Около 12 000 работници са нужни за изграждането на нов ядрен блок на площадката на АЕЦ „Козлодуй“

"За България би било хубаво през 2051 г. да се събуди с четири работещи ядрени блока". Трябва да направим достатъчно енергия за хората, тя да бъде достъпна и сигурна. Засега ядрената централа прави точно това“. Това заяви Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум, по време на панела "Ядрената енергия ли е ключът към осигуряване на достъпно и надеждно енергоснабдяване?" от втория ден на петото издание на Green Transition Forum. 

"В сектора на ядрената енергетика става въпрос за проекти, които траят в следващите 100 години - толкова време минава от проучването до края на експлоатацията на една централа. Тези 100 години е много важно да бъдат осъзнати от политическата класа – не от технократите, а от политическата класа. И това е най-големият риск пред бъдещето на ядрената енергия", предупреди той по време на дискусията с фокус върху ролята на ядрената енергетика в енергийното бъдеще на региона. 

Модератор на панела беше Калоян Стайков, председател на УС на Институт за енергиен мениджмънт, а участие в дискусията взеха още Цветелина Пенкова, член на Европейския парламент, ITRE и Петьо Иванов, изпълнителен директор в АЕЦ Козлодуй - Нови мощности. Богомил Манчев благодари на организаторите от Green Transition Forum и Dir.bg, че за поредна година има възможност да се срещне с такава широка аудитория от всички аспекти, които са необходими, за да може "произведеният от една централа ват да стигне до нашия дом".

"За съжаление, станахме свидетели на множество служебни правителства, които мислят в рамките на тримесечен мандат. Когато няма парламент и този парламент не предава щафетата на следващия и на по-следващия, е много трудно да се направи атомна централа. Това е най-големият риск, защото за една атомна централа са нужни четири редовни кабинета с постоянна визия, за да имаме национален приоритет", заяви Манчев.

Той констатира със задоволство, че към днешна дата "политическата класа от всички сектори – леви, десни, които се намират в парламента – е "за" развитието на ядрената енергетика, въпреки всички проблеми, които произтичат от това".

"Това е така, защото държавата се лута около 20 години дали ще строим, или няма да строим, и играхме на играта „тука има, тука няма“. Така загубихме огромен потенциал да обучим млади хора, които днес биха могли да работят при г-н Иванов, или при т.нар. „Owner's Engineer“, или при „Уестингхаус“ и „Хюндай“. За този проект са нужни около 12 000 работници, от които 2 000 души инженерен персонал. От тях 1 000 са от страната на доставчиците, а около 350 – от страна на „Owner's Engineer“, който пък от своя страна трябва да има минимум 500 човека, за да овладее проекта", каза председателят на Българския атомен форум.

"Той има и тежката задача, докато тази централа набъбне и започне да стърчи над земята, да изпрати хора по целия свят, най-вече в САЩ, за да изучават технологията – как се оперира и експлоатира тази централа", добави Богомил Манчев.

И очерта още рискове, които идват от внедряването на изкуствения интелект, който може да бъде мишена на хакерска и терористична атака, която да цели да постави под контрол една атомна централа.

"Новото предизвикателство е, че кадрите се сблъскват с изкуствен интелект, който навлиза в управлението. А в същото време тази система трябва да бъде изолирана от всички мрежи, за да няма терористична атака. Някой черен хакер да не реши да спре за малко циркулационните помпи на първи контур, за да изгори централата и да изгорим всички ние. Това са сложности в сферата на безопасността, които трябва да се решават", отправи предупреждение Богомил Манчев.

По думите му що се отнася до нагласата на обществото, то е налице у нас, защото в България има много голямо доверие в ядрената енергетика. "Тя играе изключително ключова роля по време на криза, когато подкрепи цялото население със средствата, които централата изкарваше", припомни експертът.

И изтъкна плюсовете от нашата АЕЦ, като даде конкретен пример от близкото минало.

"Без да назовавам имена, един бивш премиер писа няколко пъти, че атомната централа ще фалира, защото сме тръгнали да я модернизираме. Тогава програмата за модернизация на пети и шести енергоблок струваше 400 милиона ECU – още нямаше евро. Централата не само че не фалира, а си върна сама парите и дори направи удължаване на ресурса си със собствени средства. Когато една ядрена централа се експлоатира правилно и е добре ситуирана в енергийната система, тя винаги печели, и то много печели", категоричен беше председателят на Българския атомен форум.

Източник: Булфото.

Манчев изреди какво ще донесе като икономически ползи проектът за седми и осми реактор на АЕЦ "Козлодуй".

"Например, проект като този за седми и осми блок при днешните цени ще изкара над 100 милиарда евро приход за своя живот. Значи, трябва да оптимизираме разходната и експлоатационната част, и най-вероятно половината от тези средства ще останат като печалба. Много малко са бизнесите, които правят такива огромни суми", изтъкна той.

Манчев предупреди, че не е реалистично още да бъде намалена цената на произведената от реакторите енергия, на фона на инфлацията, която трябва да бъде овладяна.

"Днес ние смятаме тяхната произведена енергия – около 1,2 милиарда мегаватчаса за живота им – по 100 евро. Но цената, колкото и да искаме да я намаляваме, няма как да стане. Имало е такъв случай преди 70 години при Вълко Червенков, но тогава е фалирала държавата. Цените могат да се регулират, могат да имат устойчив, дългосрочен, но много малък тренд на увеличение. Намаление обаче няма как да стане, защото инфлацията повдига всичко, в което живеем. Ето затова трябва да регулираме нея", заяви ядреният експерт. 

Именно оскъпяването на един ядрен проект е сред големите рискове, според него, тъй като една АЕЦ се строи поне десетилетие, а през това време цените се променят нагоре.

"Това е и другата опасност и големият риск, за който говорим: проектът се строи 12 или 15 години от момента, в който се вземе решението за него. И ти казваш: „Аз ще я направя за 10 милиарда“, ама за тези 15 години трябва да сложиш още 5 милиарда заради инфлация, оскъпяване на парите, рисковете, които застраховаш, и какво ли още не. И въпреки това, тя трябва да се направи, защото е изключително важна за икономиката, за гръбнака на държавата и не на последно място – за нейната национална сигурност. Това също е важно", подчерта Богомил Манчев.

"За България би било хубаво през 2051 г. да се събуди с четири работещи ядрени блока", пожела си председателят на Българския атомен форум. Той е категоричен, че освен седми и осми блок, трябва да оползотворим и другата площадка за АЕЦ "Белене". И очерта начините, по които може да стане това, за да си гарантираме енергийна приемственост и сигурност след извеждането на два от реакторите от експлоатация.

"Държавата може да направи търг, да избере конкретен производител, може дори този, когото вече сме избрали, да направи другите два блока там. Но трябва да имаме четири нови блока, защото пети и шести ще ги изведем от експлоатация. Трябва да имаме тази основа на нашата електроенергийна система", каза Манчев.

Успоредно с това, той добави, че трябва да се развиват с пълен и бурен темп както соларните, така и вятърните паркове, за да се запълва голямата нужда от енергия.

"Защото, колкото и да искаме да избегнем този сценарий, ние ще превръщаме голямо количество енергия в първично гориво, наречено водород. А там се изискват огромни количества, за да направим транспорта чист", обърна внимание Манчев.

"Това са другите предизвикателства, но първо трябва да направим достатъчно енергия за хората, тя да бъде достъпна и сигурна. Засега ядрената централа прави точно това. Работи 8 000 часа в годината. Когато е добре направена и добре се експлоатира, тя работи безаварийно и това дава изключителна устойчивост на енергийната система. Благодаря", обобщи председателят на Българския атомен форум.

По думите му по въпроса с необходимите кадри за ядрената енергетика държавата вече работи. "На първо място е Агенцията за ядрено регулиране – те са двигателят, който движи този процес. Включени са и Министерството на енергетиката, и Министерството на образованието и науката, както и трите големи ядрени обекта: работещата централа, новите мощности и Държавното предприятие за радиоактивни отпадъци. Защото ние трябва да подготвим кадри за целия цикъл на една централа – от създаването ѝ до нейното затваряне. Преди години говорихме, че ще правим на мястото на първи до четвърти блок „зелена площадка“, а сега стана „кафява“. Така и не разбрах от какво стана кафява, освен че е опасно. „Зелена площадка“ е друго нещо. Това е въпрос на терминология и на много пари. В това отношение има разбиране и институционално движение в България.", коментира атомният експерт.

Но преди всичко това да се задвижи в своя ход, на първо място трябва да разполагаме с проектите, подчерта той, категоричен, че те именно са двигателят на всичко останало.

"Ако няма седми и осми блок и държавата не го е подкрепила, колкото и да караме хората да учат, те няма да отидат. Защото един човек, за да влезе във висше образование, да завърши за пет години и да отиде в атомната централа, само за да разбере, че има диплома, но трябва да се учи още пет години… След това той трябва да знае, че може да работи поне още 30 или 40 години там. Този обект живее толкова дълго. Едва тогава той вижда перспектива", извади пример от реалността Манчев.

"Абсолютно същото важи и за електроенергетиката, за преносната мрежа, която се модернизира, и за електроразпределителните предприятия. Те започват да се превръщат в тясното място, което е достъпът до крайния клиент. Защото ние тук говорим за много пари, които държавата ще гарантира, но в крайна сметка ние, хората, плащаме всичко. В сметката ни долу пише: 5% за присъединяване, 3% за не знам си какво, и накрая виждаш, че тези такси са 30% от общата сума", коментира експертът.

И изрази съгласието си с казаното от изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Петьо Иванов.

"Така че тук г-н Иванов е абсолютно прав – колкото по-добре успеят да се договорят сега, толкова по-малко ще е това число, което ще пише на листчето. И то за много години напред. Неслучайно започнах с това, че говорим за нещо, което живее 100 години, включително десетината години за извеждане от експлоатация", коментира той.

Манчев напомни, че съвременните реактори от трето поколение имат възможност да работят до 80 години.

"Те са заложени така в структурата на метала им, с тъй наречената „студена крехкост“. Тези блокове имат живот 120 години.

Казвам го, защото някои много говорят как блоковете за АЕЦ "Белене" били остарели. Викам си, от какво точно са остарели, не разбрах?! Аз остарявам, защото живея, а онова оборудване там седи пасивно. То си е годно - 120 години живот", категоричен е Манчев.

Той посочи, че същото е и с оборудването за седми и осми блок, което също е с технологичен живот на стоманата от 120 години. Съвсем друг е въпросът, ако по време на експлоатация се допуснат грешки, и няма нищо общо с дълголетието на стоманата. "Има си мерки, по които може да се действа. Но основният двигател са проектите", обобщи председателят на Българския атомен форум.

____________________________________________________________________________________________________

Генерални Партньори: Астелас Фарма България, Геотрейдинг АД, Електрохолд България , Асарел Медет АД, АРТЕКС ИНЖЕНЕРИНГ АД, Филип Морис България

Основни Партньори: Дънди Прешъс Металс, Аурубис България, ОББ, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Фондация Лъчезар Цоцорков, Глобален договор към ООН, PHOTOMATE, European Investment Bank, Българска банка за развитие, Телелинк бизнес сървисис, OMV Petrom, УниКредит Булбанк, Лидл България, Хайделберг Матириълс Девня АД с проект ANRAV, Байер, Mercuria, Елаците-Мед АД, Енергео ЕООД, Геотехмин ООД, Геострой АД, ИТР Сървисиз ЕООД, EVN България, Състейнабъл Енерджи Съплай ООД, БФБ, Carbonaires, Vivacom, Главболгарстрой, Камара на строителите в България, Електроенергиен Системен Оператор, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП)

Партньори: ПОК "Доверие", БМФ Порт Бургас, wpd България, Фонд ФЛАГ, Сдружение "Соларна Академия България", СОФ Кънект-операторът на летище "Васил Левски", ТЕЦ "БОБОВ ДОЛ", ICGB, Български Енергиен Холдинг ЕАД, НЕК ЕАД, Булатом, GCR, Джуниър Ачийвмънт България, EIT Community Hub в България, Cleantech Bulgaria, Булгартрансгаз ЕАД, Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори и абревиатурата: БФИЕК, The Green for Growth Fund, Finance in Motion (FiM), ЕКО ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ АД, Фонд на фондовете (ФнФ), Първа инвестиционна банка, AES, Порше БГ, NEXT BASKET, Девин, Райфайзен Адвайзъри ЕООД, Делта Клауд ООД, DOZZA drinks, Омега Пауър Груп ЕООД, Chill&Bite micro market, Cult Gourmet Catering, Сладко и Солено за Приятели

Логистичен партньор: Turkish Airlines

Мобилност: Enterprise Rent-A-Car

Настаняване: Hilton