Юнска прогноза на БНБ: Забавяне до 1% на растежа на реалния БВП на България през 2023 г.

Забавяне на растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България до един процент през 2023 г. прогнозират експертите на Българската народна банка (БНБ) в анализа си "Макроикономическа прогноза" (юни 2023 г.). Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели за страната през текущата и следващите две години е публикувана на интернет страницата на централната банка. Изготвена е към 3 юли т.г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 19 юни 2023 г., пише в документа.

През 2023 г. очакваме растежът на реалния БВП да се забави до един процент (спрямо 3.4 процента през 2022 г.), което ще се определя най-вече от преминаването от положителен към отрицателен принос на изменението на запасите в икономиката. Други фактори, които ще ограничават нарастването на икономическата активност в страната през годината, са прогнозираното понижение на правителственото потребление в реално изражение, забавянето на растежа на частното потребление и запазването на отрицателен принос на нетния износ, се посочва в прогнозата на БНБ. Същевременно от централната банка очакват, след две последователни години на спад, през 2023 г. инвестициите в основен капитал да се повишат на годишна база главно поради заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на усвояване на средства от ЕС както от публичния, така и от частния сектор.

Очакванията на БНБ са растежът на реалния БВП да се ускори до 3,2 процента през 2024 г., най-вече вследствие на свиването на отрицателния принос на изменението на запасите, и до 4 процента през 2025 г. поради очаквано значително ускоряване на растежа на инвестициите в резултат главно на изпълнението на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се очаква да се забави до 5,7 процента в края на 2023 г. вследствие спада на цените на енергийните продукти и по-слаби темпове на нарастване на цените на останалите стоки и услуги поради формирането на базов ефект спрямо предходната година, пише в прогнозата. Очакванията са средногодишната инфлация да възлезе на 8,7 процента, като в краткосрочен план натискът върху потребителските цени ще остане значителен в резултат на ограниченото пренасяне от фирмите на понижаващите се международни цени на основни селскостопански и енергийни суровини върху крайните потребителски цени в среда на силно потребителско търсене.

Относно разходите за труд на единица продукция прогнозата на БНБ е те да продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на недостиг на работна сила и да оказват проинфлационно влияние върху растежа на цените, особено при базисните компоненти. От БНБ посочват, че в резултат на това в края на 2023 г. най-висок положителен принос за общата инфлация се очаква да има базисната инфлация. Очакванията са инфлацията при административно определяните цени и тютюневите изделия също да има сравнително висок положителен принос за общата инфлация в края на годината главно поради включените в прогнозата повишения на цените на тютюневите изделия, ВиК услугите, електроенергията и топлоенергията.

В средносрочен план от БНБ очакват темпът на нарастване на ХИПЦ да се забави до 3,4 процента в края на 2024 г. и да достигне 3 процента в края на 2025 г. в съответствие с отслабването на инфлационния натиск от страна на цените на основни суровини и поради прогнозираното забавяне на растежа на разходите за труд на фирмите.

В анализа се отбелязва, че перспективите пред растежа на външното търсене на български стоки и услуги през настоящата година са се влошили спрямо прогнозата от март 2023 г. поради наблюдаваното слабо понижение на икономическата активност на основните търговски партньори на страната ни от еврозоната в края на миналата и в началото на тази година. Допусканията предполагат растежът на външното търсене на български стоки и услуги да се забави до 2 процента през 2023 г. (спрямо 7,1 процента през 2022 г.), след което да се ускори до 3,5 процента през 2024 г. и 3,4 процента през 2025 г., се посочва в анализа. Допуска се, че през 2024 г. цените в евро на важните за България суровини ще се стабилизират, а през 2025 г. ще нараснат с малко над 2 процента под въздействието на динамиката при неенергийните суровини. Относно краткосрочните лихвени проценти в еврозоната се отбелязва, че очакванията на пазарните участници са за повишение до третото тримесечие на 2023 г., последвано от постепенно понижение през останалата част от прогнозния период.

В анализа се обяснява, че рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП се оценяват като балансирани за 2023 г., докато за 2024 г. и 2025 г. преобладават рискове за реализиране на по-нисък растеж спрямо този в базисния сценарий. Рисковете за реализиране на по-ниска икономическа активност произтичат главно от външната среда и са свързани най-вече с продължаващия военен конфликт в Украйна, както и с несигурността относно продължителността, размера и ефектите върху глобалната икономическа активност от покачването на лихвените проценти от водещите централни банки предвид високата и устойчива инфлация в глобален план.

Съществуват и значителни рискове за по-бавно от заложеното в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти по НПВУ и за усвояване на европейски средства, различни от тези по Плана. В краткосрочен хоризонт растежът на реалния БВП на България е възможно да е по-висок при по-слабо от заложеното в прогнозата понижение на наличностите от запаси в икономиката и при по-слабо негативно въздействие на включените в базисния сценарий специфични за страната фактори, които се очаква да ограничават растежа на износа през 2023 г., посочват от БНБ.

Относно прогнозата за инфлацията, в анализа се обяснява, че преобладават рискове за по-голямо нарастване на цените спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Те са свързани с динамиката на международните цени на основни енергийни и селскостопански суровини, както и с възможността за по-значително засилване на връзката между номиналните възнаграждения за труд и крайните потребителски цени спрямо заложеното в основния сценарий. Предпоставка за реализирането на по-висока от прогнозираната инфлация е и ограниченото пренасяне от  фирмите на пониженията на международните цени на основни суровини върху потребителските цени в условия на силно потребителско търсене. Други рискове произтичат от вероятността за по-големи повишения на регулираните цени през целия прогнозен хоризонт спрямо заложените в прогнозата.