепенното премахване на пандемичните рестрикции.

Съотношението на държавния дълг на България се предполага да нарасне незначително до 25,3 процента от БВП през 2022 г. и с ново увеличение до 25,6 процента през 2023 г. поради очакваните постоянни дефицити, завършват прогнозата си експертите на ЕК.

Корекция надолу и за Европейския съюз

Европейската комисия понижи прогнозите си за растежа на БВП на еврозоната за 2022 г. и 2023 г. съответно с 2.7% през тази година, в сравнение с 4% през февруари. Прогнозата за ръста на БВП за 2023 г. е за влошаване от 27% на 2.3 на сто. Според актуализираната прогноза, БВП на ЕС също ще бъде 2.7% през 2022 г. и 2.3% през 2023 г., вместо 4% и 2.8%, както се очакваше през зимата.

Въпреки това, в случай на негативен сценарий, включващ значително намаляване на доставките на газ, ръстът на БВП на ЕС може да бъде с 2.5 и 1 процентен пункт по-нисък от предвидения в основния сценарий. Така през 2022 г. показателят може да бъде 0.2%.

"Несигурността около основния сценарий е изключително висока, а балансът на рисковете е значително по-неблагоприятен. Ескалация на конфликта, внезапно прекъсване на енергийните доставки или по-нататъшно забавяне на икономическата активност в САЩ и Китай може да доведе до много по-лоши перспективи", отбелязва ЕК в пролетната си прогноза.

Инфлацията през тази година ще надхвърли 6% както в еврозоната, така и в ЕС, а в някои страни от Централна и Източна Европа темпът на нарастване на потребителските цени може да бъде двуцифрен.

Повишаващите се цени на енергията и храните ограничават покупателната способност на домакинствата, особено на семействата с ниски доходи, заявяват анализаторите. Растежът на потреблението се забави през първото тримесечие на тази година на фона на подновените ограничения, свързани с пандемията от коронавирус, и инфлационния натиск.

Перспективите за инвестициите в ЕС остават слаби: очаква се през 2022 г. те да нараснат с 3.1%, като основният ръст се дължи на възстановяването на инвестициите година по-рано. През 2023 г. инвестициите ще се увеличат с 3.6%.

Според прогнозата на ЕК, БВП на Германия ще нарасне с 1.6% през тази година и с 2.4% през следващата. През февруари регулаторът прогнозира увеличение съответно с 3.6% и с 2.6%.

Прогнозата за френската икономика през 2022 г. беше намалена от 3.6 % на 3.1 %, а за 2023 г. - от 2.1 % на 1.8 %.

Очаква се БВП на Италия да нарасне с 2.4 % и 1.9 % през 2022 г. и 2023 г. (предишната прогноза беше 4.1% и 2.3 %), а БВП на Испания - с 4% и 3.4 % (предишната прогноза беше 5.6 % през 2022 г. и 4.4 % през 2023 г.).

Пазарът на труда

Брюксел очаква пазарът на труда да се подобри, като се предвижда заетостта в ЕС да нарасне с 1.2 пр. пункта тази година. Освен това, се очаква хората, които бягат от войната в Украйна към ЕС, постепенно да започнат работа, а ефектите от това да се усетят следващата година. Прогнозата е безработицата да намалее още до 6.7% тази година и 6.5% през 2023 г. в ЕС и съответно до 7.3% и 7% в еврозоната. За сравнение, през 2021 г. в икономиката на ЕС са разкрити над 5.2 млн. работни места, а броят на безработните намалял с близо 1.8 млн. души.