МЕ: Предстои сключване на споразумение за изграждане на Седми блок в АЕЦ „Козлодуй“ по технология AP 1000

Междуправителственото споразумение между САЩ и България, сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика и ВЕИ технологиите бяха сред обсъдените теми на среща между екипа на Министерството на енергетиката и делегация на Посолството на САЩ у нас.

На срещата, проведена на 28.06.23 г., присъстваха министърът на енергетиката Румен Радев, зам-министър Ива Петрова, зам-министър Красимир Ненов и Карина Ангелиева, началник на кабинета на министъра. От страна на Посолството на САЩ участие взеха посланик Кенет Мертен, заместник-посланик Андриа Брулет-Родригез и г-н Ерън Коуп, съветник по политическите и икономическите въпроси. Това съобщиха днес от енергийното ведомство.

Министър Радев представи общите приоритети пред екипа на министерството по отношение енергийната политика и стратегия за развитие на сектор Енергетика, акцентирайки на сътрудничеството със САЩ в част Ядрена енергетика. В този контекст се обсъдиха и предприетите стъпки към финализирането на Междуправителственото споразумение. Зам-министър Красимир Ненов запозна гостите с актуалното състояние на процеса в съответствие с рамките, зададени от Народното събрание на Република България. Според решението на парламента, предстои сключване на споразумение за изграждането на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй“ с технология АР1000 (блок 7 на АЕЦ „Козлодуй").

Посланик Мертен подчерта, че до момента е извършен значителен обем работа и определи споразумението като „нова ера на сътрудничество между двете страни“. Той заяви, че България може да бъде една от първите държави в Европа с инсталиран и работещ реактор AP 1000, което е изключителна възможност. Посланикът се поинтересува и от процеса по лицензиране на новото свежо ядрено гориво, засегна и темата за малките модулни реактори, които са много обещаваща технология.

Страните обсъдиха и лицензирането на свежо ядрено гориво на Уестингхаус Електрик Швеция АВ като съществена част от действията на правителството по осигуряване диверсификацията на доставки. Министър Радев подчерта ритмичността в работата на всички заинтересовани страни, вкл. текущия преглед на пакета документи, включващ неутронно-физични, термо-механични, якостни, термо-хидравлични и радиологични анализи за смесени и еднородни зареждания, както и нужното време пред Агенцията за ядрено регулиране за издаване на разрешение за експлоатация на новия тип ядрено гориво.

Друга засегната тема беше диверсификация на доставките на природен газ, като зам-министър Ива Петрова заяви: „Междусистемната газова връзка между България и Гърция беше повратна точка, защото осигури достъп до терминала за втечнен природен газ , както и до Южния газов коридор, по който се транспортира природен газ от Азербайджан за нас. Следващ ключов проект е терминала в Александруполис, където България има участие чрез своето дружество – Булгартрансгаз. Надяваме се, че той ще заработи до края на годината. „Булгаргаз“ има резервиран  капацитет от 1 млрд. кубични метра на терминала. Работим по междусистемните газови връзки със Сърбия и Северна Македония, както и по увеличаване на капацитета на хранилището в Чирен. Участваме в платформата за общи газови доставки, инициирана от ЕК. Тези усилия, дават резултат по гарантиране на доставките и диверсификация както за страната, така и за региона на Югоизточна Европа“.

Американският посланик коментира, че е радостен да види колко успешна и проактивна е България по отношение на сигурността на доставките на доставките на природен газ и диверсификацията на източниците и маршрутите и похвали добрите взаимоотношения на страната ни с останалите държави в региона.

В края на срещата министър Румен Радев изрази желание България и САЩ да обсъдят възможно сътрудничество в областта на геотермалната енергия, ВЕИ, нови технологични нискоемисионни решения за производство на електроенергия, вкл. малки модулни ядрени реактори и зеления водород. Акцент беше поставен пред възможностите както за технологични трансфери, така и за инвестиционен интерес и за реализиране на евентуални публично-частни партньорства.