11.9% инфлация и 10.3 млрд. лв. лимит на дълга предвижда проектът за актуализация на бюджета

Средногодишната инфлация ще достигне до 11.9%, а лимитът на нов държавен дълг се повишава до 10.3 милиарда лева. Това става ясно от прогнозата, на базата на която са направени изчисленията за актуализацията на държавния бюджет от 1 юли. Проектозаконът с промените, мотивите и докладите към тях е публикуван на сайта на Министерството на финансите за обществено обсъждане.

Както още в петък министърът на финансите Асен Василев анонсира в парламента, лимитът на нов държавен дълг се увеличава с още три милиарда лева, тъй като е по-разумно и парите за погашения догодина да бъдат набрани тази година от пазарите. Така сумата се добавя към настоящия лимит от 7.3 милиарда лева.

В мотивите е записано, че промените се налагат поради поредицата шокове върху пазарите на енергоносители, горива и суровини и нарушените вериги за доставки след избухването на конфликта в Украйна, които промениха макроикономическата среда и стопанските перспективи и създадоха значителни рискове за редица сектори на икономиката. Европейският съюз и в частност България се сблъскват със значителен скок на цените, както на петрола, природния газ и електрическата енергия, така и на цените на основни хранителни продукти, породен от нарасналото търсене в европейски и световен мащаб. От друга страна, тези шокове доведоха и до допълнително ускоряване на инфлацията при голяма част от стоките, което застрашава хората с ниски доходи и може да увеличи значително групата на лицата с доходи под линията на бедност. Също така са влошени перспективите пред бизнеса, като в редица сектори високите цени на енергоносителите заплашват конкурентоспособността и нормалното функциониране на стопанските субекти.

Със законопроекта се предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на негативните последствия от нарастващите цени на горивата и енергията, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса. Целта е да се подкрепят българските граждани и бизнеса в условията на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините за уязвимите групи от обществото и за икономиката на България.

В законопроекта за актуализация на бюджета е направена детайлна разбивка на ефекта от антикризисните мерки, свързани с намаляване на ДДС ставката при енергоносителите от 20 на 9 на сто и на хляба до нула. Заедно с увеличените разходи за пенсии общият ефект става 1,645 милиарда лева.

Заетостта ще продължи да се увеличава, смятат от Министерството на финансите. По отношение на инфлацията, която идва основно по линия на храните и енергоносителите, прогнозата е, че средногодишна ѝ стойност ще достигне 11.9%, а основните рискове по прогнозата идват по линия на развоя на конфликта в Украйна.

С актуализираните разчети се очаква нетно приходите по консолидираната фискална програма (КФП) да нараснат с над 1,645 млрд. лв. (1.1 на сто от прогнозния БВП), като принос за това имат основно по-високите от първоначално планираните данъчни постъпления и очакваните по-високи приходи в частта на сметките за средства от ЕС. В одобрения от Съвета на ЕС План за възстановяване и устойчивост на Република България бе договорения профил на плащанията в рамките на техническите консултации с ЕК, в който е предвидено през 2022 г. България да получи по-високи от планираните грантове от ЕС.

В частта на разходите и вноската в общия бюджет на ЕС актуализираната фискална рамка по КФП обвързва допълнителните разходи по бюджетите на държавното обществено осигуряване, респективно НЗОК, свързани с мерките в пенсионната сфера, както и необходимият ресурс за компенсациите към крайните потребителите физически лица на горива, залегнали в антикризисния пакет, и други мерки, в т.ч. за подкрепа на уязвимите сектори в селското стопанство във връзка с разходите за подкрепа по Временната рамка за мерки за държавна помощ при подкрепа на икономиката поради военните действия в Украйна и по линия на съществуващите държавни помощи за хуманно отношение към животните, увеличение на трудовите възнаграждения на медицинския персонал, зает в здравните и лечебните заведения, чиито ръководители са второстепенни разпоредители с бюджет към министъра на здравеопазването и в здравните кабинети в държавните и общинските детски градини и училища, в детските ясли и яслените групи към детски градини, по-висок от планирания за годината размер на вноската на България в общия бюджет на ЕС, икономии в някои планирани разходи и други. Нетният ефект в разходите по КФП от посочените промени възлиза на увеличение на годишния разчет за 2022 г. с 1 973,3 млн. лв., което представлява 1,3 на сто от прогнозния БВП за годината.

Посочените нетни ефекти в приходите и разходите по КФП са разчетени при запазване на заложената целева стойност по отношение на размера на дефицита по КФП, отнесен към прогнозния БВП за 2022 година, като съответно салдото по КФП за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4.1 на сто от прогнозния БВП.

Проектът за актуализация на бюджета ще бъде обсъден на Коалиционен съвет утре, а сред другите теми са изготвяне на управленска програма, за което настояват БСП и "Демократична България", и отношенията със Северна Македония, съобщи БНР.

Проектозаконът за актуализация на бюджета ще бъде обсъден другата съдмица от Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).