Асен Василев: Ставката от 20 процента ДДС се връща за ресторантите

Връщане на ставката от 20 процента ДДС за ресторантите е предвидено в пакета данъчни закони, който Министерството на финансите разработи и предстои да публикува днес или утре за обществено обсъждане. Това съобщи министърът на финансите Асен Василев пред журналисти след участието си в традиционната бизнес закуска, организирана от Американската търговска камара в България, цитиран от БТА.

Василев обясни, че основните промени, които са заложени, са свързани с част от европейските директиви за глобалния данък за големи компании, който трябва да влезе в сила от 1 януари, както и с прецизиране на някои текстове, свързани със събираемост и затягане на режимите за събираемост.

"Някакви драматични промени в данъчните ставки няма. Данъчните ставки и за бизнеса, и за хората остават същите. Единственото, което в момента е предвидено, което беше обявено от премиера, е връщане на данъчната ставка на 20 процента на предковидните нива за ресторантите", посочи Василев. Министърът каза, че са имали разговор миналата седмица с ресторантьорския бизнес, откъдето са казали, че ще разработят мерки за изсветляване на бизнеса, както и за повишаване на осигурителните прагове на работещите в бранша над минималната работна заплата.

Можем да обсъдим тези мерки и да видим реално какъв ще бъде фискалният ефект, ефектът от изсветляването и ако той е по-голям от вдигането на ставката, можем да обмислим евентуално да запазим 9 процента ставка, но ако влезе наистина много сериозен комплект от мерки за изсветляването, каза Василев. Той добави, че има един месец за обсъждане на данъчните закони, през който период разговорите ще продължат и ще се види реално до какво решение ще се стигне, като обаче трябва да подсигури, че хазната няма да загуби.

Обмисля се вариантът за преминаване на ресторантьорския бранш към патентен данък, стана известно още от думите на Асен Василев. Обсъждаме такива предложения, трябва да видим точно как да бъде калибрирано, каза министърът. България излезе от режима на патентен данък за малките търговци като цяло преди години и сега новото му въвеждане трябва да обсъдим и с НАП колко бързо да стане, но, да, обмисляме такъв вариант за по-малките търговци, защото и таксиметровите услуги са на патентен данък в момента, каза министър Василев. Където е трудно да се контролира и събира данък, патентният данък е сравнително удачно решение, добави той.

Асен Василев обясни, че тъй като парламентът няма да работи до 8 ноември, няма да може да приеме пакета от данъчни закони през октомври, което е нормалната процедура, и това ще трябва да стане през ноември, с което приемането на бюджета ще трябва да бъде изтеглено леко назад като време.

Василев каза още, че от Министерството на финансите в момента подготвят макрорамката за бюджета за 2024 г. От следващата седмица започват разговори с министерствата за техните индивидуални бюджети, така че по-едрите пера да бъдат обхванати - големи инвестиционни програми, разходи, които са свързани с правителствената програма, които догодина трябва да се случат. Очакваме до средата на октомври да имаме една по-пълна картина, каза финансовият министър.

По-късно от пресцентъра на финансовото ведомство публикуваха в кои закони какви промени се предвиждат:

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са уредени по нов начин случаите, при които данъчно задълженото лице не е изпълнило в срок задължението си за подаване на заявление за регистрация по закона. Дава се възможност на лицата, които не са подали или не са подали в срок заявление за регистрация по ЗДДС, предвид което са регистрирани по-късно, да могат да издават данъчни документи, в които да начисляват дължимия ДДС за извършените от тях облагаеми доставки за периодите, за които е трябвало да бъдат регистрирани. Съответно е регламентирана и възможност за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за начисления по коректно издаден данъчен документ ДДС от регистрирано лице - получател по съответната доставка.

Допълнени са и конкретизирани съществуващи и въведени правила в действащата система на ДДС, свързани с внасянето на данък при внос. Предложено е и въвеждане на отсрочено плащане на данъка при централизирано оформяне при внос на стоки. Регламентира се отсроченото плащане в случаите на централизирано оформяне при внос, във връзка с внедряването в Митническата информационна система за внасяне на функционалността за централизирано оформяне при внос в края на октомври 2023 г.

Предложено е удължаване на срока до 30 юни 2024 г. за прилагане на нулева ставка на данъка за доставката на хляб и брашно, свързано с необходимостта от смекчаване на въздействието на високите цени на хляба върху домакинствата, по-специално върху най-уязвимите. Удължаването на срока за прилагане на тази мярка ще намали риска от укриването на ДДС.

Като мярка за „изсветляване на сивата икономика“ е предложена възможност  получателят по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът не издаде касова бележка.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с цел отстраняване на констатирани несъответствия от страна на ЕК по отношение на акцизното законодателство, е предложено въвеждането на разпоредби, свързани с режима за извършване на дистанционни продажби на акцизни стоки, освободени за потребление на територията на страната. Направени са предложения, целящи въвеждането на митническите режими, свързани с формалностите при износ на акцизни стоки.

Предвидено е разширяване на обхвата на тютюневите изделия за целите на акцизното облагане, като се предлага въвеждане на акциз върху нагреваеми изделия със съдържание, различно от тютюн, на базата на растения, билки или плодове, независимо дали са обработени с никотин. Акцизната ставка е 331 лв. за килограм и е еквивалентна на нагреваемите тютютюневи изделия, които са аналогичен продукт.

Предлагат се промени, свързани с прецизирането на законовите разпоредби, с цел избягване на неясноти и възможности за разнопосочно данъчно тълкуване, както и за отстраняване на констатирани проблемни области при прилагането на закона.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се предлага въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити и/или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества. Предлага се размерът на възнаграждението да е 10 на сто от допълнителните приходи за бюджета, събрани поради разкритията. Предвидени са и определени условия, на които подадената информация трябва да отговаря, за да се приложи нормата за възнаграждението – необходимо е тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите. По този начин се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага. Предвижда се долен праг на сумата, събрана вследствие на подадената информация, като условие за действие на режима по изплащане на възнаграждението. Този праг е в размер на 3 000 лв., което е сумата за данък в големи размери по смисъла на определението от чл. 93, т. 14 на Наказателния кодекс. По този начин ще се предотврати подаването на информация с цел решаване на междуличностни конфликти.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) се предлага въвеждане на разпоредбите на Директива (ЕС) 2022/2523 на Съвета от 15 декември 2022 година за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи от предприятия и големите национални групи в Съюза (Директива (ЕС) 2022/2523) в националното данъчно законодателство. Едновременно с въвеждането на правилата за минимално ефективно данъчно облагане, в съответствие с предоставяната в директивата възможност, се предлага и въвеждането на национален допълнителен данък, с който да се облагат съставните образувания на една многонационална група предприятия, които се намират в Република България, или на голяма национална група предприятия. Предлаганите разпоредби имат за цел страната ни да изпълни ангажиментите си за въвеждане на законодателството на ЕС в националното законодателство, както и изискванията за минимално ефективно данъчно облагане на многонационални и на големи национални групи предприятия.

Предлага се въвеждане на нова схема за държавна помощ за земеделски стопани под формата на преотстъпен корпоративен данък, с която да се продължи насърчаването на земеделските стопани от микро-, малки и средни предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, да инвестират преотстъпения данък в тази дейност. Данъчното облекчение представлява държавна помощ и се прилага само след датата на получаване на окончателния номер на помощта в регистъра на държавните помощи на Европейската комисия, като то може да се ползва до 31 декември 2029 г., включително за корпоративния данък за 2029 г.

Със законопроекта се предлага промяна, с която се изравнява данъчният режим за финансовите институции и за нефинансовите предприятия, така че приходите и разходите от последващи оценки (преоценки и обезценки) на финансови активи и пасиви за данъчни цели да бъдат третирани по един и същ начин. Предложението цели да се уеднакви режимът на данъчно регулиране на преоценките и обезценките на финансови активи и пасиви на финансовите институции и нефинансовите предприятия.

Предлагат се мерки, свързани с необходимостта от постигане на яснота и синхронизиране на някои текстове на ЗКПО относно елементите на фактически състав на нарушение, изразяващо се в скрито разпределение на печалба. С предложението се цели избягване на некоректно тълкуване на текстовете на ЗКПО във връзка с скрито разпределение на печалбата, както и по-ефективен контрол и уредба на случаите на скрито разпределение на печалбата.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се предлага  уеднаквяване на подхода при облагането на доходите от източници в страната ни, с което да се постигне отстраняване на противоречива данъчна практика на два принципно различни подхода при облагането на доходите от недвижимо имущество на чуждестранни физически лица, а именно данъчните права за облагане на недвижимо имущество да се разпростират само за имущество на територията на страната.

Предлага се въвеждане на нормативно признати разходи за доходите от продажба или замяна на финансови активи, включително виртуални валути, с което да се постигане  по-голяма справедливост за данъчно задължените лица при определяне на облагаемия доход и дължимия данък от продажба или замяна на финансови активи, както и стимулиране на физическите лица да декларират доходите, придобити от продажба или замяна на финансови активи, в това число виртуални валути.

Предвижда се разширяване на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, касаеща необлагаемите доходи, като по този начин ще се направи по-обективна преценка за действителния доход от трудови правоотношения на физическите лица и ще се намалят отклоненията от данъчно облагане чрез изплащане на част от възнаграждението под формата на „необлагаем доход“.

Предвидено е и разширяване на обхвата на определението за „трудови правоотношения“, с което да се постигне по-голяма данъчна прозрачност относно доходите и дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски с оглед равнопоставеност на работещите по трудово правоотношение. С промяната се предвижда намаляване на „прикриването“ на трудови правоотношения под формата на граждански договори, което от своя страна ще доведе до деклариране и внасяне на данъци и задължителни осигурителни вноски от данъчно задължените лица на базата на действителния размер на техните доходи.

С проекта за изменение се предлага и освобождаване от облагане на доходите на физическите лица от продажба или замяна на движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със Закона за управление на отпадъците. В тази връзка и като част от цялостна мярка за подобряване събираемостта на отпадъците, чрез създаване на стимул същите да бъдат предавани на регламентирани за това места, се предлага в Закона за управление на отпадъците и увеличаване на прага на  касовите разплащания на сделките с метални отпадъци от 100 лева на 1 200 лева на година на физическо лице за една календарна година.

Предлагат се промени в преходните и заключителни разпоредби на законопроекта в Закона за горите, касаещи създаване на регистър към Изпълнителната агенция по горите, в който ще се вписват лицата, извършващи дейност по изкупуване на диворастящи лечебни растения, гъби, вкл. трюфели, плодове и др., с които промени се очаква да се повиши отчетността и прозрачността в сектора. Това ще доведе до повече проследяемост, намаляване на нелоялната конкуренция, яснота за произхода на пусканите на пазара продукти и увеличение на приходите в държавния бюджет. Ще се гарантира, че съответните административни органи ще могат да идентифицират лицата, които изкупуват съответните продукти и ще получат възможност да осъществяват подходящ, включително данъчен контрол.

В проекта на Закон за изменение на Закон за местните данъци и такси (ЗМДТ) се прави прецизиране на разпоредбите, свързани с ползване на данъчни облекчения за сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление, което е продиктувано от промени в Закона за енергийната ефективност и наредбите по неговото прилагане. С промяната се предвижда освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, получили сертификати с клас на енергопотребление „A“, както и на сгради, получили сертификати, които удостоверяват, че в съществуващото състояние на сградата са постигнати техническите изисквания за „сграда с близко до нулево потребление на енергия“.

Предлага се доходите на лицата, събиращи семена, гъби, лечебни и ароматни растения да се облагат с патентен данък по ЗМДТ, вместо с данък върху доходите на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данъкът се предвижда да се внася от лицата, извършващи дейност по събиране на гъби, растения и пр., с което се облекчава административната тежест за търговците, изкупуващи такава продукция. Предложението цели обхващане на доходите от тази дейност и създаване на константен приход за общинските бюджети.

Във връзка с дейността по събиране на диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях, в преходните и заключителни разпоредби се предлага промяна в Закона за корпоративното подоходно облагане, с която се цели предотвратяване на случаите на избягване на данъчно облагане чрез негодно за данъчни цели документиране на придобиването на диворастящи семена, гъби (включително трюфели), плодове, лечебни и ароматни растения или части от тях. По този начин от една страна ще се намали административната и финансова тежест за опериращите в този бранш лица (както лицата, които събират въпросните семена, гъби, растения и др., така и лицата, които ги изкупуват), свързана с изготвяне и обработка на изискваните от счетоводното и данъчното законодателство документи, а от друга страна ще се сведат до минимум случаите на спорове в данъчните производства относно доказателствената годност на тези документи, както и ще бъдат предотвратени всякакви опити за намаляване на данъчния финансов резултат чрез използване на спорни за данъчни цели документи.

Срокът за становища и коментари по законопроектите е един месец.