Бюджетната комисия повиши приходите в законопроекта за актуализацията със 760 млн. лева

Заради очаквана повишена събираемост на ДДС парламентарната Комисия за бюджет и финанси увеличи приходната част в актуализацията на бюджета за тази година с още 760 млн. лева. По този начин приходната част се увеличава от 33 352 529,3 хил. лева на 33 353 289 лева, предаде БТА.

Разходната част остава, както я предлага правителството в оставка, с повишение от около 2 млрд. лв. Така салдото по консолидираната фискална програма за 2022 г. се предвижда да бъде отрицателно в размер на 4.1 на сто от прогнозния БВП. С актуализацията се предлага увеличаване на максималния размер на новия държавен дълг от 7.3 млрд. лв. на 10.3 млрд. лв.

Преди да започне заседанието на Комисията, бяха постъпили близо 60 идеи за това как по-леко България да премине през поредицата от вътрешни и външни предизвикателство ще се конкурират за място в актуализацията на държавния бюджет за тази година. Идеите за добруването ни са 59, колкото са допълнителните предложения към приетия на първо четене от парламента на 16 юни Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г., постъпили между 17 и 24 юни, сочи справка от интернет страницата на НС. В залата за обсъждането присъства и министърът на финансите Асен Василев.

От тези 59 предложение едно е техническо. Другите са за подкрепа на бизнеса заради високите енергийни цени, земеделието, общините, образование, науката и културата, уязвимите социални групи, полицаите, отбраната, вероизповеданията, за увеличаването на държавната субсидия за вътрешноградския транспорт в Столична община, на субсидията за превоз на пътници по нерентабилни линии във вътрешноградския транспорт и в транспорта в планински райони, за междуселищните превози. Предлагат се и ваучерите за храна да се ползват и за туристически услуги.

Къде ще отидат повишените приходи

Комисията не прие предложението на Пламен Абровски от "Има такъв народ" за повишаване с 20 на сто на възнагражденията на служителите в Българската агенция по безопасност на храните.  Не бе прието и предложението му за допълнително финансиране за увеличение на възнагражденията на персонала от Изпълнителната агенция за борба с градушките със сума 1 366,6 хил. лв. От синдикатите посочиха, че там работят 1000 души, които се грижат за земеделската продукция и повече от 20 години са с най-ниските заплати. Министърът на финансите Асен Василев попита защо, след като 1000 човека се борят с градушките се плаща на външен изпълнител за тази дейност и напомни, че в бюджета има предвидени над 300 млн. лева, които са увеличение на заплатите на хората, които работят в структури, които са оптимизирали дейността си.

Членовете на комисията не приеха и предложението на Абровски  за увеличаване на средствата за стимулиране на сектор "Рибарство", подсектор "Риболов, морска и сладководна аквакултура, преработка и търговия" с 15 млн. лв. за сметка на приходите от ДДС, както и за повишаване с 20 на сто на възнагражденията на служителите в Изпълнителната агенция по горите, за което да се заделят 1 900 хил. лв, като ресурсът, необходим за това увеличение, се предлага да бъде от очакваните приходи от събираемостта на данъка върху добавената стойност.

Комисията прие предложението на Десислава Атанасова ГЕРБ-СДС за проектиране и изграждане на православен християнски храм в Кипър. Вносителите на това предложение предлагат да се отделят 100 000 лв. В мотивите към предложението се посочва, че в Кипър има голяма българска диаспора, а преобладаващата част от тях са православни християни, които от години предлагат да се изгради православен храм, където да могат да изповядват своята вяра. Прието бе предложението на Любомир Каримански ПП "Има такъв народ", което е в област "Вероизповедание" и засяга ремонта и реставрацията на Богословския факултет в София, като се целта се предлага да се предвидят - 2 250 000 лева, а за ремонта на източното (Банското) крило на Зографския манастир "Св. Георги Зограф" се предлагат - 3 515 000 лева. Като източник за осигуряване на необходимите средства вносителите на това предложение предлагат намаление в размер на 5 705 000 лв. на капиталовите разходи по централния бюджет.

Комисията прие и предложението на ДПС за допълнителни средства за Българската православна църква и за за мюсюлманското вероизповедание от 5,8 млн. лева, като средства са компенсация заради високите цени на тока.

Комисията прие предложението на ГЕРБ-СДС за увеличаване на субсидиите за издръжка на обучението на държавните висши училища по реда на Закона за висшето образование чрез повишаване на тежестта на разпределението въз основа на комплексна оценка за качество на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда с 20 000 000 лв.

По принцип бе прието от комисията предложението на Тома Биков от "ГЕРБ-СДС", с което се цели да се запази сумата за подкрепа на културните институции на нивото на първото полугодие. Предложението съответно е: За финансова подкрепа в областта на културата и изкуствата в условията на обявена извънредна епидемична обстановка като 30 000 хил. лв. се заменя с 31 400 хил. лв.

Прието бе предложението на Румен Гечев БСП за увеличение на трудовите възнаграждения на работещите от Селскостопанска академия за изпълнение на научно-приложната, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните с 5,5 милиона лева.

Комисията реши засега да не променя акциза на цигарите и тютюна

Първоначално комисията прие да се увеличи акцизът на цигарите и тютюна, като не беше постигнато съгласие от кога това да се случи, като депутатите ще приемат сроковете в пленарна зала. След почивката обаче депутатите не приеха цялата точка, в която освен сроковете беше заложено и увеличението на акциза.

Ставките се повишават заради европейска директива, обясни по време на първото гласуване вицепремиерът и министър на финансите в оставка Асен Василев.

Депутатът Георги Ганев от "Демократична България" (ДБ) каза пред БТА, че цената на кутия цигари средно ще се увеличи с 20 стотинки. След като цялата точка отпадна, той коментира, че това не означава, че акцизът няма да се увеличи след гласуването в пленарна зала.

Делян Добрев от "ГЕРБ-СДС" счита, че по-скоро сроковете за увеличението на акциза са спорни.

Въпреки това, Комисията прие да се увеличи акцизът на цигарите и тютюна, но тъй като не беше постигнато съгласие от кога това да се случи, най-вероятно ще остане депутатите да приемат сроковете в пленарна зала.

Ставките се повишават заради европейска директива, обясни вицепремиерът и министър на финансите в оставка Асен Василев.

Според вносителите, въвеждането на 4-годишен акцизен календар за увеличаване на акциза върху всички продуктови категории тютюневи изделия ще осигури прозрачност на процеса, предвидимост за бизнеса и стабилност за потребителите.

Предложението за промяна е във връзка с предстоящото преразглеждане на Директива 2011/64/ЕС на Съвета от 21 юни 2011 г. относно структурата и ставките на акциза върху обработен тютюн, с което ще бъдат предложени по-високи минимални нива на облагане на тютюневите изделия. В България към момента прилага минимални нива на облагане с акциз на тютюневите изделия, и в тази връзка очакваните по-високи изисквания към минималните нива на облагане ще бъдат значителни, изтъкват вносителите от Министерски съвет.

Приети и отхвърлени предложения

Комисията подкрепи предложението на Мартин Димитров "Демократична България" и група депутати, свързано с премахването на някои ограничения за по-широкото разгръщане на даряването на храни у нас. Предложението е с два компонента - отпадането на маркирането при даряването на храни и заместването му с електронно проследяване, както и увеличаване на прага от 0,5 на един процент на допустимите дарения. Финансовият министър каза, че ведомството му няма възражения срещу това да се улесни дарението на храни, като допълни, че с НАП е обсъждано и има съгласие да не трябва да се прави допълнителната маркировка на стоката при условия, че предварително е подадена информация за нея, за да може да се осъществява контролът.

Прието бе и предложението на Мартин Димитров и група депутати в актуализацията на бюджета да се включи и предложението за промени в Закона за акцизите и данъчните складове, с което лицензираните складодържатели, включително тези, които нямат достатъчен складов капацитет за съхранение на собствените си енергийни продукти, да се задължат да оповестяват наличието на свободен складов капацитет и до 19.00 часа на всеки работен ден да изпращат по електронен път уведомление с актуални към часа на изпращането данни до Агенция "Митници", която да ги публикува до 9.00 ч. на следващия работен ден в нов ресорен регистър на агенцията. Според вносителите предложението е и мярка, допринасяща за справяне с последиците от кризата с енергийните продукти и горивата.

Вносителят на предложението Мартин Димитров каза пред БТА, че това ще увеличи конкуренцията и ще намали цените.

Финансовият министър каза, че това предложение се подкрепя от ведомството, като допълни, че би било по-добре данните за наличностите да се водят в отделен регистър, а не във вече съществуващия регистър на всички лицензирани складове. За сроковете за създаването на регистъра министърът каза, че първи септември "е разумен" срок.

Комисията не прие предложението на Пламен Абровски от "Има такъв народ" и група депутати, с което се предлагаше нулев ДДС за брашното за една година - юли 2022 г. – юли 2023 г. Не бе прието и друго предложение на депутата от "Има такъв народ" ставката на ДДС да е 9 процента за плодовете и зеленчуците, както и слънчогледовото олио за една година – от юли 2022 г. до юли 2023 г. Финансовият министър каза, че ведомството се опитва да води политика, при която да няма диференцирани ставки, като изтъкна, че общият данъчен ефект от мяркат би бил почти 100 милиона лева и заяви, че като цяло не поддържа тази поправка.

Комисията не прие предложението на Ива Митева от "Има такъв народ" за промяна в нормативно признатите разходи от 25 на сто на 40 сто за доходи от упражняване на свободна професия адвокат. Не бе прието и аналогичното предложение на Петър Петров от "Възраждане". Василев заяви, че е силно против да се разделят професиите и е нарушение на европейската законодателство, защото отделянето на една група би представлявало неправомерна държавна помощ, като допълни, че това би трябвало да се обмисли за всички свободни професии, а не само за адвокатурата. Аргументите на министъра бяха посрещнати с разбиране от Румен Гечев БСП и Йордан Цонев ДПС.

Комисията прие предложението на Пламен Абровски от "Има такъв народ" и аналогично на неговото на Десислава Танев от "ГЕРБ-СДС" за удължаване на срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС до 31 декември 2026 при доставките по прехвърляне на квоти за емисии на парникови газове, както и при доставките на зърнени храни и индустриални култури. Механизмът за обратно начисляване се използва за борба с данъчните измами и по-специално с вътреобщностните измами с липсващ търговец. Удължаването на срока е в съответствие с графика на подготовка на Европейската комисия за нови правила за отчитане като мярка за борба с измамите, които се очаква да бъдат въведени с така наречената окончателна система на облагане с ДДС.

Комисията не прие предложението на Искрен Митев от "Продължаваме промяната" чрез законопроекта за актуализация на бюджета да се направи допълнение в Закона за данъка върху добавената стойност, според което управлението на алтернативни инвестиционни фондове, определени като специални инвестиционни фондове в съответствие с критериите, установени от правото на Европейския съюз. В мотивите на вносителите се посочва, че независимо от различния подход при формулиране на националните разпоредби в държавите от ЕС, общото във всички посочени в мотивите юрисдикции е, че управлението на алтернативни инвестиционни фондове се третира като освободена доставка за целите на ДДС. Асен Василев каза, че се води 7-8-годишна преписка как да се прилага ресорна евродирективата поради неясноти в транспорнирането й. Сега транспонираме решението каквото е направено, дали с преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за актуализация на бюджета или с отделно законодателство, ние вече започва да прилагаме, както се прилага в Европа и както е решението на ЕС, допълни министърът.

Комисията не прие предложението на Ива Митева от "Има такъв народ" общинският съвет да се задължи да определя размера на туристическия данък не по-късно от 30 юни на предходната година съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване. В момента общините определят туристическия данък за съответната година, а договарянето например за летен сезон 2022 г. започва още през август, септември на 2021 г. При този вариант те договарят своите цени, без да имат информация какъв ще е туристическият им данък през следващата година, се посочва в мотивите на вносителя на предложението. Асен Василев каза, че това предложение ще засегне основно общините, а въпросният данък е между 50 стотинки и 1,50 лева, което не би променило драматично цената на услугата, но би затруднило административно общините. Представител на сдружението на общините потвърди казаното от министъра и посочи, че за местната власт това предложение ще струва по-скъпо за администриране, отколкото да донесе печалби.

За предложението на Десислава Атанасова ГЕРБ-СДС и група депутати ваучерите за храна да бъдат използвани и при заплащане на туристически услуги комисията реши то да остане в актуализацията на бюджета, а не като предложение към промените в държавния бюджет за тази година, направено с предложение за промени в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Комисията не прие предложението на Николина Ангелкова ГЕРБ-СДС намалената ставка на данък добавена стойност – 9 на сто, за ресторантьорски и кетъринг услуги, за доставка на храна, бира, вино и спиртни напитки, да важи до 31 декември 2022 г.. Финансовият министър посочи, намалението на ДДС за вино и бира бе само заради ковид ограниченията, като на 31 март беше преустановена извънредната ситуация и затова мярката не може да се удължи, без да е в нарушение на ресорна директивата. Василев добави, че секторът доста добре се възстановява след кризата.

Не бе прието от комисията и предложението на Десислава Танева от "ГЕРБ-СДС" въвеждане на диференцирана ставка от 9 на сто за плодове, зеленчуци, мляко, месо и яйца, храни от първа необходимост. Министърът на финансите Василев посочи, че разходите ще са 395 млн. лева за 6 месеца и около 790 млн. лева на годишна база, а за земеделските производители – животновъди, производители на плодове и зеленчуци, има средства за програми за подпомагането им, като допълни, че това е по-таргетирана мярка от това да се премахне ДДС върху крайните продукти.

Какво предстои

Според сайта на парламента, на 28 юни ще има извънредно заседание, свикано от Мирослав Иванов, за председател на парламента. В дневния ред са включени обсъждането на второ четене на промените в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Следобед ще продължи заседениета на Комисията по бюджет и финанси за довършване на Законопроекта за изменение и допълнение на Държавния бюджет за 2022 година.

Обсъждането и приемането на Държавния бюджет е планирано за 29 юни, но програмата трябва да бъде гласувана на редовното заседание в сряда, 30 юни.

Обсъждането и приемането на Държавния бюджет е планирано за 29 юни.