Бизнесът протестира срещу начина на формиране на тавани на приходите за производителите на ток - некоректен е
АОБР възразява срещу сериозното завишаване на тавана за кондензационните въглищни централи
Източник: БТА/AP, архив.
Бизнесът протестира срещу начина на формиране на таваните на приходите при производителите на електрическа енергия у нас. Това става ясно от писмо на Асоциация на организациите на българските работодатели, разпространено днес. Представители на АОБР са били на среща в Министерство на енергетиката на 21 октомври, където са разгледали изменен вариант на таваните на приходите на производителите на електрическа енергия.
На срещата не е бил представен в подробности механизмът за компенсиране на небитовите крайни клиенти за цените на електрическата енергия. „Не е възможно да се води сериозен разговор, без да са известни както приходната, така и разходната част. АОБР протестира срещу подхода да се обсъждат числа, за които не е ясно как са получени!“, обясняват от асоциацията в писмото, изпратено до Министерство на енергетиката и Министерството на икономиката и индустрията и кризисния щаб за енергетиката.
„На последното заседание на Кризисния щаб, проведено на 13 октомври 2022 г., беше обсъдена ревизия на тези тавани в посока на тяхното намаляване. Вместо това, те са на практика запазени, за някои производители са увеличени, а други производители са практически изключени. Този подход е недопустим! По този начин се намаляват средствата, които да осигурят финансирането на компенсаторния механизъм за цените на електрическата енергия. Припомняме, че тези средства не са помощ от енергетиката за бизнеса, а са средства на бизнеса, получени в енергетиката, поради съществуващи пазарни изкривявания! Намираме така предложените тавани на приходите за необосновани“, категорични са от АОБР.
Оттам възразяват срещу завишаването на тавана на кондензационните въглищни централи от 180 лв./MWh + разходите за емисии на 350 лв. лв./MWh + разходите за емисии. Не виждаме какви промени са настъпили за десет дни, за да се предприеме двукратно увеличение на прага, намалявайки вноските във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).
„Противопоставяме се на практическото изключване на големите ВЕЦ на НЕК с предвиденото изваждане на всички ВЕЦ с изравнител от механизма за прилагане на таван на приходите.
Намираме определянето на таван на приходите от 320 лв./MWh на ВЕИ производителите без договори за премии за необосновано. Това са производители с ниски производствени разходи, при които не се заплащат гориво (с изключение на биомасата, която е с малка инсталирана мощност) и емисии. Самото равнище на пазарните цени е обусловено от високите цени на изкопаемите горива и цените на емисиите. Следователно, и тези ВЕИ производители реализират неочакван приход, който не се дължи на повишената им технологична и икономическа ефективност. Смятаме, че този таван за ВЕИ без премии може да бъде свален поне дву- или трикратно.
Същото важи и за ядрената централа. Таванът на приходите е три пъти по-висок от определената от КЕВР цена за регулирания пазар, в която освен гарантирана възвръщаемост, са включени както разходите за гориво, така и разходите за задължителните вноски във фондовете за управление на РАО и извеждане от експлоатация. Поради това, намираме, че действителният таван на приходите на ядрената централа следва да е поне с 1/3 по-нисък.
Не намираме основания и за изключването на „Мини Марица-изток“ от вноските в солидарния фонд. Наистина, цената на въглищата се определя със заповед на Министъра на енергетиката, а предприятието дълго време имаше незадоволителни финансови резултати. Припомняме, обаче, че дружеството понастоящем изнася въглища. Износът на източномаришки въглища никога не е бил предвиждан, което според нас е основание за облагането минимум на приходите от износ на въглища.
От гореизложеното се вижда, че не се максимизират възможностите за осигуряване на приходите, необходими за компенсиране на небитовите потребители на електроенергия, което е крайната цел на Регламент 1854. Регламентът цели подпомагане на икономиката в кризисна ситуация, а не осигуряване на комфорта на енергетиката и съсипване на икономиката“, категорични са от бизнес асоциацията. Оттам настояват да бъдат спешно ревизирани тези тавани, за да оцелее българската икономика.