Експерти: Най-големият брой горски пожари за последните 15 години, в България ситуацията не е по-различна

Разговаряме с експертите по горите на Международната екологична организация WWF Нели Дончева и Костадин Вълчев какво се случва след като пожарите унищожат много дървета и горски територии?

 За щастие горските пожари не  винаги водят до унищожаване на всички дървета в засегнатите от тях  територии. Зависи от типа пожар (върхов или наземен), от дървесни видове, тяхната възраст, дълбочината на почвите, вида, дълбочината и влагата на мъртвата горска покривка, наличието на горим материал - сухи клони, храсти и други, коментира Нели Дончева, ръководител "Гори" в WWF. Някои дървесни видове като сухоустойчивите дъбове, например, успешно издържат пожарите и по-голяма част от дървета, особено по-старите, с по-дебели кори оцеляват, продължават да растат и да семеносят. В този случай допълнителни  мерки  не са необходими. Проучвания в Пирин показват, че вековните черни и бели мури са преживели по няколко пожара без да бъдат съществено увредени. Ако пожара е станал в резерват – то съгласно законодателството в резерватите не се допуска изкуствено залесяване, без значение от причините за увреждания на дървесната растителност, а се разчита на  естествените процеси водещи до възстановяване на горите.

На други места с по-значителни щети, на по-големи площи, върху стръмни терени и особено в  условията на затопляне и засушаване, естественото възстановяване може да е много бавно или почти невъзможно. В такива случаи се предприемат мерки за изкуствено възстановяване - залесяване. 

На какви още важни въпроси отговориха експертите?

 

 Много сериозна ли е ситуацията с пожарите в момента в Европа и в България? Какви са причините?

 

В резултат на  климатичните промени характерни с все по-топли и по-сухи лета, риска от пожари значително расте през последните 20 години. Увеличават се опожарените гори, както у нас, така и в целия свят. Освен типичните за средиземноторскте гори пожари вече значително са  засегнати и бореални (северни иглолистни) гори, за които е характерна по-висока влажност. Само през 2021 в Русия за изгорели 17 милиона ха гори ( 170 000 км2, а цялата България е 111 000 км2).

Сушите тази  година причиниха рекорден брой горски пожари в Северна  Европа и Великобритания. Според  системата Коперникус е регистриран най-големият брой горски пожари за последните 15 години в  Европа. Засегнатите площи до около 660,000 hа (6,6 мил. дка) в  ЕС. Сушите и топлото време продължават, а с тях и по-високия риск от нови пожари. Броят на големите горски пожари в ЕС към 23.07.2022 е 1926, а  средният брой е 520 годишно в периода 2006 - 2021, откакто се събират данни. Това е близо 4 пъти повече от средното на година и то към края на юли.

 

За съжаление и в България ситуацията не е по-различна. Статистиката показва траен ръст в броя горски пожари и засегнатата от тях площ. Около две хилядната година се забелязва трайно увеличение на пожарите, като засегнатите площи са около 100 000 дка годишно. А в някои години с  горещи и сухи лета като 1993, 2000, 2007 г. -засегнатите територии са в размер на до 500 000 дка (2000 г.).

Въпреки, че основната предпоставка за пожарите е по-горещото и по-сухо лято и в Европа и у нас над 90% - 95% от горските пожари са причинени от човека, неволно или умишлено. Най-честите причини  у нас са палене на стърнища в земеделски райони и/или пасища, където е и най-големия брой горски  пожари. Други причини са: палене на огън, палене на сметища, фойерверки, изхвърляне на незагасени цигари, клечки и т.н., аварии в електропроводи, двигатели с вътрешно горене без искроуловители и други. Пожарите от мълнии у нас са под 5%.

 

Какви мерки предприемат след това отговорните институции -държавни органи общини и еколози, за да възстановят горите?

 

Според Закона за горите, собственикът на гората (може да е физическо, юридическо  лице, религиозна институция, държава или община) има задължение да залеси пожарищата, "които не могат да бъдат възобновени по естествен път до три години от изгарянето им" (чл. 97 от ЗГ). Собственикът трябва да възстанови изкуствено гората до две години след изтичането на по-горе споменатия тригодишен период.

 Залесяването е задължително да  се извършва по предварително изготвен и одобрен технологичен план (повече  по-долу).

 

Как се решава с кои видове да се залесят новите територии?

 

Дървесните видове, схемите на залесяване, почвоподготовка и други са  част от  задължителните технологични планове, които трябва да отговарят на редица законови критерии и ограничения. След изготвянето им технологичните планове  се съгласуват с компетентните органи - Държавните предприятия, горски/ловни стопанства и/или  регионалните дирекции по горите (РДГ), както и регионалните инспекции по околна среда  и води (РИОСВ). 

За избор на подходящи дървесни видове за всяко едно място в България, лесовъдите разполагат със специално разработен инструмент. Той представлява класификационна схема на типовете горски месторастения в република България (виж приложения файл). Ръководството разглежда всяка една комбинация от климатичен район, надморска височина, почва, изложение на склона и др. характеристики и дава указания за подходящите дървесни видове за всяко възможно месторастене. Инструментът дава насоки и избор, включително и налага някои ограничения, напр. да не използват дървесни видове, неподходящи за даденото месторастене. Неподходящите видове могат значително да намалят успеха за залесяването, т.е. да доведат до загуба на ресурси и усилия, или да доведат до повече вреда, отколкото полза. Например, ако се използват чужди и инвазивни видове – това ще доведе до нанасяне на щети за природата, и то в дългосрочен аспект.

 

В рамките на проект #LifeReforest беше разработен климатичен модел с различни сценарии за развитието на очакваните промени в климата и тяхното въздействие върху растителността и горите на България. На база на тези сценарии бяха разработени и предстои да бъдат приети промени (разширения) в класификационната схема, които имат за цел да улеснят лесовъдите в процеса по адаптацията на създаваните сега гори към климатичните промени. Планираните промени ще дадат възможност да се избират дървесни видове, които биха имали по-добър шанс да оцелеят при новите условия, резултат от климатичните промени. 

Забранява се залесяването с дървесни и храстови видове, които не са посочени в областните планове за развитие на горските територии, в горскостопанските планове и програми, както и с видове, забранени в плановете за управление на защитените територии и защитените зони от мрежата  Натура 2000.

 

Какви са основните правила при залесяване?

 

Основните правила са регламентирани в ЗГ и наредбата за залесяване. Накратко може да обобщим следните по-важни изисквания:

 1. Планиране:

Избор на подходящите дървесни видове. Произход и качество на семената на избраните видове. Препоръчително е да се дава приоритет на семена с локален произход, от местни видове, които са  и най-добре адаптирани към конкретните условия;

Подходяща за целта  почвоподготовка;

Схема на залесяване;

2. Организация на  залесяването - осъществяване на  планираните дейности. 

3.  Попълване, отглеждане, инвентаризация на културите и други.

 Контролът по изпълнение на дейностите по залесяването се осъществява от ИАГ и от съответните РДГ, Горски семеконтролни станции, Лесозащитни станции. За защитените територии и зони се изисква също и съгласуване и с МОСВ, съответните РИОСВ, като така се  гарантира и прилагане на изискванията за опазване защитените територии и на зоните от мрежата  Натура 2000 в  която попадат и над половината от нашите гори. 

 

В градовете може ли да засаждаме каквито дървета искаме пред блока или съседния парк? Кой може да питаме и дълго време ли ще чакаме отговор?

 

Не препоръчваме да се правят такива залесявания, особено в парковете и градините. Парковете и градините се създават от специалисти по паркова и ландшафтна арххитектура, чрез специално разработени за целта паркоустройствени проекти, които съобразяват изгледа/пейзажа, естетичната стойност, функционалността, поддръжката и социалните ефекти в процеса на проектиране. Също така, се  държи се сметка на това дали части от растителните видове, използвани при създаването на парковете и градините за обществено ползване са отровни или носят някакви други рискове, напр. алергени и т.н. Тези особености могат да бъдат преценено само от специалистите. Затова , препоръчваме да бъде направена консултация с ландшафтен архитект. Към общините има специални служби по екология и озеленяване, градска среда – където може да получите експертно мнение.

За съжаление въпросът е колко бързо и ефективно работят тези звена.