Хидроенергийният сектор в България е в отбранителна позиция по отношение на инвестициите
ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“ са напълно обновени и могат да доставят надеждна и сигурна енергия
Водноелектрическите централи в България осигуряват между 55% и 60% от производството на възобновяема енергия, независимо от агресивната политика, внушаваща за мощно производство на слънчеви и вятърни мощности.
Произведената само в рамките на Асоциация Хидроенергия електроенергия е 701 679 МВтч. Тази енергия спестява на обществото повече от 470 000 t CO2 eq. Във финансово изражение това означава спестени 35 250 000 евро при средна цена на CO2 емисиите за 2022г. 75евро/тон, сочат данните на асоциация Хидроенергия.
Членове на асоциацията са петте най-големи инвеститори в страната и представляват 52,4% от частния сектор по отношение на инсталирани мощности и 55,8% по отношение на производство на хидроенергия.
Засушаването през последните месеци води до тревога, но проблемът пред сектора е държавната политика по отношение на по-малките ВЕЦІ-ове. Преди години, когато имаше бум на строителството на малки водноелектрически централи държавата засили рестрикциите и инвеститорите загубиха интерес. Днес практически инвестиционният интерес към този сектор е нулев.
„Водната енергия е поставена през последните години в отбранителна позиция. Ние вече се занимаваме общо-взето с това да браним вече направени инвестиции, защото има редица регулаторни пречки, които държавата поставя пред развитието“, коментира Данаил Каменов, съпредседател на УС на асоциацията. Като пример Радослав Славов, също съпредседател посочва, че през тази и следващата година например, не се очаква въвеждане на нито една нова ВЕЦ поради регулаторни пречки. Причините са различни – от изключително трудното за издаване разрешителното за водоползване до рестрикциите по отношение на защитените територии.
Има една негласна политика на държавата да не придвижва тези проекти от строителна гледна точка. Дори има и няколко построени ВЕЦ-а, които така и не са приети за експлоатация от ДНСК, припомнят от ръководството на асоциацията.
„Така че сектора по-скоро се е заел да усъвършенства съществуващите водноелектрически централи“, уточнява Каменов, По отношение на новопостроените ВЕЦ-ове, които не са пуснати в експлоатация стоят, без да могат да се използват, а това спира евентуални бъдещи инвестиции. „Практически не се издават нови разрешителни за водоползване, не се откриват нови строителни процедури. По отношение на новите инвестиции сектора вече е в ступор. Това, което можем да правим е да обновяваме построените вече ВЕЦ-ове. Разбираме стремежа да се развиват новите технологии, но според нас не се разбира мястото на ВЕЦ в енергийната система, както и това, че те подпомагат новите технологии“, заключава Каменов.
От асоциация Хидроенергия припомнят, че водната енергия на практика е с нулеви емисии. Освен това възможностите й за осигуряване на гъвкавост на системата, за балансиране на променливата слънчева и вятърна енергия са големи, но сякаш забравени.
От асоциация Хидроенергия не крият, че и в този сектор съществува проблем с кадрите. Затова залагат на работа със студенти по специалността от различни университети. Засега работният персонал е на средна възраст от около 35 – 40 години, но амбицията е за попълване на редиците с млади и амбициозни кадри.
ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“
Известната като каскада ВЕЦ „Петрохан“ е рехабилитирана през 2014 г. Вече напълно обновени са и ВЕЦ „Бързия“ и ВЕЦ „Клисура“. Те са изградени през далечната 1957 г. Централите и напорните деривации са собственост на Енерго-Про, член на асоциация Хдроенергия, а останалите хидротехнически съоръжения са на НЕК.
Нарастващите електроенергийни нужди на два от най-големите района в северозападна България – Враца и Монтана, налагат изграждането на хидротехнически съоръжения и включените към тях енергогенериращи мощности, които позволяват комплексното използване на водата, в това число за питейно-битово водоснабдяване.
ВЕЦ „Бързия“ е с инсталирана мощност 5,6 MW и разполага с две хоризонтални турбини тип Пелтон, всяка от които с инсталирана мощност 3,5 MW. Максималният воден дебит, който централата може да обработва, е 2,9 m3/s. Рехабилитацията на централата ще позволи по-надеждно и сигурно участие в електроенергийната система на страната.
ВЕЦ „Клисура“ е с инсталирана мощност от 3,5 MW и разполага с две хоризонтални турбини тип Францис, всяка от които с инсталирана мощност 2,4 MW. Централата обработва преработените от ВЕЦ „Бързия“ води, както и допълнителни водни обеми от две други водохващания. Отработената вода постъпва в р. Бързия, като част от нея се отклонява към яз. „Среченска бара“, откъдето се осигурява питейно-битовото водоснабдяване на населени места в областите Враца и Монтана. Напълно обновени са, както откритата разпределителна уредба (ОРУ) от 110 киловолта, така и закритата разпределителна уредба. Съвсем нови са турбините и генераторите, системите за управление, трансформаторите и електрическата част. Комуникационно трите централи са свързани с оптичен кабел. Подновеното оборудване осигурява подобряване на производството и надеждност на експлоатацията. Съвременното ниво на дигитализация дава възможност за внедряване на иновации като комплексно дистанционно управление на ВЕЦ-те.
Оборудването както на ВЕЦ „Бързия“, така и на ВЕЦ „Клисура“ е българско и чешко. обяснява Стилиян Тарлев , ръководител отдел производство, експлоатация и поддръжка на ВЕЦ. По думите му компанията в лицето на Енерго-Про има достатъчно добър инженерен капацитет и потенциал, така че да се справи с рехабилитацията на централите и монтирането на новото оборудване при спазване на всички стандарти и норми на безопасност. Както уточнява той рехабилитацията на централите е осъществена в периоди на маловодие. Благодарение на новото оборудване и обновяване двете централи могат да се включат в енергийната система на страната само за около четири минути.
Хидроенергетиката в България е пред риск. Тази констатация направи през вече далечната 2010 г. един от най-добрите хидроенергийни експерти в България и бивш изпълнителен директор на НЕК (1999 г. – 2001 г.) Данаил Тафров. Поводът тогава също бяха предизвикалите спорове енергийни и екозакони. Днес ситуацията не се е променила и България сякаш се е върнала на някакъв стар кръстопът. Увлечени в говореното за енергийния преход настоящите депутати приеха редица закони, уреждащи строителството на вятърни и слънчеви централи. Неуредените отношения с вече построени и престояващи ВЕЦ-ове престояват с години наред, а проблемът изглежда трайно загърбен.
Всеизвестно е, че водноелектрическите централи са най-добрия балансьор на променливата енергия от фотоволтаичните и вятърни мощности. За съжаление обаче хидроенергийният сектор в България е в процес на застой от дълги години. Все пак надежда има - новите технологии и в частност изграждането на плаващи фотоволтаични централи вече са във фокуса на собствениците на ВЕЦ-овете.