Собствениците ще финансират сами енергийното обследване и паспорт по мерките от Плана за възстановяване

Собствениците на многофамилни жилищни сгради, които искат да санират блоковете си ще трябва да са финансирали предварително енергийния одит на своята сграда- енергийното обследване и паспорт, за кандидатстват по Плана за възстановяване. Това съобщи на конференцията „Чиста енергия за хората“, организирана от екологично сдружение „Зе Земята“ Ангелина Бонева, главен директор на дирекция „Стратегическо планиране и програми“ в Министерството на градското развитие.

Очаква се до есента мерките да стартират като до март 2023 година обновяването на сградите или санирането ще се извършва безвъзмездно, а от март 2023 г. до декември 2023 г. кандидатстването ще бъде за 80% грант и 20% съфинансиране от собствениците. Но и в двата случая собствениците ще трябва да са направили инвестиция за енергиен одит на сграда, последващият одит за спестяванията ще има възможност да се поеме от финансирането, съобщи Бонева. Планът за възстановяване и устойчивост ще обхване т.н транзитни мерки през 2022 и 2023 година докато стартира и следващата програма „Региони в растеж“. Основните цели, които ще се заложат е постигане на 30% спестявания на разходи за енергия. Предвидени са 1,176 млн. лева. За улесняване на кандидатстването ще се създадат звена на принципа „Обслужване на едно гише“. За да се постигне улесняване и повишаване ефективността на инвестицията в енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради се подготвят и промени в Закона за устройство на територията и Закона за управление на етажната собственост. В момента две работни групи работят по промените и са на финална фаза, но за да се приемат бързо, зависи от това да има работещ парламент, който да ги приеме. Те са свързани с по-лесния достъп на етажната собственост до кредити и проектно финансиране, до ускоряване режим на професионално управление в жилищните сгради, допълни Бонева.

За допълнителното финансиране ще помага създаването на новия Фонд за декарбонизация, който ще подпомага избора на подходящ финансов инструмент. Според Бонева ще се разработят около осем модела с различни специфики на сгради и кандидати, с което да се намери подходящо финансиране за всички групи кандидати, които ще имат интерес.

Еднофамилните сгради и в момента се финансират по програмата „Региони в растеж“, но без грантови схеми, а с помощта на банкови кредити, но липсата на интерес е свързана с факта, че териториалният обхват включва 40 общини в градовете без техните райони, където всъщност са разположени голяма част от къщите и потенциални бенефициенти. От есента е възможно териториалният обхват да се разшири, за да се обхванат и периферията на градовете. Ще се помисли и за възможността за предоставяне на държавни безлихвени кредити. Но трябва да се избегнат случаите със студентските общежития, за които е имало работещи финансови инструменти с интерес от университетите, но с идване на държавните безлихвени кредити държавата дублира финансовите инструменти. Затова е важно да е ясна държавна политика и да не се конкурира с европейската, в момента се обмисля дали ще се разшири извън студентските.

Във всички три програми досега от 2008 г. насам нямахме комуникация, нямахме амбиция и прозрачност при изпълнение, коментира изпълнителният директор на центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект Драгомир Цанев. Той разкритикува и настоящата политика като един от основните проблеми е свързан с централизацията на процеса и подаване на документи за кандидатстване в МРРБ, а не през общините, което е най-работещият модел до момента, общините вече имат експертиза и са близо до хората.  Регионални информационни гишета са свързани с предоставяне на информация, а не с предоставяне на услуги, работа на едно гише означава децентрализация и достигане до краен потребител, което не означава децентрализация на процеса, смята той. Намерение на МРРБ да централизира приемането на заявления зая участие в следващия програмен цикъл , това не отговаря на добрите практики. Цанев не вижда амбициозни цели за дълбоко обновяване, както и желание за по-бързо приемане на дефиницията за енергийна бедност.

Според предложението на Центъра за енергийна ефективност работещата дефиниция е: Енергийно бедни са тези домакинства, чиито разполагаеми доходи, след осигуряване на нормативно установените температури в отопляемата част от жилищата си, попадат под официалната линия на бедност. Разходите за енергийно установените температури се определят от енергийните обследвания чрез допълнителен протокол. За сградите, които не са свързани с топлофикационна мрежа се използват данни за средния за страната енергиен микс за отопление.  За свързаните с топлофикационни мрежи сгради се използват реалните цени на топлофикационната услуга. Според първоначалните анализи на Фонда за декарбонизация ще са необходими допълнително 6 млрд. лева за обновяване на сградния фонд в страната. затова са изключително необходими реформи и работещи финансови инструменти. Затова е важно да има дългосрочна перспектива за развитие, качество при изпълнение на програмите, въвеждане дори на пазарно -ориентиран модел с под 50% грант за жилищни сгради. Но също така банкови кредити с преференциални условия, осигурени чрез субсидирана лихва и публични гаранции, допълнителна целева помощ за енергийно бедни. Не на последно място са необходими мониторинг на резултатите, обучения и комуникация, смятат специалистите.

Въвеждат се зелени обществени поръчки и за първи път постигане на клас А енергийна ефективност, която ще касае и индустриални сгради (производство, търговия и услуги), за които по Плана за възстановяване се предвиждат 300 млн. евро.  Ще се насърчава използване на екологични материали. Приоритет ще бъде също постигане на 30% спестявания. Основен приоритет е постигане на повече сгради с близко до нулево енергийно потребление, ще се насърчават устойчиви инвестиции, зелена инфраструктура и възобновяеми енергийни източници. Грантът ще бъде 50%, съобщи Бонева.

Около 100 млн. лева са предвидени за закупуване и доставка на нулевоемисионни превозни средства (автобуси и/или тролейбуси) за градския и междуселишния обществен транспорт, зарядни станции, мерки за безопасна градска мобилност. Средствата са предвидени за 40 градски общини в партньорство с операторите на обществения транспорт (включително междуселищен). Целта е да се постигне поне по един интегриран проект във всеки регион.