Що е то „протечка“ и каква е връзката с оборудването за АЕЦ „Белене“ ?

Няма заплаха за околната среда и населението от зачестилите съобщения за т.нар. теч между първи и втори контур на 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“ или т.нар. „протечка“, обясниха експертите от Агенцията за ядрено регулиране (АЯР). Операторът в лицето на централата от месеци наблюдава и извършва анализ на този проблем.

Що е то „протечка“ ?

По отношение на експлоатационните ограничения проектантът е допуснал „протечка“ , но ограничена в рамките на техническата обосновка на проекта. Затова, когато се появи такова съобщение, особено в медиите хората трябва да са спокойни, тъй като операторът и АЯР са задължени да информират обществото, но това не означава заплаха. В тази връзка те обясниха, че извършеното неотдавна т.нар. превантивно спиране не е било необходимо чак в такава степен. От друга страна именно този проблем поставя в известна степен и спора за част от оборудването на площадката на АЕЦ „Белене“ и в частност парогенераторите. Както е известно българските депутати възложиха на правителството преговори за евентуална продажба на оборудването на украинската страна.

Допустимият теч е 5 литра на час и е рамките на техническата обосновка на проекта. Става въпрос за течност в парогенератора от 81 хил. литра и затова при „прfтечка от 200-300 милилитра“ е трудно да се открие откъде точно се случва. Според данните в момента този теч е 1,2 литра, а процесът се следи ежедневно от експертите. При предстоящото спиране на блока за планов ремонт (7 октомври) ще бъде направена оценка на т.нар. тръбен сноп, образуван от хиляди тръбички, които са с диаметър от 16 мм като намерението е компрометираните да бъдат „затапени“.
Както обясниха от АЯР, в тръбния сноп между първи и втори контур има 11 хиляди тръбички, всяка от които с дължина 11 метра. Допустимо е "затапване" на до 20 от тях. Процесът, според заместник-председателя на АЯР Борислав Станимиров е деликатен, тъй като в зависимост от това колко от тръбичките са свободни и не са затапени се определят и възможностите, които касаят експлоатацията на парогенератора. Централата като цяло се пази от „затапване“. Операторът си прави сметка кога да бъде спрян блока, но и АЯР може да реши, стана ясно от обяснението.

Измерването на т.нар. „протечка“ се установява при радиохимичен анализ при прилагане на специална методология.

Засега този проблем се наблюдава само на един от парогенераторите - трети. Механизмите за решаване на проблема обаче не са изчерпани, коментира Орлин Величков, ръководител на дирекция „Ядрена безопасност“.  Както стана ясно от думите му, от АЯР са поискали анализ на историята на парогенератора  и такъв вече има, а от Института по металознание се очаква анализ. Трябва със специална сонда да се установи в определен участък къде точно е дадена „протечка“, може ли да се образува пукнатина, дали всичко, което се случва е в резултат на вибрация, стареене или още редица други причини.

Ако се окаже, че дефектът е локален, мощността намалява, но оттам и резерва.

Самият процес на теч между първи и втори контур по думите на директорът на дирекция „Анализ и оценка на безопасността“ в АЯР Елизабет Цветанова е рисков, защото е „пробив на бариера“, което е стената на първи контур, а и подобно събитие прави темата изключително чувствителна за обществото. Това налага и толкова внимателно да бъде следен този проблем, въпреки че на практика е „проектна авария“, както бе определен от .главния секретар на агенцията Иван Горинов. По думите му това означава, че в самия проект е предвидено справяне с подобна ситуация. Има аварийни процедури и операторът трябва да знае да идентифицира и да се справя и решава.

Председателят на АЯР Цанко Бачийски посочи, че една от причините за толкова малка „протечка“ е в резултат на изключителните усилия на химиците и технолозите на атомната електроцентрала, както и на отнелата няколко години замяна на медта с неръждаема стомана.

Между нов парогенератор и наличен на площадката на АЕЦ „Белене“

Проблемът с „протечката“ между първи и втори контур поражда и въпроса за възможността за използваемост на оборудването, доставено на площадката за АЕЦ „Белене“ и в частност на парогенераторите.  Председателят на АЯР Цанко Бачийски поставя обаче такава възможност под съмнение, тъй като по думите му „тръбният сноп за парогенераторите на АЕЦ „Белене“ е различен от настоящия. Той постави и под съмнение възможността замяната само на един.  

Вариантите, както изглежда са два - според експертите, докато не се уточни дали има проблем с парогенераторите на атомната електроцентрала би било редно настоящите на площадката на АЕЦ „Белене“ да не се продават.  В същото време обаче Бачийски, наблягайки на факта, че не се пише за експерт коментира, че може и да е по-добър варианта за продажба на оборудването изцяло, а за АЕЦ „Козлодуй“ да се поръча нов. По принцип в света има и по план смяна на парогенератори, обясниха още от АЯР.  Освен това парогенераторът се оказва, че не е най-скъпата част, а и нов може да бъде произведен в Чехия.

Изнесен ситуационен център  за координиране на работата при тежка авария в АЕЦ „Козлодуй“

На фона на съществуващите за експертите от АЯР работни ситуации, на територията на Козлодуй вече функционира съвсем нов Изнесен ситуационен център, от който ще може да се координира работата на площадката на централата и зоната в случай на възникване на тежка авария.

Както е известно, след аварията на АЕЦ "Фукушима", ЕС въведе задължителни изисквания, за независимо допълнително и независимо захранване, както и на такъв център. 

АЕЦ "Козлодуй" вече е с напълно изградена система, която може да осигури  

По думите на Николай Бонов, отговарящ за безопасността в централата, центърът е от бункерен тип, проектиран да издържи на по-голямо земетресение, от което може да издържи централата например. Предвиден е за работа на съществуващите 600 експерти, както и на представители на местната власт и други институции. Центърът е снабден със дизел генератор, в състояние да поддържа работата седмица, както и с допълнителни батерии за 24 часива дейност при пълно изключване на енергийната система на страната  От него може да се следи работата на реакторите в реално време. Осигурена е система за проследяване на работата на реакторите в реално време, както и проследяване на системата за безопасност. От място може да бъде осигурявана пълна и навременна информация, определени са помещения за работата на екипите и то така, че да работят в синхрон.