Американската дългова сага най-вероятно ще приключи в 12 без 5, както 45 пъти досега

Въпреки че Белият дом и републиканците съобщиха за напредък в последния кръг от преговори, проведени на 24 май, все още няма значителен пробив, а продължаващият проблем с тавана на дълга на САЩ не спира да притиска световните финансови пазари. Освен това, рейтинговата агенция Fitch постави рейтинга на САЩ от „AAA“ до под наблюдение за потенциално понижение, което я прави първата голяма рейтингова агенция, която предприема подобни действия за намаляване на кредитния рейтинг на САЩ в този момент.

„Fitch все още очаква споразумение по въпроса, което да бъде постигнато преди крайния срок", се казва в изявление на агенцията. - Въпреки това, виждаме нарастващи рискове таванът на публичния дълг на САЩ да не бъде повишен своевременно и, съответно, държавата може да започне да пропускат плащания по някои от основните си задължени."

Последните новини от Белия дом, обаче, са оптимистични, въпреки че в сряда, 24 май, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън отново предупреди, че ресурсите на ръководеното от нея министерство ще се изчерпят в началото на юни, ако не бъде повишен таванът на държавния дълг.

Председателят на Камарата на представителите на Конгреса на САЩ републиканецът Кевин Маккарти не скри оптимизма си пред журналисти, че екипите на Белия дом и на републиканците, които проведоха четиричасови разговори в сряда, ще успеят да постигнат съгласие по въпроса за лимита на държавния дълг преди 1 юни. „Мисля, че все още имаме време да постигнем споразумение“, каза Маккарти след срещата на преговарящите.

Битката за надмощие между демократи и републиканци

Позициите на републиканците и демократите по отношение на тавана на националния дълг, който в момента е 31.4 трилиона долара, не съвпадат по редица важни въпроси, като обезщетенията за безработица, увеличаване на данъците и ограничаване на държавните разходи. Републиканците настояват за по-строги изисквания за изплащане на обезщетения, което не отговаря на позицията на демократите, които не искат да излагат гражданите с ниски доходи на риск.

Освен това, републиканците възнамеряват да въведат ограничения върху държавните разходи за период от 10 години. Максималният срок, на който се съгласяват демократите, е само две години. На свой ред републиканците отхвърлиха предложенията на сътрудниците на Байдън за увеличаване на данъците върху доходите на богатите, както и за облагане на петролната и фармацевтичната индустрии.

След вчерашните преговори стана ясно, че президентът на САЩ Джо Байдън е готов на повече ограничения на обществените разходи, за да се избегне техническият фалит на САЩ, което вече се е превърнало в рутинна процедура и проблемът да се разрешава в последния момент.

Сагата с тавана на дълга на САЩ най-вероятно ще приключи в последния възможен момент

както се е случвало 45 пъти за последните близо 80 години от края на Втората световна война насам.

Според вестник The Washington Post (WP), Байдън вярва, че ще има възможност да повиши сегашния таван до 31.9 трилиона долара, но не е сигурен, че ще има време да го направи преди 1 юни, когато изпълнителната власт ще трябва да прекрати да плащат задълженията на държавата. „Вярвам, че имаме такива правомощия. Въпросът е дали ще успеем да ги използваме навреме“, цитира WP американския президент.

Според вестника, държавният глава не носи отговорност за действията на републиканците, които могат да направят нещо необичайно и да сринат икономиката на САЩ. Но ако това се случи, целият свят ще претърпи сериозна финансова криза.

Проблемът с дълга на САЩ, освен икономически става и политически

Таванът на държавния дълг на САЩ, достигнат в началото на 2023 г. и одобрен от Конгреса, е 31.4 трилиона долара. Администрацията на президента планира да го увеличи с около 500 милиарда долара.

Сега ситуацията с държавния дълг на САЩ наистина става сериозна, защото и двете страни ще защитават позицията си, опитвайки се да извлекат максимална полза преди президентските избори догодина. Демократите предпочитат да вдигнат тавана на дълга, което им отваря възможност да харчат големи суми, за да гарантират успеха на кампанията си. За републиканците е от съществено значение да оставят демократите без пари и така да отслабят позициите им на предстоящия вот.

Компромис е възможен по-скоро при условията на републиканците, според „Ройтерс“. Сделката няма да е добра за демократите и все пак изглежда, че администрацията на президента-демократ Байдън е готова да отстъпи. Ако това не се случи, тогава трябва да се очаква или технически фалит, или активиране на 14-та поправка на Конституцията и превръщането на финансовата криза в политическа.

Използването на 14-та поправка ще позволи на Байдън да отдалечи Конгреса от проблема с държавния дълг, тъй като той поеме пълната икономическа власт за определено време. Това, обаче, ще доведе до конституционна криза, тъй като Камарата на представителите (с мнозинството на републиканците) има правото да обсъжда и гласува най-важните бюджетни и икономически въпроси. При подобен казус, освен че е възможна сериозна политическа ескалация, но може да се стигне и да импийчмънт (принудително отстраняване от длъжност) на Байдън преди края на първия му мандат, който приключва на 20 януари 2025 година. Той обяви, че ще се кандидатира за втори мандат, но след импийчмънт това става невъзможно.

Защо сега е по-различно?

През втората половина на януари се случи това, което всички очакваха с притеснение - таванът на държавния дълг на САЩ достигна 31.4 трилиона долара. А за да не се надува балонът на дълга, министърът на финансите Джанет Йелът започна да ограничава и да спира някои плащания, припомня „Ройтерс“.

Медиите бяха пълни със заглавия за колапса на световната финансова система, ако САЩ изпаднат в неплатежоспособност, а Джанет Йелън постоянно предупреждава за подобна възможност.

В същото време повечето анализатори и експерти не приемат проблема сериозно, тъй като техният аргумент е, че през последните близо 80 години таванът на дълга е вдиган 45 пъти и това вече се е превърнало в рутинна процедура.

И в същото време медиите все по-често си задават въпроса: Защо всички са толкова притеснени, след като тази ситуация се е случвала 45 пъти досега? И защо този път е по-различно? Според „Ройтерс“, има две основни причини:

- Разцепление в Конгреса. Републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, се стремят да намалят разходите. Сенатът е за демократите, президентът също е демократ. И това политическо съотношение поражда остър конфликт на интереси.

- Твърдата парична политика на Федералния резерв на САЩ (Фед). Ако по време на пандемията дългът за САЩ беше почти безплатен (0.25-0.5%), сега лихвата на Фед доближава 5%, а това означава, че новият дълг ще бъде много скъп, почти 10 пъти повече.

Всъщност вероятността от блокиране на тавана на дълга е почти равна на нула, защото в този случай Съединените щати може да изпаднат в неплатежоспособност и всички държавни плащания – заплати на държавни служители, здравни плащания и пенсии, да бъдат спрени. Както 45 пъти досега, политиците ще се споразумеят и отново ще вдигнат тавана. Въпросът е колко време ще отнеме да се постигне компромис, за който все още няма отговор.

Относно „разцеплеинето“. Новото е добре забравеното старо. Абсолютно идентична ситуация с държавния дълг имаше през 2011 г. САЩ забавиха вдигането на тавана поради противоречия (и тогава републиканците бяха мнозинство в долната камара) и бяха на ръба на фалита. Кредитната агенция Standard & Poor's дори понижи за пръв път рейтинга на страната от AAA на AA+. След това цената на акциите в широкия индекс S&P 500 се обезцениха с общо 17% за няколко седмици, но в крайна сметка беше постигнат компромис: таванът беше вдигнат, а разходите бяха намалени.

Относно „цената на дълга“. За последното тримесечие на 2022 г. лихвените плащания достигнаха 213 милиарда долара, което е ръст от 42% на годишна база. За цялата 2022 г. обслужването на дълга представлява около 8% от всички бюджетни разходи, сочат данните на Министерството на финансите на САЩ.

Истината е, че за 16 години дългът се е увеличил 15 пъти (като се изключи 2015 година) – от 10.7 трилиона долара до 31.5 трилиона или близо три пъти.

Последните 9 стъпки към техническия фалит, които досега не бяха прекрачвани

Държавният дълг на САЩ непрекъснато расте и скоро ще достигне пиковите нива от Втората световна война. Повечето от тях са натрупани през последните 20 години, а общо нивото на държавния дълг на САЩ е повишаван 45 пъти за последните близо 80 години.

The Washington Post припомня 9 ключови събития, които повишиха държавния дълг до 31.4 трилиона долара и винаги се появяваше заплаха за технически фалит.

През последните 10 години Вашингтон харчи 1 трилион долара повече всяка година, отколкото събира като приходи. Това принуждава Министерството на финансите да взема заеми, за да компенсира разликата, заради което и публичният дълг продължава да нараства.

По-голямата част от този дълг е натрупан през последните 22 години. През 2001 г. страната имаше излишък на средства, т.е. Министерството на финансите събра повече данъци, отколкото изразходваше за държавни плащания – заплати, пенсии, за здравеопазване.

От тогава четирима президенти, 10 сесии на Конгреса и две войни са допринесли за увеличаване на бюджетния дефицит. Отчасти поради политически решения, разходите за социално осигуряване и медицински грижи за възрастните хора нарастват, което също допринася за нарастване на дълга.

Неотдавнашните решения - за намаляване на данъците, които изтощиха бюджета, и за умопомрачителни суми за борба с пандемията от коронавирус - тласнаха страната към още повече дългове. Ето и 9-те ключови събития, заради които дългът нараства от 10.7 трилиона долара до 31.4 трилиона долара за 22 години:

1. Намаляване на данъците от Буш младши, 7 юни 2001 г. - $5.7 трилиона дълг

Президентът Джордж У. Буш (младши) одобрява първото от двете големи намаления на данъците, понижавайки данъчните ставки върху доходите от заплати, както и върху капиталовите печалби и дивидентите. През 2012 г. Бюджетната служба на Конгреса изчислява, че намаляването на данъците на Джордж Буш син е увеличило националния дълг с около 1.5 трилиона долара. Повечето от тези намаления на данъците по-късно станаха постоянни в резултат на споразумение между републиканците в Конгреса и президента Барак Обама, което допълнително увеличи цената на дълга.

2. Войните в Ирак и Афганистан, 19 март 2003 г. - $6.5 трилиона дълг

След атаките от 11 септември 2001 г. САЩ нахлуват в Ирак и са във война в Близкия изток около 20 години, което ще доведе до рязко увеличаване на военните разходи и за ветераните. Анализ на Харвардския университет показва, че конфликтите в Ирак и Афганистан са стрували на САЩ 4-6 трилиона долара.

3. Безплатни лекарства с рецепта, 1 януари 2006 г. - $8.4 трилиона дълг

Американската програма за безплатни лекарства с рецепта за възрастни хора, влезе в сила почти три години след подписването й от Буш младши. Републиканците, които контролираха Конгреса, не платиха цената за тази популярна, но скъпа инициатива.

4. Рецесията от 2008 г. и действията за нейното прекратяване, 17 февруари 2009 г. - $11.1 трилиона дълг

Кризата на финансовите пазари предизвика Голямата рецесия. Това беше най-лошият икономически спад след Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век. Държавният дълг се е увеличил значително по две причини. Първо, размерът на данъчните приходи намалява рязко. Второ, има значително увеличение на разходите за обезщетения за безработица и друга помощ, за да се помогне на хората да оцелеят в икономическия спад. Конгресът и администрацията на Обама одобряват голям пакет от икономически стимули. Икономистът от Manhattan Institute Брайън Рийдъл е изчислил, че администрациите на Буш и Обама са похарчили общо около 2 трилиона долара за спешен отговор на финансовата криза и последвалата я рецесия.

5. Сделка между Обама и Републиканската партия за удължаване на данъчните облекчения на Буш, 1 януари 2013 г. - $16.8 трилиона дълг

Тъй като срокът на данъчните облекчения на Буш изтече на фона на колеблив растеж, Обама направи почти всички съкращения постоянни, разширявайки данъчните облекчения за всички, с изключение най-богатите американци. Републиканците в Конгреса на свой ред се съгласиха да удължат действията на поредица от мерки за икономически стимули. По това време Бюджетната администрация на Конгреса оцени цената на това споразумение на около 4 трилиона долара за период до 10 години.

6. Намаляване на данъците от Доналд Тръмп, 22 декември 2017 г. - $20.5 трилиона дълг

Президентът Тръмп одобри законопроект за големи данъчни облекчения. В центъра му беше планът за намаляване на данъците върху големите американски корпорации от 35 процента на 21 процента. Този закон също намали данъците за повечето индивидуални данъкоплатци. Съвместната комисия по данъчното облагане на Конгреса изчислява, че тази мярка ще струва около 1.5 трилиона долара за 10 години. По-късно мозъчен тръст във Вашингтон, наречен Комитет за отговорен федерален бюджет (Committee for a Responsible Federal Budget - CRFB), направи своя анализ и заключи, че общото въздействие на този закон ще бъде по-близо до 2.9 трилиона долара в парично изражение, ако Конгресът гласува да го удължи, а някои от неговите разпоредби изтичат през това десетилетие – до 2030 година.

7. Бюджетните предложения на Тръмп, 1 август 2019 г. - $22.7 трилиона дълг

Демократите и републиканците се съгласяват Конгресът да увеличат федералните разходи, предложени от Тръмп. Това беше втората подобна сделка за две години. Разходите подпомагат подкрепата и укрепването на пазара на труда, но изострят бюджетния дефицит. Тези законопроекти са увеличили националния дълг с 2 трилиона долара, според CRFB.

8. Конгресът харчи трилиони за справяне с извънредната ситуация заради коронавируса, 27 декември 2020 г. - $27.7 трилиона общ дълг

Тръмп подписва втория от трите основни пакета за помощ, одобрени от Конгреса като отговор срещу пандемията от коронавирус. Първата и най-скъпа е сделката за 3.4 трилиона долара, договорена между двете страни през март 2020 г. Американската икономика е изпаднала в „черна дупка“. През декември 2020 г. е одобрен пакет за още 900 милиарда долара. През 2021 г. демократите при Байдън одобряват допълнителни 1.9 трилиона долара без подкрепа от републиканците.

9. Икономическата програма на Байдън, 24 август 2022 г. - $31 трилиона общ дълг

Байдън одобрява план за 400 милиарда долара за анулиране на студентски дълг, но той бързо е спрян в очакване на решение на Върховния съд. Междувременно Байдън започна да оказва натиск върху Конгреса да увеличи разходите за здравеопазване на ветераните, за инфраструктура и за държавни агенции. Законът за намаляване на инфлацията на Байдън предвижда разходи за много други програми, включително за Федералната данъчна служба на САЩ (The Internal Revenue Service - IRS). Но се очаква неговото приемане да се забави, тъй като законопроектът предвижда увеличение на данъците върху бизнеса.

Обзорът е публикуван първо на dir.bg