Експерти: България може да бъде лидер в производството на алтернативни протеини при увеличаване недостига на храни в бъдеще

България е единствената страна на Балканите, където индустрията за алтернативни протеини е застъпена и дава сериозна заявка за развитие. Това представлява реален шанс страната да се превърне във водещ производител на алтернативни храни, заяви съпредседателят на Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България Кремена Дервенкова на кръгла маса, посветена на бъдещето на храните.  Но трябва да работим за по-благоприятна регулаторна среда, да създадем законова рамка за сектор инсекти, да приведем европейските регулациите и за България, смята тя. Затова трябва да говорим по-често за темите, свързани с бъдещето на хранителната индустрия и земеделие, допълни Дервенкова.

Пример за алтернативни протеини са протеините от насекоми. Според Джонатан Коперт от Международната платформа за насекомите за фураж и храна (International Platform Of Insects for Food and Feed) повечето фирми, които работят в сектора са иновативни и стартиращи малки бизнеси. Той допълни, че до 2025 г. инвестициите в сектора ще нараснат до 3 млрд. евро и ще дават работа на повече от 1000 души директно заети в сектора. В ЕС производството на насекоми е част от политиката в сферата на земеделието и то се регулира, така както отглеждането на животни. В България обаче регулациите изостават, но това е изключително нова наука и тема, която не обсъждаме достатъчно с нейните минуси и ползи.

Иновациите са едно от най-важните решения на нарастващия проблем с изхранването. Иновациите са шансът България да се превърне в лидер на Балканите не само, защото никъде в региона не се говори още по темата, но няма и организация, която да се занимава с тези проблеми, най-близката страна до нас е Полша, а Франция е световен лидер при производството на насекоми.

„Търсенето на протеини през 2050 година ще се увеличи с 52 %, а ние все още не сме готови да поемем това нарастване“ алармира Десислава Димитрова от Съвета по кръгова икономика към Българската търговско - промишлена палата.  Според нея кръговата икономика е ключово решение на нуждата от нови протеини, съчетана с климатичните проблеми, тъй като тя възпроизвежда естествения кръговрат в природата.

Димитрова цитира проучване на Световната банка и Съвета за кръгова икономика, в което 78% от анкетираните фирми и неправителствени организации посочват, че в страната ни няма систематизирана нормативна база за въвеждането на кръгова икономика. 

„Не можем да дискутираме храната и земеделието без да отчитаме ключовата тенденция за съобразяване с климатичните проблеми. Когато консумираме нещо, трябва да мислим и за екологичния му отпечатък“ отбеляза футурологът Мариана Тодорова от Института по философия и социология към БАН. Тя посочи няколко важни тенденции в областта на храните.

До 2050 г. населението ще бъде над 10 млрд. души. В страните с най-голямо население като Индия и Китай средната класа ще се увеличава и покупателна способност нараства и купуване на по-скъпи храни

Климатични промени е основният проблем, който ще определя бъдещето на храните, уточни тя. Затова е необходима стратегия за алтернативни протеини. За съжаление нарастващият брой на населението, начин на изхранване, производство на протеини не е устойчиво и трудно може да удовлетворява нарастващите нужди, коментира футурологът. Затова светът постепенно ще преразгледа начина, по който отглежда храната. Към момента се разглеждат няколко вида протеини- растителни, от водорасли, от месо, от насекоми и клетъчни протеини.

Проблемът с храната засяга не само бедстващите страни. Като част от глобалната екосистема, Европа има нужда от нови решения и нов подход към изхранването. Производството на алтернативни протеини е именно такъв, стана ясно по време на събитието. За Европа, бидейки по-консервативна, по-приемливо може да се окаже масовото въвеждане на алтернативни протеини във фуражите и храната за домашни любимци, прогнозира Марияна Хамънова, изпълнителен директор на Клийнтех България.

За състоянието на органичното земеделие в страната говори Любомир Ноков, съосновател на „Био България“.  „Аз съм песимист за бъдещето на храната, но смятам, че песимизмът може да ни накара да действаме“ каза той. Според него в момента наблюдаваме криза в плодородието заради конвенционалния начин на производство на храна, който е изтощителен за почвите. Продоволствената криза с методите на земеделие, които познаваме в момента, поставят въпроса как ще се справим с глада. Все още 30% от храната се изхвърля, докато 30% от световното население гладува. Това според Любомир Ноков поставя въпроса дали истинската причина е нарастването на населението или по-скоро трябва да търсим проблема в начина, по който създаваме и консумираме храната.

Все повече мрежи от инвеститори и потребителите се обединяват около идеята за използване на алтернативните протеини, стана ясно от Росен Иванов, управляващ партньор в инвестиционния фонд “Black Peak Capital”.

Алтернативните протеини ще навлязат по-бавно в консервативна Европа, но дори да започнат да се превръщат в храна за домашни любимци и животни е стъпка в правилната посока, коментираха експерти.

За съжаление България в Стратегическия план за развитие за развитие на земеделието няма и дума за кръгова икономика, за биоикономика, ние нямаме качествено управление на храните, а какво да говорим за алтернативните храни и иновациите в това направление, коментира Светлана Боянова, основател на Института по Агростратегии и иновации. 

Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми в България беше инициатор на събитието, която се проведе днес в София Тех парк в партньорство с Българската стартъп асоциация (BESCO), официалния представител за България на EIT Food  към Европейския институт за иновации и технологии - Клийнтех България,Френско-българската търговска и индустриална камара, Endeavor България, инвестиционния фонд “Black Peak Capital”, “Harmonica” и NV3.