Първа годишна среща за Плана за възстановяване: Ключовата тема как да намалим емисиите с 40% до 2026 г. очаква доклад от Комисията по енергиен преход

България може да получи най-много средства за преход в енергетиката по Плана за възстановяване и това са 2,6 млрд. евро, съобщи на Първата годишна среща за Плана за възстановяване Йоханес Любкинг, главен съветник на ръководителя на работната група за възстановяване и устойчивост, ЕК. 

Това са огромни мерки за сгради, за индустрия, утрояване на инвестициите във ВЕИ, съхранение на енергия, геотермална енергия, зелен водород, цифровизация на електропреносната мрежа, но за да може България да се възползва, тя трябва да подходи ефективно. Няма изискване за затваряне на конкретни централи до 2026 г., България има пълна свобода и гъвкавост. Комисията отчита като сериозна стъпка създаването на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка и Комисията за енергиен преход за подпомагане на изпълнението на Плана, каза той. Но за нас са ключови трите елемента - реформи, инвестиции, декарбонизация. Но са необходими реформи, които ще гарантират, че електропреносната мрежа е готова за бъдещето.

България извън плана не е приела мерки за декарбонизация, подчерта Любкинг и даде пример в Румъния и Гърция, които предприемат конкретни стъпки в тази посока.  Темата за декарбонизация и намаляване с 40% на емисиите до 2026 г. предизвика най-много спорове. 

"Гърция затвори 4 от въглищните си централи и внася 350 мегавата от България, да внасяме и ние ли енергия? Настояваме от плана за възстановяване и устойчивост да отпадне 40% намаляване на емисиите до 2026 г. спрямо 2019 година", коментира Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ. Ако има някой в залата може да ме обори, но такова намаление няма как да се случи без да бъдат затворени въглищни мощности в комплекса Марица Изток.

По темата за декарбонизация с 40% до 2026 г. започна да работи Комисията за енергиен преход, платформа в работен формат осигурява принос и сътрудничество дори сблъсък на идеи, съобщи Ива Петрова, заместник-министър на икономиката. Очакваме тя да изготви доклад как да постигнем тези цели и да направи препоръки към Народното събрание за вземане на решение след по-широк обществен дебат, допълни тя. Хубавото е, че има Народно събрание, което разглежда тази тематика.

В момента се обсъждат в Комисия по енергиен преход варианти за отказ от въглищата през 2030 г., 2038 година. И в двата случая в следващите 7-8 години в енергийната система на страната трябва да влязат 7 -10 гигавата ВЕИ. Ако се избере по-късен етап до 2040 г. вече трябва да имаме възможност за 15-17 гигавата мощности на възобновяема енергия, каза Мария Трифонова, заместник-председателят на Комисията за енергиен преход и експерт към Центъра за изследване на демокрацията. Но тя не каза към кой вариант върви Комисията, а подчерта, че докладът ще представи всички ползи и негативи от вземане на всяко едно от тези решение. Очаква се Комисията да представи своя доклад до края на годината. 

За да изпълним всички планове трябва да утроим амбициите, каза Ива Петрова, заместник-министър на икономиката.

Министерство на енергетиката предложи на обществено обсъждане промени в Закона за ВЕИ, който въвежда ускоряване, улесняване на процедурите и присъединяване. Изпълнява се инвестицията за дигитализация и на електроенергийната система, която да поеме 4500 мегавата ВЕИ към 2026 г. До края на годината ще се вземат мерки за реализиране на схемите за батерии, за използване на ВЕИ при домакинствата като 10 000 домакинства да сменят начина на отопление. До края на годината ще тръгне и първата схема за енергоефективно осветление в общините, очакваме във всички 74 общини, които ще бъдат финансирани да се постигне 30% спестяване на енергия, обясни Петрова. 

Необходими са гъвкави системи за съхранение, инвестиция, на дневен ред работна група да направи анализ на регулаторна рамка и да предложи изменения да въведе оператори на съоръжения за съхранение като пазарен участник, каза още Петрова.

Тя допълни още важна информация за една друга ключова реформа. Комисията за енергийна ефективност и енергийна бедност, е на финала и има избран критерий за енергийна бедност и тя ще бъде включена като изменение е Закона за енергетиката съвсем скоро, подчерта заместник-министърът на енергетиката.

Министерството на енергетиката работи и за инфраструктурата и междусистемната свързаност със съседните страни до края на годината.

Инвестициите са прекрасен модел през финансови инструменти, субсидии за съхранение на енергия и не всички мерки са свързани с безвъзмездно финансиране, каза  Румен Радев, вицепрезидент от работодателската организация Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ). Според Радев  трябва да се наблегне на ускоряване въвеждането на ВЕИ, подобряване на енергийната ефективност в битовата сфера, въвеждане на умни мрежи, на системите за съхранение на енергия по часове, по месеци, сезонни цикли, развитие на електромобилността. Без да имаме подходи за въвеждане на ВЕИ в мрежата не може да кажем как извеждаме централи от въглища, уточни Радев.

Според Огнян Атанасов за постигане на въглеродна неутралност трябва бързо да се приеме Плана за климат и енергетика, до края на годината и енергийната стратегия до 2030 година, а Комисията за енергиен преход да излезе с доклад и незабавно да се простъпи към одобрение от НС.

Към момента се плащат над 200 млн. лева за над 300 000 домакинства за въглища и дърва, което е голям проблем, затова задължи и спешно е да се приеме дефиницията за енергийна бедност, коментира Балин Балинов от Грийнпийс, България. Петрова каза, че съвсем скоро дефиницията ще бъде представена в Народното събрание, защото има консенсус и ще има възможност да се запълни този дефицит. Според синдикатите не с 600, а с поне 1000 лева трябва да бъдат подпомагани енергийно бедните домакинства. Атанасов предупреди, че 40% намаляване на емисиите означава затваряне на мощности, а и отлагането на либерализацията на пазара, ще доведат до 4 пъти по-високи сметки за ток.