Министър Андрей Цеков: 2,8 млрд. лв. е проектобюджетът на МРРБ за 2023 г.
Интерактивна карта ще показва възложените пътни проекти, над 260 млн. лв. са заложени за индексация
Проектобюджетът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2023 г. възлиза на 2,8 млрд. лв. Освен вече изплатените средства от началото на годината, до края на 2023 г. са предвидени допълнителни 400 млн. лв. за текущ ремонт и поддръжка на републиканска пътна мрежа. В основен ремонт ще бъдат вложени 160 млн. лв., а за строителство на нови пътища ще бъдат инвестирани 900 млн. лв. Това съобщи министър Андрей Цеков при обсъждането на законопроекта за държавния бюджет в парламентарната комисия по регионална политика. След проведения дебат план-сметката бе приета от депутатите от комисията.
Регионалният министър обясни, че изготвеният от служебния кабинет проектобюджет на МРРБ от 3,9 млрд. лв. е бил безпрецедентно висок. За сравнение, през 2022 г. е бил 2,4 млрд. лв. Затова е направен задълбочен анализ доколко увеличението е реалистично. Изпълнението към средата на годината показва, че за основни ремонти са изразходвани едва 2,060 млн. лв., а за изграждане на нови пътища – 242 млн. лв. За текущ ремонт и поддръжка са платени 794 млн. лв., които обаче включват и плащания по натрупани преди 01.01.2023 г. задължения от над 400 млн. лв. Данните показват липса на проектна готовност и нисък интензитет на капиталовата програма на държавата, посочи Андрей Цеков.
„Съпоставяйки тези цифри с прогнозите на служебния кабинет, установихме, че представляват една мечта. Ако сме похарчили 1 млрд. лв., а искаме да похарчим 4 млрд. лв., очевидно много трудно ще успеем да го направим. Затова пристъпихме към сериозен анализ на всички проекти“, каза министърът.
Най-вероятно ще се наложи прекратяване и обявяване на нови поръчки за текущ ремонт и поддръжка, каза министър Цеков. И напомни, че сега дейността се извършва по договори за аварийно и зимно поддържане, които действат от края на миналата година. Приключилият одит на 4 от обявените общо 8 тръжни процедури за възлагане на нови договори за текущ ремонт и поддръжка показва ограничителни критерии, чрез които се създават предпоставки за незаконосъобразно, непрозрачно и неефективно разходване на публични средства, допълни той. И посочи, че не очаква по-различни изводи от одита на другите четири процедури.
„Истината е, че няма проектна готовност. Служебният кабинет е обявил над 50 поръчки за основни ремонти, което идентифицирам като добър ход, защото ще даде възможност капиталовата програма за следващата година да е доста по-смислена“, каза още министър Цеков. Необходимите до края на годината средства са изчислени на база вече сключени договори и процедури, за които има реална възможност да приключат. Направен е график как до края на август това да стане за 10-15 от тях, като трасетата Мъдрец – Обручище, Маринка – Звездец – Царево – Малко Търново, Бургас – Ясна поляна, Оризаре – Каблешково към Слънчев бряг и други, при които поръчките са обявени преди повече от година.
Министърът обърна внимание, че в проектобюджета на служебния кабинет са били включени и проекти, които не могат да започнат заради неприключили процедури. Той даде пример с ремонта на тунел „Траянови врата“, за който са планирани 20 млн. лв., но няма обявени обществени поръчки за строителство и строителен надзор, защото техническият проект не е пълен.
„Основно притеснение е, че докато липсва инвестиционна програма, ще се прилагат субективни предпочитания. Възнамерявам да нанесем възложените проекти на интерактивна карта, която да се вижда на сайта на МРРБ. Трябва да имаме стратегия за развитие на републиканската пътна мрежа, защото инфраструктурата трябва да бъде двигател за икономически прогрес“, каза регионалният министър.
Министър Цеков определи като изключително амбициозни планираните средства за ново строителство. Той обясни, че има фронт за работа по участъци от пътя Видин – Ботевград, както и за два участъка на магистрала „Европа“.
Основно предизвикателство е темпът на строителство на магистрала „Хемус“, където през последните години има застой, защото никой не е предложил работещо решение за инхаус договорите, подчерта регионалният министър. Правителството ще индексира инхаус договорите за строителството на магистрала „Хемус“, тъй като сроковете по ЗОП, в които би могло да се оспорва законосъобразността им, са изтекли в средата на 2022 г. Това поставя настоящите управляващи в ситуация да изпълняват тези договори.
Министърът допълни, че е създадена работна група с представители на пътностроителния бранш, чиято цел е да предложи решения за инхаус договорите. Цеков изрази очакване до месец да има решение, което да позволи да се активира строителството на магистралата.
Регионалният министър информира, че след приемането на бюджета ще бъдат сключени допълнителни споразумения за дофинансиране на обектите, които общините изпълняват чрез бюджета на МРРБ. За тях през октомври 2022 г. бяха предоставени около 417 млн. лв. От изплатени 241 млн. лв. за четвъртокласни пътища към 7 юли реално са усвоени около 36 млн. лв. или около 15%. От предоставените 50,430 млн. лв. за улична мрежа са усвоени 7,924 млн. лв. Относително по-добро е изпълнението за ВиК проектите – от предоставени 125 млн. лв. са усвоени 65 млн. лв.
Предвижда се в общинските проекти до края на годината да се инвестират още 60 млн. лв. Местните власти ще получат допълнително финансиране, като занапред плащанията ще стават на база фактически разходи веднъж месечно или на тримесечие.
Разходите за персонал са 108 млн. лв. Разпределението на средствата ще бъде по утвърдена от министъра методика, така че увеличението основно да е за най-ниско платените длъжности. „Смятаме, че ще успеем да създадем адекватни условия на труд и заплащане. Заплатите на инспекторите в ДНСК и Националното тол управление са между 900 лв. и 1200 лв. Това са контролни органи и е недопустимо да работят за такива възнаграждения“, категоричен бе той.
Около 90 млн. лв. се планира да бъдат инвестирани през тази година за укрепване на свлачища, каза още министърът.
Той съобщи още, че в проектобюджета са заложени над 260 млн. лв. за индексация на проекти. И допълни, че всички договори на АПИ имат споразумения, в които е записано, че се прилага методиката. Поет е ангажимент към изпълнителите на ВиК проекти, че ще се работи по намирането на решение.
Заложените в проектобюджета постъпления са в общ размер на 893 млн. лв. Прогнозата за 489 млн. лв. приходи от тол такси е с ръст от 9 млн. лв. спрямо плана за предходната година, каза министър Цеков. Към 30.06.2023 г. събираемостта от тол такси е 182 млн. лв. спрямо 76 млн. лв. за 2022 г. „Водят се преговори за тол таксите. Работна група подготвя промяна в тарифите с отстъпки за изминато разстояние. Ако се приеме, може да доведе до намаляване на приходите с около 20 млн. лв.“, посочи той.
Планираните приходи от винетки са в размер на 298 млн. лв., което е по-малко с 9 млн. лв. спрямо 2022 г. поради намаляването на цената им от началото на 2023 г. Към 30 юни събираемостта е в размер на 146 млн. лв., информира министърът. Заложени са глоби, санкции и други приходи, които не се различават от прогнозите за 2022 г. Предвидени са и 25 млн. лв. от такси, които събира Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Това е реалистичната бюджетна програма за тази година. Смятам, че е леко свръх амбициозна, но има достатъчно резерви, каза министър Цеков и изрази надежда да се „отпушат“ още проекти, които да се реализират през тази година.