Фармацевтичната индустрия у нас осигурява 2,2% от БВП на страната

Автор: Надежда Николаева

2,8 млрд. лв. е осигурила общо фармацевтичната индустрия за българската икономика през 2021 г. или 2,2% от брутния вътрешен продукт на страната. Директният принос към държавния бюджет от отстъпки и данъци пък  е приблизително около 1,3 млрд. лева, а за 2022 г. също се изчислява на над 1 млрд. лева. Предизвикателствата пред сектора обаче са сериозни и все повече компании изтеглят свои продукти от българския пазар. Само през последните две години от България са дерегистрирани 639 лекарства, а в периода 2014-2022 г. от българския пазар са изтеглени 3000 лекарствени продукта. За този период България е осигурила достъп до едва 42% от новите лекарства, разрешени от Европейската агенция по лекарства, като времето нужно за регистрация у нас е средно две години.

Основната причина за това е, че към момента фармацевтичните компании осигуряват лекарства на едни от най-ниските цени в Европа, като същевременно предоставят допълнителни отстъпки и компенсации към НЗОК. Само за 2021 г. компаниите са предоставили на НЗОК 409 млн. лв. допълнителни отстъпки и компенсации, което се равнява на 27.6% от бюджета на Здравната каса за медикаменти. И докато Европа производителят получава 66,8% от крайната цена на лекарствен продукт на дребно, у нас този процент е 60,9%, като от него той трябва да отделя средствата за компенсации и отстъпки. Задължителните отстъпки към НЗОК пък са в размер на 914 млн. лева.

Процентът от лекарствения продукт за аптеките в Европа е 17,4%, а у нас – между 6,4% и 12,6%, тъй като зависи от това каква част от пазара заемат реимбурсираните продукти. Същевременно обаче аптеките получават допълнителна надценка за хранителните добавки и козметика, както и такса „рецепта“.

Главният проблем за фармацевтичните компании обаче не е свързан нито с най-ниските цени в сравнение с европейския пазар, нито с отстъпките и компенсациите, колкото с високата ставка на ДДС. 60% от директния принос на фармакомпаниите идва от данъчните вноски. Докато в Европа средна стойност в Европа на ДДС – 10,6%, у нас тя е 20% или средно 16,7% от крайната цена на дребно на всеки лекарствен продукт.

Какво осигуряват компаниите

Средно 1,2% от общото производство в страната е производство на лекарствени продукти у нас през последните години. За 2021 г. произведената от българските производители медикаменти е на стойност 426 млн. лв. Същевременно търговците на едро са отпуснали финансови кредити на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лева с времева стойност на парите от почти 7 милиона лева.

През последните години България се е превърнала в регионален център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа по брой на проведени проучвания, като за 2021 г. стойността им се оценява приблизително на 178 млн. лева. Като проблем обаче се очертава липса на дигитализация в системата, което ограничава този пазар до границите на Европейския съюз.

По отношение на възможностите за спестяване на средства от разходи за медикаменти като водещ елемент се очертава фокусирането върху производството и вноса на генеричните и биоподобните лекарствени продукти. Чрез тях за 2022 г. са били спестени над 207 млн. лв. на пациентите и държавата, което пък освобождава ресурс за навлизането на безалтернативни терапии за непосрещнати пациентски нужди.

Заетост

През 2021 г. фармацевтичният сектор е заплатил възнаграждения от почти 1,1 млрд. лева, от които 384 млн. лв. са постъпили в държавния бюджет под формата на данъци и осигуровки. Почти 28 000 души са пряко заетите лица във фармацевтичния сектор в България, създавайки индуцирани ефекти върху други почти 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от средните за страната.

Допълнителните услуги и грижи към потребителите на здравна система пък са на стойност 38 млн. лв. Това включва образователни кампании за обучение и осведомяване на експерти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лв. за програми за подкрепа чрез осигуряване на достъп до високоспециализирана диагностика на онкологични заболявания.

Бел. авт. Данните са от проучване на световната маркетингова компания IQVIA за представителните организации на фармацевтичната индустрия в България - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).