Депутатите дадоха ход на два важни законопроекта за бъдещето на рафинерията "Лукойл", включително и износа на нефт и нефтопродукти
Два важни законопроекта, касаещи бъдещето на рафинерията „Лукойл“ и в частност управлението, доставките и износа на нефт и нефтопродукти от руски суров петрол приеха на първо четене във вторник народните представители. Първият касае контролът и дерогацията за закупуването, вноса или трансфера на суров с произход от Русия или изнесени от Русия, внесен от ДПС, вторият – въвеждането на фигурата на особен управител, така че да бъде защитен националния интерес при затруднения в управлението на рафинерията. Трябва да се подчертае, че вторият законопроект не е насочен конкретно към нефтопреработващия завод, а касае и различни казуси, засягащи предприятия от критичната инфраструктура, в това число и енергийната.
Законопроектът на ДПС касае спиране на износът на горива от България, които са произведени от суров руски петрол, както и нефтопродукти с произход или изнесени от Русия, включително експорт от България към ЕС или трети страни на суров руски петрол. Ограниченията визират по-конкретно рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". В подкрепа на законопроектът се обявиха 146 народни представители, 44 бяха "против", а 4 се въздържаха. Срещу него се обявиха от "БСП за България" и "Възраждане".
Със законопроекта се предлага забрана за износа на суров нефт и нефтопродукти, обект на дерогацията, предоставена на България от ЕК. Тойй предлага въвеждане на акцизно облагане на продуктите, произвеждани от рафинерията в Бургас. Приходите от акцизи, според предложените текстове трябва да бъдат насочени за компенсации на бизнеса заради високите цени на електроенергията. Предвидени са и глоби в случаи на неизпълнение на разпоредбите на законодателните текстове. В частност става въпрос за санкции от 20 000 до 50 000 лв. при първо нарушение и от 200 000 до 500 000 лв. при повторно нарушение в случай, че не бъде подадена съответната декларация като вносител в България на суров руски петрол или нефтопродукти с произход Русия не по-късно от 7 дни преди да бъде осъществен вносът.
В рамките на дебата депутатите от различните парламентарни групи повториха тезите си, развити по-рано в комисията по енергетика към Народното събрание.
Така бившият енергиен министър и настоящ народен представител от БСП Драгомир Стойнев за пореден път застана зад тезата, че не е работа на депутатите да се бъркат в работата на правителството. "От БСП няма да подкрепим текстовете по една причина, това не е работа на българския парламент да осъществява контрол по дадена дерогация, има си институции", каза Драгомир Стойнев от столетницата. В дебат с него влезе Станислав Анастасов от ДПС, според който в момента чужда компания преработва горивото на друга чужда компания и че нищо от това не е български продукт. "Нещо по-лошо - ние нямаме абсолютно никакъв контрол, ако те решат да прекратят дейността на тази рафинерия. Затова е нужен законопроект - за да контролираме какво става, а не да разчитаме на някой друг", заяви той. С това твърдение обаче Анастасов влезе в противоречие с българското, а и европейското законодателство, които третират „Лукойл“ и произвежданата продукция като българска. Между другото това е посочено и в становище на финансовото министерство. "Възраждане" в лицето на депутата Стоян Таслаков предупреди, че при прилагане на представения законопроект рафинерията ще трябва да спре да работи.
Бившият министър на енергетиката Делян Добрев от ГЕРБ-СДС от своя страна заяви готовност за подкрепа на законопроекта и сподели категорично мнение, че работата на "Лукойл" не се застрашава.
По-късно стана ясно, че депутатите от „Продължаваме Промяната“ ще внесат законодателни предложения, с които България ще може да изнася горива, произведени от руски суров нефт, само според директивата на Европейската комисия. Какви точно ще бъдат предстои да се разбере.
Особен управител
Законопроектът за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, предложени от Ивайло Мирчев („Демократична България“) и група народни представители също мина на първо четене. Целта на внесения законопроект цели да бъде дадена възможност в ръцете на държавните институции да има инструмент, който да позволи на държавата да реагира в сложни ситуации, за да се гарантира сигурността на критичната инфраструктура в сектор "Енергетика", свързан с нефт и продукти от нефтен произход, сигурността на доставките, качеството на обслужването, нивата на цените и съответно здравето и живота на българските граждани. Това обясни от трибуната депутатът от „Демократична България“ Надежда Йорданова.
По думите й, законопроектът предполага случаи, в които са налице обстоятелства, които заплашват националната сигурност в държавата, както и, такива, според които по някакъв начин се нарушават наложените международни ограничителни мерки или се злоупотребява с монополно положение държавата, в лицето на министъра на икономиката и индустрията, след предложение на консултативния съвет към него да назначи в съответния оператор на критична инфраструктура особен търговски управител.
Предлагаме в рискова ситуация държавата да може да назначи такъв във всяко търговско дружество - оператор на критична инфраструктура в сектор "Енергетика", по-специфично в сектор "Нефт и нефтени продукти", за да може да се преодолее тази кризисна ситуация, поясни Йорданова.
Тя уточни, че възможността за определяне на особен търговски управител е ограничена само за 6 месеца и може да бъде удължавана само още веднъж. Съдът ще може да провери дали са налице особените обстоятелства, които допускат налагане на тази мярка, поясни Йорданова.
Бившият енергиен министър и настоящ депутат от БСП Драгомир Стойнев, както и по време на дебатите в енергийната комисия застана на позицията, че законопроектът запълва съществуваща празнина в българското законодателство и заяви подкрепа. В същото време заяви, че са необходими сериозни промени.
За прецизиране и внасяне на яснота , които да прецизират и внесат яснота по терминологията се обяви бившият енергиен министър от ГЕРБ-СДС Теменужка Петкова (ПГ на ГЕРБ-СДС). Както и преди време в енергийната комисия тя посочи, че законопроектът борави с два термина - особен представител на държавата и особен търговски представител. Тези текстове по думите й трябва да се прецизират. Освен това трябва да се изясни дали става въпрос за критична инфраструктура или стратегически дейности и обекти.
Негативно остана становището на депутатите от „Възраждане“, които видяха в законопроекта опит за национализация.