За матурата, закостенялостта и системата, която винаги казва „не“

Над 110 хиляди седмокласници и десетокласници ще се явят на национално външно оценяване по български език и литература. Сто и десет хиляди деца ще се стараят усърдно да покажат своите знания и умения по роден език. За съжаление обаче няколко деца няма да могат да се включат заради недомислия в системата на МОН. Така тези ученици почти са загубили шансовете си за добро класиране напред. Деца със специални образователни потребности, на които държавата помага… Не и в този случай.

В редакцията получихме сигнал за дете, болно от шарка в столицата. Болестта е добре позната сред учители и ученици, като детето е поставено под карантина от здравната инспекция. В подобна ситуация обаче ученикът не може да отиде на матура, защото ще изложи на риск живота и здравето на своите учители и съученици. Да не говорим, че родителите ще бъдат санкционирани от РЗИ за нарушение на карантинния период.

В такава хипотеза от Министерство на образованието и науката процедира по следния стандартен начин: детето не е присъствало, получава 0 точки. Общо взето също е, когато някой ученик реши да  избяга от матурата. Вероятно ако някое дете предаде бял лист ще има повече точки, защото и „Слаб 2“ е оценка...

„Към момента в МОН е постъпила информация за 21 ученици, които имат проблеми при явяването на националното външно оценяване по здравословни причини. За всички тях са осигурени условия за полагане на изпитите на редовните дати – 14 и 16 юни. Сред тези деца са такива с влошено зрение, счупена дясна ръка, а в един случай – и двете ръце; дислексия, установена 2 дни преди първия изпит; дете в болница“. Това гласи част от отговора на МОН, който бе изпратен до медията ден преди матурите по литература.

Двадесет и един ученика… едно в болница, друго с две счупени ръце ще ходят на матура, защото МОН така е наредил. И сред тях е и въпросното дете с шарка, което обаче няма да отиде. Не заради нежелание, а за да не зарази останалите. Дори и да реши да прекрачи закона на РЗИ, учителите ще го спрат още на входа на училището. И така е редно да бъде. Не бива да се излагат на риск всички учители и ученици. В отделна стая също не може да е детето, защото учителите ги е страх от болестта.

Логичният въпрос към МОН бе дали може ли да има друга дата, на която да се яви детето, или другите с подобни здравни проблеми. Категоричният отговор на институцията е „ съжаляваме, но не“. Не е възможно и оценяването да се проведе в онлайн среда, нищо че сме 2022 г. – век на иновации и технологии. Ера, в която хора от Ню Йорк и Доха подписват договор за милиони с електронен подпис, без дори да са на една маса…

МОН обаче казва „не“ – идваш на матура иначе си с нула точки. „Определяне на допълнителни дати за изпити или провеждане на изпити онлайн биха били дискриминационни спрямо огромния брой останали ученици, които се явяват на изпитите по нормативно определените правила“. И са прави разбира се, все пак и въпросното дете щеше да е на изпита, ако нямаше шарка. Просто нормата на МОН го изисква. И всичко трябва да е в норми. Чак в студентските години започват да се възпитават младежите как „да мислят извън нормите“. В 7 клас обаче визията за обучение изглежда е друга и закостеняла, без симптоми за напредък.

Така рухват детските мечти, така си заминава желанието да покажеш, че можеш нещо, макар и да си със специални образователни потребности… Така „напред науката е слънце…“ заминава в кръглата папка на експерта от държавната администрация.

Желание на дете да бъде творец, инженер или медик си отива с едно измиване на ръце – така е утвърдено в документите и край. Просто защото системата казва „не“ – любим израз сред масите, олицетворяващ незаинтересоваността на чиновника. МОН не обича иновациите, директорите също предпочитат да си карат по старому, дори ако може и „ония времена“ да се върнат изглежда ще е най-добре. А системата остава все така закостеняла и ще продължи да казва „не“ на нововъведенията и технологиите на XXI век.

* Материалът е публикуван от автор, който изцяло отговаря за съдържанието му.