Всички самолети от България ще спрат да излитат на 4 срещу 5 декември, ако депутатите решат да стопират износа на нефтопродукти

Много бързо трябва да вземем решение какво правим със забраната на износа (на нефтопродукти от рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“), защото знаете, че керосина, самолетното гориво, с което се зареждат всички самолети, които излитат от България от летище София и другите летища в България се произвеждат от рафинерията в Бургас. Ако не вземем ясно решение, а имайте предвид, че това зареждане (на самолетите с керосин) се третира като износ,  всички самолети трябва да бъдат спрени на 4 срещу 5 декември и няма да има как да излетят, ако трябва Агенция Митници да изпълни тази забрана.  Това заяви вицепремиерът от служебното правителство Христо Алексиев пред комисията по енергетика към Народното събрание при обсъждането на проекта за „Закон за контрол за прилагане на дерогация за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия“, предложен и внесен за обсъждане от ДПС.  

 „Проектът на Закон за контрол за прилагане на дерогация за закупуването, вноса или трансфера на суров нефт, превозван по море и на нефтопродукти с произход от Русия или изнесени от Русия“ е изготвен по дадената на България дерогация от Европейската комисия за износ на петрол по море“, заяви при представянето депутатът и вносител от името на ДПС Рамадан Аталай.

„Законопроектът предлага забрана за износ на петрол и нефтопродукти, които са обект на дерогацията. Предлагаме и облагане по режим на ДДС и акцизи, който гарантира внасянето в бюджета на дължимите вноски в определен срок, което да гарантира компенсациите за високите цени на горивата. Това е достатъчно“, заяви при представянето на законопроекта Аталай.

„Разбирам сложността на темата, затова ние като служебно правителство, министерски съвет наистина направихме много задълбочени анализи. Това, което трябва да се знае е, че водим много активни разговори с Европейската комисия (ЕК), за да имаме наистина яснота как да прилагаме клаузите на регламента. Дерогацията, която е дадена на България за внос на суров петрол е ясна. Оттам нататък обаче възникват доста неясни въпроси“, каза той. Алексиев припомни, че  нефтопродуктите, произведени от суров петрол през  тръбопроводи са с  изрична забрана, което е записано в регламента. За съжаление, по думите му, нищо не е записано по отношение на морския транспорт.

„Защото в самият регламент, петролът, идващ по тръбопровод и този, идващ по морето се третират като два различен тип внос. Оттук нататък това поражда една непълнота на регламента, една неяснота и аз смея да твърдя, че за България няма такава забрана. Говоря за износ и продажба на нефтопродукти с произход суров петрол от Русия. Пак казвам – ясно е, че реекспорта на суров петрол е абсолютно забранен. На второ място, нашите анализи показват следното: една пълна забрана на продукти с произход суров петрол от Русия ще има много сериозни и тежки последствия за гражданите, за бизнеса и за всички ползватели на петролни продукти.

Ще ви кажа защо. Много добре знаете, че България потребява горива и рафинирани продукти малко над 3 млн. тона годишно. От тях около 2,5 млн. тона е дизеловото гориво. В България има предимно потребление на дизелово гориво. Тези 2,5 млн. тона в момента се произвеждат предимно от рафинерията, разположена в Бургас. Тоест, към момента, България, поради сериозните дефицити на дизел няма възможност по никакъв начин да внесе какъвто и да е дизел, освен да бъде произведен тук в рафинерията в България на „Лукойл Нефтохим Бургас“, посочи Алексиев.

Според представения от него анализ, ако желанието е да бъде осигурено необходимото количество за българските граждани предимно от дизел, „основния проблем е, че рафинерията трябва да преработи по наши изчисления около 6 млн. тона суров петрол“.

„Вие много добре знаете, че рафинерията не може да произведе само дизел. Това е един много сложен производствен процес, от който излизат т.нар. съпътстващи продукти. Тоест, за да произведем 2,5 млн. тона дизел за вътрешния пазар, рафинерията трябва да произведе и една номенклатура от други продукти, за които големият проблем е, че нямат пазар в България. Те не могат да бъдат пласирани тук. Някои от тях дори са забранени за употреба в ЕС“, обясни Алексиев. Той уточни, че натрупването на тези съпътстващи продукти  ще стане много голямо и складовете за съхранение на рафинерията биха имали възможност за съхранение за срок от  14 дни. „Оттам нататък рафинерията трябва да пристъпи към затваряне, тоест няма да има възможност, ако няма износ, ако тези количества не бъдат освободени по някакъв начин“, допълни вицепремиерът.

Според него анализите сочат, че подобна ситуация би предизвикала „със сигурност липса на горива на българския пазар“. В допълнение вицепремиерът Алексиев изрази съмнение ,че подобно количество от 2,5 млн. тона дизел може да бъде внесено отвън. Той се позова и на данните за сериозни липси в региона и в цяла Европа.

„От тази гледна точка бих казал, че е неразумно абсолютното ограничаване на износа на нефтопродукти с произход Русия, защото това директно ще доведе до спиране на рафинерията и до много сериозни проблеми за гражданите и бизнеса в България, защото няма откъде да се снабдим с тези количества горива. Едно такова решение има и други аспекти, които също сме анализирали“, допълни той. Алексиев обърна внимание и на друг аспект от еврорегламента – възможността за внос на нефтопродукти от страна извън ЕС, получени в резултат на преработка на руски петрол. Това по думите му „поражда следния сценарий: Ние всички виждаме, че други държави, включително Турция се подготвят да се възползват от тази ситуация. Може би знаете, че към момента, за последните два месеца вноса на Република Турция към ЕС на рафинирани продукти с произход руски суров петрол се е повишил с 85 %. Казвам този анализ, за да е ясно, че България може да загуби много, както и целия ЕС“, обясни Алексиев като се спря и на друг аспект от анализа – износът на България на горива по посока на Украйна, които не са на „Лукойл“, но са с руски произход. Базирайки се на анализа, той посочи, че спирането на доставките на горива към Украйна ще доведе до крайно негативни ефекти и за самата нея, предвид нуждите на селскостопанския сектор.

„Като цяло нашият анализ показва, че може би е разумно наистина да има забрана за износ на дизел от България. Разумно е, за да не спираме работата на рафинерията, съпътстващите горива, тези, които нямат потребление в България наистина да бъдат изнасяни. Оттам нататък, разбира се, трябва да се продължи комуникацията с ЕК, за да се изчистят всички правни и икономически аспекти.

Много бързо трябва да вземем решение, какво правим със забраната на износа, защото знаете, че керосина, самолетното гориво, с което се зареждат всички самолети, които излитат от България от летище София и другите се произвеждат от рафинерията в Бургас. Ако не вземем ясно решение, а имайте предвид, че това зареждане (на самолетите) се третира кат износ,  всички самолети трябва да бъдат спрени на 4 срещу 5 декември и няма да има как да излетят, ако трябва Агенция Митници да изпълни тази забрана“, посочи вицепремиерът. По-късно в рамките на разискванията той обясни, че става въпрос за много сложно законодателство, включително и митнически изисквания, които страната ни трябва да спазва. 

Председателят на енергийната комисия Делян Добрев вметна от своя страна, че „Тая забрана е на Министерски съвет вероятно. Защото ние като парламент още нищо не сме казали“, позовавайки се на все още протичащото обсъждане на предложение от ДПС законопроект.

Вицепремиерът от своя страна напомни, че само посочва данните от анализа, така че да де стигне до информирано решение. 

Представителят на Министерство на финансите, Петкова за пореден път изчете забраните в европейския регламент и обясни, че дерогацията, получена от България е само за внос на руски петрол. „Дерогацията е само за внос. Единственото ограничение по отношение на износа е в Параграф 7. В Параграф 7 се казва, че стоките внесени вследствие на дерогацията не могат да бъдат изнасяни.  Внесени стоки означава внесен суров петрол и внесени нефтопродукти с произход Русия или изнесени от Русия.

Нефтопродукти, произведени на територията на България и не са внесени стоки вследствие на дерогацията, а са произведени стоки от суров петрол, внесен вследствие на дерогацията и тези стоки са с произход България и тези стоки са на ЕС“, посочи представителят на финансовото министерство. Тя обясни, също така, че има и клаузи, които дават възможност на засегнатото лице да се позове на провото на регламента и да съди държавата за причинени щети в резултат на неправилно прилагане на регламента. Петкова коментира и невъзможността за съхранение на натрупаните нефтопродукти в процеса на производството на дизел. По думите й  „след като бъдат запълнени складовете рафинерията ще бъде принудена да спре технологично. Няма къде да бъдат изнесени. Няма места за съхранение. Тя се принуждава да спре. Това също зависи от технологичния процес. Не от желанието да се произвежда едно или друго. Не може от нефта да се произвежда само един вид (гориво)“, обясни Петкова.

От обясненията на Павел Геренски от Агенция Митници също стана ясно, че по чисто технологични причини рафинерията може да спре работа.  „Познавайки целия технологичен процес и цялата ситуация в преработката и дистрибуцията на горива на територията на страната, действително по чисто технологични причини налагането на забрана на произведените продукти автоматично води до спиране на работата на рафинерията“, посочи той. Той сподели и лично мнение, че дерогацията на България „е предоставена, тъй като това е единствената алтернатива страната да задоволи потреблението си на нефтопродукти. По тази причина, отчитайки специфичните особености и разликата в България и Унгария са предоставени съответно и различни условия“, посочи Геренски.

Пак в хода на дискусията стана ясно, че всички продукти, които се произвеждат от рафинерията са със сертификация за български произход.

Министърът на икономиката Николай Стоянов от своя страна заяви, че „Решението не е дали България да изнася, или да не изнася. Решението е дали да работи тази рафинерия, която е на територията на България, или не. Това не е икономически, а чисто технологичен въпрос и моля да го имате предвид, когато взимате решение“, посочи той.

Депутатът от Демократична България Ивайло Мирчев счете, че със становищата на поканените за мнение представители на министерствата си плашат българските граждани. Той призова да се спре с тази заплаха, че рафинерията ще спре да работи. Като пример посочи решението на Германия за национализиране на рафинерията на Роснефт, както и един от обсъжданите варианти за спасението на завода ISAB на „Лукойл“ в Сицилия, който е краен, но също предвижда национализация. Това предизвика реакция от страна на депутата от БСП и бивш енергиен министър, който припомни, че настоящият нефтопреработващ завод е приватизиран по време на управлението, когато начело са били представители на партия, чиито наследници са Демократична България (приватизацията е по времето на управлението на Иван Костов). В този дух Стойнев призова да се търси националния интерес, възползване от решението на Европейската комисия, а не възможност за предприемане на наказателни мерки. Той също отчете опасността, че  рафинерията в Бургас е застрашена да спре да работа, ако се забрани износът на произведените но без възможност за пласиране на вътрешния пазар нефтопродукти. "Вашата задача е да продължите разговорите с Европейската комисия, а нашата - да не приемаме закони, които да пречат", коментира Стойнев. Малко по-късно Мирчев заяви, че не става въпрос за национализация на българската рафинерия, а за работа "при оперативен контрол".

Вносителят на законопроекта Рамадан Аталай от своя страна коментира, че законопроектът на ДПС няма намерение за спира работата на рафинерията, а целта му е да се спазват правилата. По думите му, България е получила дерогация за руския петрол, за да може да осигури горива за вътрешния пазар, а не с тях да се търгува навън. Депутатът от ДПС се позова на ембаргото на ЕС, което влиза в сила от 5 декември и обяви, че при получаването на дерогацията е трябвало да се запише точно за какво е, като по този начин защити внесеният от него законопроект. По думите му, много е лесно отпадането на законопроекта. В същото време подчерта, че темата е много сериозна. 

Петкова от Министерство на финансите от своя страна посочи и за опасността от предприемане на мерки от страна на ЕС, в случай, че регламентът не бъде приложен така, както е приет. По думите й, допълването на европейския регламент също е нарушение.

Председателят на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Живодар Терзиев от своя страна предупреди за задаващо се „затруднение с дизела още през следващия месец“. Въпросът е дали ще го има, стана ясно от думите му.

Георги Самандов от „Български възход“ направи аналогия с произведената електроенергия от руско ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ и постави въпрос как да се третира това.

Законопроектът на ДПС мина на първо четене в енергийната комисия с 11 „за“, 1 „против“ и 8 „въздържал се“.

В началото на заседанието депутатите от енергийната комисия отложиха за следващото заседание проектите на Продължаваме Промяната и на ГЕРБ-СДС.