Защо започна "война" между прехрана и зелени политики в реформата на ЕС „От фермата до трапезата“?

Европейската стратегия „От фермата до трапезата“ във време на война и енергийна криза, криза на доставки и храни създаде нова война между зелени политики и земеделие. Изглежда мирът може трудно да бъде постигнат, а противопоставянето между земеделски сектор и зелени организации изглежда крайно. Европейската комисия създаде стратегията, за да стимулира зеленото и екологично земеделие, 30% от продукцията да се отглежда на биологични площи, да се намали с 50% ползването на антибиотиците, с 50%  на пестициди и 30% на изкуствени торове до 2030 година. Тази стратегия беше създадена в нормални времена, но не и във времена на криза, коментира българският министър на земеделието Явор Гечев. Това се случи по време на форум „Да изхраним Европа по време на криза – предизвикателства и възможности на стратегията „От фермата до трапезата“, организиран от българския евродепутат и бивш министър –председател Сергей Станишев и делегацията на българските социалисти в ЕП. 

2/3 от европейския износ ще бъде засегнат от новата стратегия "От фермата до трапезата", каза по-късно по време на конференцията заместник-министърът на земеделието Георги Събев. В стратегията само пет пъти е спомената думата конкурентоспособност, а конкурентоспособността на България, на Европа ще бъде засегната заради заплахата на внос не само от Украйна, но и от трети страни, които не прилагат същите високи стандарти за качество на храните. 

В момента ЕС е нетен износител на земеделски стоки, имаме 67 млрд. евро положителен баланс Целта на стратегията е да създаде справедлива, екологична, екологосъобразна продоволствена система, подчерта Събев. Но ще засегне всички европейски пазари. Споразумение обаче на европейско ниво се променя трудно, затова трябва да търсим регионални решения, коментира заместник-министърът. малко по-рано днес Гечев коментира, че войната и новите реалности и заплахи за внос на храни от Украйна, Стратегическия план за развитие на земеделието трябва да бъде променен. 

Прехраната срещу зелената стратегия- реалистично ли е да гоним такива високи цели

Не само в България, но ние не разбираме зелените неща, защо трябва да правим ротация на културите, защо въвеждаме нови екосхеми, коментира Светлана Боянова. В дебата между представители на българските и международните организации тя постави два основни въпроса реалистично ли е да гоним такива високи цели и при всички ли да важи един и същи подход, каквато е основата на европейската селскостопанска реформа. Според изследването на социологическа агенция "Тренд" много малко хора въобще знаят за стратегията на ЕС "От фермата до трапезата". Всички подкрепят идеята за позеленяване на земеделието, но когато става въпрос за цена темата за околната среда отива на заден план. 

В момента ние българските производители говорим за оцеляване, каза председателят на Националната асоциация на  зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Намираме се в ситуация на повишаване на консумативи, горива, материали, основни зърнени култури, няма сектор, който да е на печалба. За да бъдем съпричастни, Европа създаде зелени коридори и премахна граници за украинските хранителни продукти, с тези зелени коридори България се оказа крайна точка. 

А Русия и Украйна задоволяват 30% от световните нужди от пшеница, 50% на слънчогледово масло. 

Българското зърно стои под натиска на украинското, голямо количество слънчоглед, което свали цената под себестойност. Това зърно е произведено в други стандарти, има екологичен проблем, за който сподели самият президент Володимир Зеленски. Безконтролно сухо мляко влиза в ЕС, което убива местните производители. Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров също коментира безконтролното влизане на мляко и сухо мляко, това убива местните производители, всички страни, които граничат с този конфликт, искат мерки от ЕК. Български производители с колеги от Полша обмислят блокираме на граници, защото от Комисията се ослушват или е взето политическо решение и фермерите са оставени на произвола, коментират българските производители.

До 2050 г. населението на света ще достигне 10 млрд., търсенето на храни ще скочи със 70% заради климатични промени, намираме се в продоволствена криза. В ситуация, която секторът трябва да произвежда повече храни, ние трябва да произвеждаме по-малко торове, да се използват по-малко пестициди и ресурси, коментира проф. д-р инж. Пламен Моллов, ректор на Университета по хранителни технологии – Пловдив. Той подчерта и важната роля на новото законодателство за влагане на насекоми в храните, което много важна стъпка, но също толкова дискусионно колкото е било преди одобряването на соята. Под 10% може да е съдържанието на насекоми в храните и в брашното например.

А няма по-важно от постигането на баланс между новите екологични мерки и новите реалности в ЕС. 

Гласът на европейските производители, да запазим разнообразието на храни

Производството на фуражи намалява и не виждаме подобряване на ситуацията, съобщи Александър Дьоринг, генерален секретар, FEFAC European Feed Manufacturers’ Federation (Европейската асоциация на производителите на фуражи. През 2022 г. сме изгубили 5 млн. тона фуражи, това са ефекти от кризата, войната и COVID-19 пандемията, болести по животните. Необходими са нови инструменти и иновации за справяне със ситуацията. Той на няколко пъти подчерта водещата роля на България и даде пример с патент, свързан с подобряване на слънчогледовото олио, което се използва във фуража за хранене на птиците и свинете. Новостите са свързани с използването на нови протеини, алтернативни източници на протеини, всички те заедно не могат да заместят месото, но имат принос към различните източници. Не е нужно да има само биологично производство, нека да запазим разнообразието на храни,  в полза на нашите производители, коментира той. Какво искате да индустриално производство на птиче месо, което да осигурява прехраната на хората или да има зелени територии с недостатъчно животни, каза той. Нека изпълним зелената визия с реалистични цели. Европа не може без кафе.

За съжаление Александър Антон, генерален секретар, Европейската асоциация на млечните продукти (European Dairy Association) представи една черна картина за България  Те представляват 95% от млекопроизводителите в Европа, но не и в България. Българските производители не са представени в нито една европейска асоциация. Единствено България не е член на най-голямата фермeрска асоцiация Copa Cogega. Причината е, че земеделският бранш в България е разпокъсан и не може да се обедини в една голяма структура. И ако страната ни е икона за производство на мляко с откриването на лактобациликус бактерията страната ни няма българско защитено мляко или кашкавал. България задоволява една на 60% нуждите си от млечни продукти, а 25% от млякото на България не може да достигне до пазарите на Европа. Страната ни внася 40% от всички млечни продукти

Стратегията от фермата до трапезата цели да засегне всеки и мисли за потребителите, но не и за производителите на храни, казва Антон. Ако ЕК забрави цената на екологичната устойчивост ще стигнем до задънена улица, смята той. Може да стигнем до ситуацията да намалим кравите, а всички крави да се доят в Индия.

Според Бърт Стийнберг, генерален секретар на Европейската птицевъдна асоциация  (European Poultry Meat Sector) е мислена е европейски чиновници с пълни кореми. Броят на фермерите в Дания намаля по-рано отколкото броя на фермерите в България и вече само 10% от населението познава фермери или знае къде се произвежда храната, защото не казахме, че индустриализираме производството, за да осигуряваме здрава храна. Светът плаче за животински протеини и трябва да кажем, че 1 кг животински протеин в ЕС има най-ниските емисии в света и трябва да увеличим целите, не сме конкурентни по отношение на цените, но сме най-конкурентни по отношение на качеството. За съжаление амбицията на ЕС да бъде еталон за качество среща отпора на цената на внос на ниски цени от трети страни. Ако новите екологични изисквания, норми на пестициди и торове се приложат няма да бъдем конкурентоспособни, беше категорична в критиките си Стийнберг. Европа е водещ износител на пилешко месо, но сме внесли 900 000 тона през последните пет години,  Бразилия излиза напред, с либерализацията на квотите пилешко месо от Украйна залива европейските пазари, каза тя. Темата е изключително чувствителна, защото сме съпричастни, но ако повишим летвата толкова високо трябва да внасяме всичко, всички тези положителни зелени мерки ще имат отрицателно въздействие. 

Да се създадат специални фондове за финансиране на реформите от фермата до трапезата

Намирането на баланс е най-важното послание. Европейският бизнес не отрича екологичните реформи и не казва, че трябва да се намалят, нито една от организациите не каза с колко конкретно да се намалят високите цели, но пожелаха да има възможност потребителите да избират и да може за всички производители да има място на пазара.

Според Крум Неделков, заместник-министър на земеделието трябва да се създадат пък специални фондове за финансиране на реформата "От фермата до трапезата", с които най-вече да се стимулират иновациите в селското стопанство.

България е първата страна, която толкова открито отваря такъв важен дебат, коментира накрая министърът на земеделието Явор Гечев и каза, че е трудно за една минута министър да защити национална позиция и план от хиляди страници. Но за да излезе и да посочи аргументи трябва да има ясна национална цел. Дебатите по стратегията тепърва предстоят, но вместо да събира към момент тя противопоставя прехраната и зелените политики, а те могат да вървят ръка за ръка.