Горещини и геополитика оформят европейската енергийна картина

Автор: Анди Зомер, ръководител на групата за фундаментален анализ и моделиране, Axpo Solutions AG

Необичайно високи температури отбелязаха началото на лятото в Европа, като дадоха отражение върху енергийните пазари и поставиха началото на труден период. Подтикнато от нарастващото търсене на охлаждане, потреблението на енергия скочи в голяма част от континента, най-вече в Италия и Испания. По отношение на снабдяването, нарастващите речни температури във Франция принудиха EDF да съкращава производството или да предупреждава за потенциални ограничения в ядрените реактори, които се охлаждат от реките Гарона и Рона. Това допълнително вдигна цените на енергията. Към тези предизвикателства се добави нарастващото геополитическо напрежение в Близкия Изток, най-вече между Израел и Иран, последвано от намесата на САЩ, което рязко покачи рисковите геополитически индикатори на редица енергийни продукти. Това допълнително стимулира вече повишените цени на енергията в Европа, но деескалацията в края на месеца спомогна да се уталожи част от ръста в началото.

По отношение на газа, цените останаха високи и продължиха да нарастват през първата половина на месеца, като повишиха вноса на втечнен газ в Европа до най-високото му ниво за юни. Нарастващото напрежение в Близкия Изток временно вдигна цените дори още по-високо, когато опасения за нарушаване на износа на втечнен газ от Катар заплашиха на свият световните доставки и да засилят конкуренцията за американски доставки. Към края на месеца настъпващата деескалация в региона и липсата на нарушения в доставките на втечнен газ подпомогнаха стабилното натрупване на запаси, като газовите резерви в Европа достигнаха от 49% в началото на юни до 59% в началото на миналата седмица.

Междувременно Парламентът и Съветът на Европа постигнаха предварително споразумение, целящо да намали цената на презареждането на газови резерви през лятото, като въвежда повече гъвкавост на поставените цели за хранилищата. При новите условия те трябва да бъдат 90% пълни между 1 октомври и 1 декември, изтегляйки до по-късно първоначално поставената крайна дата 1 ноември, а страните-членки могат да се различават от целта с до 10 процентни пункта в случай на затруднени пазарни условия.

През това време цените на въглищата нараснаха по-интензивно от тези на газа, като направиха прехода между горивата по-малко икономичен и ограничиха краткото бичо ускорение на европейските цени на въглерода. Тази възходяща тенденция бе допълнително забавена от негативните прогнози за европейската макроикономика – последните данни показват 1.8% месечен спад на индустриалната продукция и скромно нарастване на потреблението на енергия през първата половина на годината. Най-сериозно засегнати са енергоемките сектори, тъй като продължаващата несигурност по отношение на митата и общата макроикономическа картина продължават да потискат индустриалното търсене.

На този фон Европейската комисия прие временна рамка за държавна помощ, която позволява на страните-членки да субсидират до 2030 г. до 50% от цената на енергия за енергоемки индустрии за срок до три години, като целта е да се избегне преместването на производствата. Освен това ЕК препоръча 90% намаление на нетните емисии на парникови газове до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г. Това няма да окаже съществено влияние върху краткосрочните основи на европейския въглероден пазар.

В перспектива – продължаващото развитие на световните преговори за митата все така привлича сериозно внимание в различните пазари. Белият дом удължи от 9 юли на 1 август крайния срок за налагане на „реципрочни“ мита на приблизително 180 търговски партньори. Формални писма с индикации за налагането на 25% мита от 1 август бяха пратени на Япония и Южна Корея – два от най-големите търговски партньори на САЩ.