Пенсионните фондове искат по-висок процент на вноските за задължителните пенсии

Считаме, че нивата на вноските са ниски – само 5 процента от осигурителния доход се отчисляват за задължителните пенсии. Това каза пред журналисти Евелина Милтенова, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО), цитирана от БТА. Тя поясни, че първоначалната идея е била вноската да бъде между 7 и 10 процента. „Ние тръгнахме от 2 процента, едва преди 13-14 години станахме на 5 процента“, коментира още Милтенова.

Тя обясни, че трите стълба на пенсионната система - от Националния осигурителен институт, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и допълнително доброволно пенсионно осигуряване, са тези, които всъщност ще донесат на пенсионерите необходимият заместващ доход на 70-80 процента.

Според нея, са нужни промени в законодателството, които да позволят „да предложим на осигурените лица възможност и за т.нар. мултифондови структури“.

Милтенова откри по-рано днес международната конференция на тема ,,Перспективи и нови възможности за пенсионните пазари в Централна и Източна Европа“. Събитието бе организирано от Европейската конфедерация Pensions Europe и БАДДПО.

Във видеоприветствие към участниците в международна конференция социалният министър Иванка Шалапатова съобщи, че България е постигнала много в областта на допълнителното задължително и допълнителното доброволно пенсионно осигуряване през годините.

Социалното осигуряване в страната ни има над 130-годишна история и богати традиции. През 1998 г. страната ни възприема идеята за изграждане на тристълбова пенсионна система, припомни Шалапатова.

Тя отбеляза, че съчетаването на солидарната и капиталовата пенсионна система, както и на личния избор и частната инициатива с обществен интерес, е гаранция за по-добрата социална сигурност на хората.

Шалапатова открои, че допълнителното задължително пенсионно осигуряване предоставя различни възможности за избор на осигурените лица. И подчерта, че от една страна хората имат право да изберат да участват в този вид осигуряване, както и да направят личен избор на пенсионен фонд. От друга страна – гражданите могат да коригират този избор чрез промяна на участието в съответния фонд, изтъкна Шалапатова.

През 2021 г. беше усъвършенствана нормативната уредба на фазата на изплащане на пенсиите от универсалните пенсионни фондове, заяви министърът. Факт са и промените в законодателството, свързани с успешното прилагане на регламента относно паневропейския персонален пенсионен продукт. Считам, че осигуряването на възможност за избор сред различни видове пенсионни продукти ще засили позитивната конкуренция и ще позволи на всеки гражданин да открие и да използва този продукт, който в максимална степен отговаря на неговите потребности, каза също министър Шалапатова.

Тя подчерта, че пенсионните осигурителни дружества имат голяма отговорност. Те трябва да управляват значителни средства на голям брой осигурени лица по най-добрия начин – добросъвестно, отговорно и надеждно, така че да се гарантират правата и интересите на бъдещите пенсионери, коментира също министърът.

Към настоящия момент пенсионно-осигурителните дружества в България управляват активи в размер на над 21 млрд. лв. на над 4,9 милиона осигурени лица, подчерта Шалапатова.

В своето изказване на конференцията Диана Йорданова, зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление "Осигурителен надзор", посочи, че КФН е наложила стандарт за провеждането на предвидима и последователна регулаторна политика, последица от която е и забележителното развитие на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване през последните години.

Па думите на Йорданова, социалната отговорност и високият професионализъм са гарант за развитието и стабилното представяне на дейността по допълнителното пенсионно осигуряване. В контекста на глобалната дигитализация, подготовката на финансовия сектор за влизане в еврозоната, присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейския зелен пакт, КФН се позиционира като надежден партньор, чиято мисия е фокусирана върху поддържане стабилността на небанковия финансов сектор, коментира още зам.-председателят на небанковия финансов регулатор.

Йорданова заяви също, че през последните години е имало събития, които са били турбулентни за финансовите пазари – като КОВИД-19 и войната в Украйна. Тя посочи, че демографската криза в световен мащаб е довела до преразглеждане на пенсионните системи.

Участниците в конференцията коментираха темата за регулаторната рамка и новите тенденции в пенсионните системи в различни държави. Дискутиран беше и преходът на някои държави след присъединяването им към Европейския съюз.

Темите на дискусията включват още развитието на финансираните пенсии на капиталов принцип в региона на Централна и Източна Европа, най-добрите практики в страните там, свързани с въвеждането на еврото и фазата на изплащане, автоматичното включване в допълнителните пенсионни стълбове и др.