Ядреният алианс на Европа си постави цел: 150 GW атомни мощности в ЕС до средата на века
Това представлява 450 000 допълнителни работни места на Стария континент
16-те европейски държави, участващи в „ядрения алианс“, ще изготвят пътна карта за развитие на интегрирана европейска ядрена индустрия. Целта е през 2050 г. капацитетът от ядрена енергия в електроенергийния микс на ЕС да достигне 150 GW. Френският министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш (Agnès Pannier-Runacher) доведе в Париж във вторник 15 министри и представители на високо ниво от „ядрения алианс“. Българският енергиен министър също участва в срещата.
Освен Франция в алианса участват още Белгия, България, Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словения, Словакия, Естония, Швеция, Италия, а като наблюдател и Обединеното кралство. Швеция присъства, въпреки че остана неутрална на предишни срещи поради ролята си на ротационен председател на Съвета на ЕС, припомня Euractiv.
Във вторник групата се събра специално, за да обсъди алианса след първата среща в Стокхолм в края на февруари. Тогава тя се проведе в рамките на неофициалната среща на Съвета по енергетика и бе последвана от второ събрание в Брюксел в края на март.
Обединеното кралство пък в момента разработва два френски ядрени реактора EPR2 в АЕЦ Hinkley Point C, а други два са в ранен етап на изграждане. Заедно представителите подписаха съвместна декларация, в която заявиха целта си да развият 150 GW инсталирани ядрени мощности в ЕС до 2050 г. За да постигне това, алиансът настоява Европейската комисия да насърчи тази политика „в енергийната стратегия на ЕС“, се казва в съвместната декларация, която бе подписана във вторник.
Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон каза, че е в Париж, „за да изслуша опасенията [на представените държави]. Преди следваща среща, вероятно на 19 юни в Люксембург в рамките на Европейския енергиен съвет, държавите, страни по алианса, ще изготвят пътна карта, за да изложат в детайли амбициите си. Европейската комисия също „поиска общ документ, подчертаващ естеството на проектите“, добави Пание-Рюнаш.
От 30 до 45 нови реактора и още работни места
В момента ядрената енергия има 100 GW инсталирана мощност в ЕС. За да достигне 150 GW до 2050 г., френското министерство на енергийния преход разчита на продължаване на експлоатацията на съществуващите инсталации и „изграждането на 30 до 45 нови големи реактора, както и разработването на малки модулни реактори (ММР) в ЕС“.
Министърът каза, че това число идва „приблизително от прегледа на различните проекти, които се разглеждат в дискусиите, които всички имаме за повишаване на нашите въглеродни траектории“, съчетано със замяната на стари ядрени реактори. При 150 GW ядрената енергия може да запази настоящия си дял от 25% от производството на електроенергия в ЕС до 2050 г., добави министърът. Освен това допълнителните 50 GW представляват 450 000 допълнителни работни места в Европа. „Това е огромна възможност“, смята Пание-Рюнаш.
Като се вземат предвид пенсионирането на възрастния персонал, това представлява повече от 300 000 преки и непреки работни места, създадени от сега до 2050 г. )Включително 200 000 квалифицирани работни места, се посочва в съобщение на френското министерство на енергийния преход. За да постигнат това, членовете на алианса молят Европейската комисия да подкрепи развитието на „съвместни инициативи“. Що се отнася до алианса, той ще работи за изграждането на „съвместни програми за обмен между техници и инженери“, се казва още в общата декларация.
Нови съвместни проекти
Друг акцент е обединяването на силите в разработването на ММР, които са по-консенсусни на европейско ниво. По този начин държавите-членки на алианса са готови да работят върху процеси за „стандартизиране на дизайна на нови ядрени реактори“. За целта ЕС трябва да насърчава "по-добри условия" и "по-добър достъп до финансиране", заявяват страните, подписали съвместната декларация.
Те се позовават на Закона за декарбонизация на индустрията (Net-Zero Industry Act, представен от ЕК в средата на март, текст, който прави разлика между ядрените и другите декарбонизирани технологии. „Това е въпрос на специално внимание“ за членовете на алианса, добави Пание-Рюнаш.
Сигурност и независимост
И накрая, 16-те страни обсъдиха как да „помогнат на европейските страни, които все още са зависими от Русия, да намалят зависимостта си“, обясни още френският енергиен министър. Унгария, Словакия и България, които присъстваха на срещата, са сред тези зависими страни, тъй като на тяхна територия има построени от Русия реактори, използващи с руско гориво. Въпреки това „вероятно ще отнеме около десетилетие, за да можем да заменим доставките на ядрено гориво“ при тези руски реактори с друго източник на гориво, коментира Пание-Рюнаш.
Съвместната дискусия по тази тема „е голяма крачка напред в напредъка на нашата чиста енергийна сигурност“, сподели по време на срещата министърът на енергетиката Росен Христов.
Обединеното кралство участва във втората сутрешна сесия за оперативността на ядреното възраждане в Европа. В този контекст британският държавен секретар по ядрената енергетика Андрю Бауи сподели опита си от строителната площадка Hinkley Point C. За британския представител тази среща беше „фантастична възможност за Обединеното кралство да се включи и да се учи от нашите европейски колеги“.
Декларацията на 16-те държави на английски можете да прочетете тук.