Сътрудничеството в енергетиката разискват експерти в новия сборник на Дипломатическия институт - Енергийна и климатична дипломация

Регионално и глобално сътрудничество в областта на енергетиката по пътя към климатична неутралност е темата на осмото издание на годишния сборник на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи "Енергийна и климатична дипломация" (Energy end Climate Diplomacy). Сборникът, съдържащ 14 разработки бе представен днес в Дома на Европа в София. Целта на Дипломатическия институт е да насърчава диалога, да давам платформа за обмен на идеи между всички заинтересовани страни по темата, посочи при представянето директорът Таня Михайлова. В тази връзка тя наблегна на изключителната динамика в енергийната сфера, продиктувана от геополитиката, геоикономиката, което има отражение в региона на Югоизточна Европа особено след пандемията от Covid от една страна и войната в Украйна от друга. Радка Балабанова от МВнР от своя страна обърна внимание на значението на регионалното сътрудничество с оглед на постигане на устойчиво партньорство в глобален мащаб. Сборникът служи като вид помагало за ежегодния международен семинар, организиран от Дипломатическия институт към МВнР. От следващата година Дипломатическия институт ще въведе нова тема – научна дипломация, съобщи в заключителните изказвания директорът Таня Михайлова.

Позициите, които са изразени в него, са изцяло на авторите. Има някои, с които не съм съгласен, но това не значи, че не трябва да бъдат публикувани, посочи главният редактор на сборника и член на консултативния съвет на Дипломатическия институт Славчо Нейков. Той поясни, че има няколко статии, които са посветени на развитието на електроенергийния сектор.

Войната в Украйна се оказа огромен шок за Европа и промени политиката, коментира посланикът на Гърция в България Алексиос Мариос Либеропулос. Решението на Русия да използва газа като оръжие бе значителен удар върху усилията за декарбонизация, посочи той. Трябваше да се търсят решения. Това беше може би най-тежката криза на световно ниво. Трябваше да се направят много важни стъпки и то така, че да не навреди на зеления преход, посочи посланик Либеропулос, който е и един от авторите на разработките в Сборника. Разработката му включва именно сътрудничеството, предприето от България и Гърция и в частност старта на няколко проекта в областта на енергетиката.

Двете страни вече работят съвместно по газопроводната инфраструктура, каза той като даде за пример изграждането на интерконектора между Гърция и България, участието по създаването на общата платформа за покупка на газ.

Интерконекторът Гърция-България промени "играта" в целия регион, заяви той, спирайки се на значението му за диверсификация на доставките на синьо гориво не само за двете страни, но и на тези от региона. Наскоро българо-гръцкото сътрудничество се разшири и включва и други проекти. Бяха подписани два меморандума за разбирателство в Атина в областта на природния газ и петрола, допълни Либеропулос. Той не подмина и разширяването на сътрудничеството в областта на газа чрез интерконектора България-Сърбия, разширението на газохранилищата, вкл. и това в Чирен. „Войната показа колко необходима е такава инфраструктура в региона“, заяви гръцкият посланик. Според него настоящата газова инфраструктура в бъдеще ще може да се използва и за водород. Той открои и предстоящият старт на LNG терминала в Александруполис, проектите в областта на електроенергетиката, двустранните проекти на Гърция  Египет, който разширяват регионалното сътрудничество.

Европейският съюз успя за по-малко от една година да се справи с проблематичната зависимост от руския газ, заяви от своя страна посланик Петър Попчев (ръководител на посолството ни в Дъблин в периода 1995-1998 г.), който също е част от авторите на текстовете в Сборника на Дипломатическия институт. В разработката си той се спира на енергийната и климатична политика и значението на зеления пакт на Европа. Напомняйки високите цени на газа в резултат на войната в Украйна и настоящото им нормализиране, Попчев постави въпроса дали има гаранции, че това няма да се повтори. В тази връзка и с оглед на темата за сътрудничеството, той се спря на подписаните споразумения със САЩ и Норвегия за доставки на газ. Попчев напомни, че Европейският съюз със своя зелен пакт е водещ в прехода към политиката на нулеви емисии. Настъпването на зеления преход ще доведе до много промени, посочи той. По думите му, ЕС трябва от стратегическа гледна точка да забърза този преход. От тази гледна точка, според него ЕС трябва да поощрява и сам да произвежда зелените технологии тъй като това са области, в които може да изпревари конкурентите си. Конкуренцията със САЩ е партньорска, но с Китай е много трудна, напомни той.

В рамките на дискусията, председателят на "Соларна Академия България" Веселин Тодоров, който също е с публикация в Сборника „Енергийна и климатична дипломация“ постави въпроса за човешкия капитал (това е и тема на неговата разработка). Липсата на кадри за енергийната трансформация в страната ни е осезаема, вече се наблюдава и в Западна Европа, каза той. По-късно в рамките на дискусията Тодоров посочи, че до 2035 г. в енергийния сектор на Европа, вкл. и за ВЕИ ще са необходими 6 млн. работни места. Към днешна липсват между 4000-5000 души във ВЕИ сектора, като за миналата учебна година "произведените кадри" са около 168 души.

По думите му, крайно необходимо е да се инвестира в образователни програми, научен капитал, партньорство между наука и бизнес, защото за каквито и фотоволтаици и газови проекти да говорим, трансформацията няма да се случи, смята той.  Процесът на създаване на човешки капитал изисква време, напомни той, посочвайки, че е необходимо да се помисли за алтернативни методи на обучение с прилагането на теорията на практика. Според него е време и за образователна трансформация.

Любомира Ганчева, чиято разработка в изданието на Дипломатическия институт е посветена на трансформацията на българския електроенергиен сектор сподели виждането си, че проектите през последните години остават на политическо ниво. Когато това се промени, ще се промени и визията, но е необходимо доверяване на експертите и моделите. В тази връзка тя даде пример с липсата на модел какъв иска страната ни да бъде сектора – България като износител на ток, или като страна, развиваща и произвеждаща електроенергия от различни технологии.

В рамките на дискусията д-р Иван Илиев от БАН постави въпроса за необходимостта от връзка между бизнес и научни среди. Самият той, както посочи модераторът Славчо Нейков работи в областта на биогоривата. В тази връзка Нейков изрази мнение, че само половин процент от средствата от Плана за възстановяване и развитие да отиват за наука това би изградило напредък.

Темата за технологичното превъзходство, развитието на бъдещата инфраструктура, енергийната политика на бъдещето, включително и водорода като нов източник на енергия и енергийният преход от гледна точка на редкоземните метали бяха сред останалите теми, дискутирани от присъстващите. В търсене на отговор на редица въпроси касаещи сътрудничеството и конкуренцията именно по тези теми гръцкият посланик Мариос Либеропулос, коментира, че на среща преди два дни вицепрезидентът Илиана Йотова е казала „две думи – стратегическа автономия“. По думите му, в тези две думи наистина се крие отговор.

Зеленият преход е неизбежен и се случва по-бързо отколкото ни се иска, коментира в заключение Славчо Нейков, като освен визията на ЕС наблегна и на ролята на националните правителства за ефективно осъществяване.