Какви са недостатъците, когато 34 години след соц-а държавата ни продава мляко?

Не минава и седмица без поредния скандал с управлението на някое публично дружество. През настоящата това е държавният млекопреработвател „Ел Би Булгарикум“ ЕАД. Но дали ще е банка, поща или железници – няма значение. Трудностите в управлението на държавните фирми стават все по-осезаеми, а добри и последователни решения засега не се търсят и не се предлагат, казва в свой анализ Петя Георгиева от Института за пазарна икономика.

Проблемът всъщност не е един, а множество, и всички са следствие на безуспешните опитите на държавата да се намесва на пазара и да се държи като добър стопанин. Намесата на конкурентен пазар „на хартия“ не е разрешена от националното законодателство – според член 5 на Закона за публичните предприятия (ЗПП) държавни фирми се създават, когато е необходимо: 1) да се елиминират съществуващи пазарни дефекти; 2) да се предоставят стоки или услуги от стратегическо значение или такива, свързани с националната сигурност или развитие или 3) да се управлява стратегическо за държавата имущество.

„Ел Би Булгарикум“ ЕАД е едно от 302 действащи към 2021 година млекопреработващи предприятия с относително малък пазарен дял. Много често публичните дружества имат по-слаби пазарни резултати (независимо от държавната подкрепа под формата на явни или прикрити субсидии и капиталови трансфери) и предоставят услуги със съмнително качество. Не са рядкост и проблеми с управлението – честа смяна на членовете на управителни и надзорни органи, свързани с опити за политическа намеса и установяване на зависимости, неудачни (засега) опити за професионализация на управлението и въвеждани на конкурсите според изискванията на ЗПП и др.

Законът дава рамка за насоки и средства за подобряване на управлението на публичните дружества. Законът и подзаконовата уредба не са панацея - те са само необходимото, но недостатъчно условие, за да се случват нещата по правилния начин. За съжаление все още не се вижда воля рамката за корпоративно управление да се прилага в достатъчна степен у нас.

Възможните решения следва да се търсят в няколко посоки:

Преразглеждане на портфейла от държавни и общински дружества съобразно изискванията на ЗПП, като част от предприятията се приватизират или закриват. Подобен е съветът и на  Световна банка в своето изследване „България: Интегрирана рамкова оценка на държавните предприятия (iSOEF)“.
За всички действащи държавни и общински предприятия следва да се поставят цели, чието постигане да се следи и контролира активно. Управлението на дружествата следва да се обвърже с постигането на конкретни финансови и нефинансови показатели. А липсата на напредък трябва да е основание за смяна на ръководството на дружествата.

Създадената със ЗПП Агенция за публични предприятия и контрол на този етап изпитва сериозни затруднения да изпълнява своите функции – дали поради ограничен капацитет или властови дефицити. Очевидно ролята на агенцията все още не е ясна и много често тя се заобикаля като фактор при вземане на решения за управлението на предприятията.

И накрая, но не на последно място – необходима е по-широка публичност на дейността на предприятията, особено по отношение на финансовите им показатели, като това е от критично значение за общинските дружества – за тях липсата на обобщена информация затруднява сравнимостта и анализа, което пък обезсърчава обществения натиск за добро управление и предотвратяването на лоши управленски практики. Аргументът „но данните са налични в търговския регистър“ не е достатъчен, тъй като търговския регистър не позволява лесно да се сравняват индикатори на сходни дружества и да се търся добри практики в тяхното управление.