IRENA: Подобно на слънчевата и вятърната енергия новите ВЕИ технологии също имат нужда от евтино финансиране

Научените уроци от разширяването на вятърните и слънчевите технологии от скъпа нишова опция до един от най-евтините варианти за производство на електроенергия могат да действат като рамка за продължаващия растеж на енергийния преход и разширяването му към нововъзникващите икономики. Това е заключението от нов доклад, публикуван тази седмица от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), стартиран в партньорство с индийското председателство на Г-20, озаглавен „Финансиране на евтин енергиен преход“.

Докладът се фокусира върху необходимостта от евтино финансиране в подкрепа на развитието на по-нови технологии за възобновяема енергия като зелен водород, съхранение на енергия и офшорна вятърна енергия както в развиващите се пазарни икономики, така и в напредналите вече страни на Запада.

По-конкретно, евтиният капитал трябва да бъде наличен в достатъчни количества за всички пазари, независимо от тяхната собствена способност да генерират капитал и рисковете, присъщи на по-слабо развитите икономики, коментира специализираното издание Reneweconomy.

Идентифицирайки необходимостта от развитие до промишлени нива на набор от технологии и тяхната търгоска комерсиализация, за да се подпомогне по-добре декарбонизацията на глобалната електрическа мрежа, докладът подчертава необходимостта от разгръщане на „нови и нововъзникващи технологии за възобновяема енергия, като офшорната вятърна енергия“. Именно вятърът в морето има потенциал да се развие и да се конкурира със слънчевата енергия и производството на ток от наземни турбини.

По същия начин, „тези технологии, които са необходими, за да поддържат операциите на мрежата стабилни и надеждни, тъй като делът на променливото възобновяемо електричество в енергийния микс се увеличава, трябва да нарастват постепенно“. По-конкретно докладът обяснява за нуждата от вложения в системи за съхранение на енергия, както и в производството на чист водород.

За постигането на тези цели са необходими инвестиции и силни политики, за да се имитират и ускорят условията, които доведоха до конкурентоспособността на разходите на слънчевата и вятърната енергия на сушата. Политиките за намаляване на риска трябва да работят ръка за ръка с намален технологичен риск чрез иновации и подобрения и увеличен опит на разработчиците, като всички те послужиха за намаляване на цената на капитала за слънчева и наземна вятърна енергия до момента.

Но това не може да бъде само площадка за напреднали икономики с достатъчно капитал, за да намалят разходите за нови ВЕИ технологии. Традиционният анализ на риска трябва да се развие, за да вземат предвид по-големите казуси, причинени от нерешените въпроси по изменението на климата.

Както се посочва в доклада, политиците трябва да пренастроят начина, по който анализират риска от нови проекти, за да включат и риска от бездействие. „Например какви са рисковете, свързани с оставянето на голяма част от населението извън енергийния преход и технологичното изоставане? Какви са рисковете целите за устойчиво развитие да не бъдат постигнати?“, питат авторите на IRENA.

По този начин „публичните фондове, включително тези, които текат от глобалния север към глобалния юг, трябва да играят много по-голяма роля в справянето с дисбаланса между рисковете на частните инвеститори и рисковете за цялата икономика от провал в енергийния преход.“

„Достъпът до финансиране в много нововъзникващи икономики и икономики с ниски доходи не е достатъчен и често е твърде скъп, за да се ускори енергийният преход с необходимата скорост“, смятат авторите на доклада. „Следователно намаляването на цената на капитала за финансиране на енергийния преход става по-решаващо от всякога.“

Ето защо ще бъде необходим евтин капитал за финансиране на проекти дори на пазари, които някога са били смятани за твърде „рискови“, за да гарантират незабавна и печеливша възвръщаемост. Кредиторите също трябва да са готови да отпускат по-големи суми, „намалявайки нуждата от по-скъп собствен капитал“.

Ще са необходими обаче повече от силна публична политика и инвестиции, за да се привлече необходимото огромно количество частни капитали. Подробен анализ на енергийния преход, публикуван през 2022 г. от IRENA, установи, че светът ще трябва да инвестира 131 трилиона щатски долара, за да постигне пътя за декарбонизация на 1,5°C – около 33 трилиона щатски долара повече, отколкото е планирано съгласно настоящите правителствени политики. За да се посрещнат тези огромни количества инвестиции, са необходими публични и частни капитали, които да работят заедно.

„Публичният сектор може също така да засили ролята си в предоставянето на концесионно финансиране, което помага за „натрупването“ на капитал от частния сектор“, се посочва още в доклада. „На този „смесен“ финансов подход за катализиране на институционален капитал в големи мащаби в посока енергийния преход ще трябва да се обърне по-голямо внимание. Целта е да се мобилизират финансовите ресурси, необходими за прехода.“

Необходими са също така непрекъснати инвестиции в иновации, за да се подкрепи нужното постоянно намаляване на разходите в тази посока. Според доклада „политиките трябва да се преместят на нова предавка, за да подкрепят ускореното внедряване, производството на веригата за доставки и икономиите от мащаба. А те водят до намаляване на разходите по време на изпълнението на проекта.

„Стабилната политическа среда, която включва политики за намаляване на риска на проекти, е от решаващо значение за отключването на обема на евтино финансиране, което би намалило допълнително разходите за производство на електроенергия и би подобрило конкурентоспособността на нововъзникващите технологии“, аргументират се от IRENA.

Докладът завършва с редица препоръки към членовете на Г-20 и други страни, които да вземат под внимание, когато правят своите политики. Пълният доклад можете да прочетете тук.