Уникално съоръжение и най-модерна технология - в най-стария златодобивен рудник в Европа

Супермодерна технология на системата за автоматизирано управление (Automation Control System Technology)  на обогатителната фабрика на "Дънди Прешъс Металс Крумовград"  действа в златоносния рудник Ада Тепе и беше демонстрирана пред журналисти. „Това е много близо до изкуствен интелект, да не кажа изкуствен интелект“, анонсира я генералният мениджър на рудника Любомир Хайнов и обясни, че системата следи всеки един процес и параметрите му, а в случай на отклонение сама, без човешка намеса, предприема определени стъпки с цел възстановяване на процеса в зададените граници.

„Имаме оптимизатори за всеки процес и се следят всички потоци и съответните параметри. Имаме и т.нар. дигитален близнак – там фабриката е изградена чисто софтуерно“, посочи Хайнов и поясни: „Може да променяме параметри, да добавяме параметри и дигиталният близнак прави съответен сценарий и ни казва – този модел за вашата фабрика не е добър или е много добър“.

В зависимост от сценария, могат да бъдат променени параметри, засега – ръчно.

Системата се самообучава с всеки нов сценарий и нов модел. „За в бъдеще искаме, излизайки сценариите от дигиталния близнак, независимо колко са, той да избере сам най-добрия сценарий и да промени така системата, че тя за този ден да може да управлява фабриката по най-добрия възможен начин“, съобщи Хайнов.

В обогатителната фабрика в Ада тепе възможността да се пусне или спре машина, или да се променят параметри, е само от контролната зала. Там, на пулта за управление, сред инсталирани екрани и индикатори за всички протичащи процеси и продукцията, се дежури непрестанно. Освен камери, данни подават в реално време и прецизни измервателни уреди, а на всеки 4 часа идват и резултати от проби от химическата лаборатория на фабриката. „Имаме уред, който мери в реално време всички потоци – колко злато има в постъпващата руда, колко е златото в концентрата, излизащ от флотация, като се измерва и количество, освен качество“, разказа Хайнов.

Златното съотношение

Влизащата в обогатителната фабрика руда е с 5 – 6 грама злато на тон и излиза като концентрат със съдържание 500 грама злато на тон. „Имаме възможност да правим различни концентрати – от 10 грама на тон до 1010 грама на тон, но винаги се търси качество спрямо количество. Това, което ние сме заложили като качество и като цел на фабриката, е 500 грама злато на тон, т.е. обогатяване на концентрата 100 пъти - това е оптималното качество за съответното количество“, посочи генералният мениджър.  Той обясни защо - когато обогатяваш концентрата много, рискът да допуснеш някакви загуби от самия процес, е много по-голям, а когато не го обогатяваш достатъчно, пък, трупаш обем от материал, който трябва да превозиш. „Ние го превозваме в България - нашият концентрат се преработва в Аурубис на 100% и все пак, това са си доста камиони“, отбеляза той.

Как става стократното обогатяване на златоносната руда видяха журналистите в деня на отворени врати на Дънди Прешъс Металс Крумовград.

Стена от екрани в контролната зала показва всичко онлайн. След като мине рудата през трошачката, в ситото по-фините камъни падат, по-едрите отиват за дотрошаване, тръгват по конвейера, влизат в мелницата, оттам се смилат. Трошачката прави парчетата руда от 500 мм на 100 мм , а мелницата ги смила на 100 микрона, после в две вертикални мелници, с каквито малко фабрики разполагат, частиците се смилат допълнително и стават 30-микронови. След това отиват във флотация, предавана също в реално време.

Процесът от смилането до краен концентрат трае около 2 – 2.5 часа. Капацитетът на фабриката варира, в зависимост от вида постъпващ материал. „Имаме два типа руда - една е по-твърда, а другата не толкова. Ако работим на 100% с твърдата скала, повече от 80 – 90 тона на час не можем да преработим, защото има параметри които следим като зърнометрия, която влияе на извличането. Ако работим само с твърдата руда и с висока зърнометрия, ние губим много от полезния компонент. Но като направим рецепта, ние подаваме равномерно  да кажем 30 – 40% от по-твърдата и  60 – 70% от по-слабата руда и така сме преработвали и по 100 тона суха маса на час“, разказа Исмаил Салиф, главен инженер „Производство“.

За излизащото на изхода той посочи: „При 100 тона на час, за 24 часа, колкото е една смяна, влизат 2400 тона руда във фабриката, а краен концентрат ние вадим 25 тона. Направете си сметка – от 2400 тона, които влизат, ние вадим 25 тона с 500 грама злато на тон“. Ако 5 – 6 грама злато на тон ни е захранването на входа, подчерта той - ние го обогатяваме 100 пъти и съответно вадим много по-малък тонаж концентрат.

„Пречистваме, пречистваме, пречистваме – във всеки ред пречистваме концентрата все повече и повече, докато стигнем до тези 500 грама, за които говорим“, коментира  генералният мениджър Любомир Хайнов.

Отпадъкът от флотацията също съдържа злато. Във фабриката не се извлича на 100 % полезния метал. Извличат се 86 – 87% и останалите 13 – 14% се депонират в специални клетки, като между 0.50 и 0.70 грама на тон злато има във всяка една клетка. „Лично за мен това не е отпадък, това е суровина, просто трябва да се измисли технология, с която да се извлече“, коментира главният инженер „Производство“ Исмаил Салиф.

В близко бъдеще предстои внедряване на допълнително оборудване, което ще позволи извличане на 5 – 6% от златото в сегашния отпадък потвърди главният мениджър Любомир Хайнов. „Ако днес пуснем 200 грама на смяна, ще вземем 10 грама злато от тях, което е малко, но по 365 е различно“, пресметна той.

"Сега флотационният отпадък постъпва в сгъстителя - подаваме един специален реагент, който прави частиците материал лепкави и тежки и те започват да потъват. Отделяме чистата вода и тя отива директно в резервоара за нов оборот“, разказа още той, показвайки екраните, предаващи как от зумпфовете под клетките за съхранение на минните отпадъци, където дренираната вода се събира и изпомпва обратно в резервоара за нов оборот. На друг монитор пък се вижда как готовата продукция – концентратът, се пакетира.

Уникалното съоръжение ИССМО

Самите клетки за депониране на отпадъка – т.нар. Интегрирано съоръжение за съхранение на минни отпадъци (ИССМО), което изгражда компанията в рудника Ада тепе, според специалистите, е „бижуто на иновациите“. Защо интегрирано – защото се влагат два вида отпадък – стерилната скална маса от рудника и флотационния отпадък от процеса на обогатяване.

„Такова съоръжение може да се види само тук при нас“, изтъкна главният инженер "Производство" Исмаил Салиф. Съоръжението е уникално и за Европа и за света. В Австралия правят подобни клетки, с елементи на дренажна система, но така събрани, по нашия начин, с тази височина – вече 140 метра, никъде няма“, отбеляза той.

Клетките на интегрираното съоръжение в рудника Ада тепе, който е изцяло в „Натура 2000“, се правят така, че максимално да бъде възстановена растителността - имат и инжекционна завеса, която предпазва подземните води, посочи Ирена Цакова, директор „Правни и разрешителни въпроси“.

На обекта журналистите видяха завършена клетка, друга, която е скоро запълнена с флотационен отпадък и такива в процес на изграждане. Със стерилна скална маса от рудника се изграждат, облицоват се с геотекстил, след което се запълват с флотационен отпадък от фабриката и щом завърши консолидацията, се запечатват с баластра и започва рекултивация.

Всяка клетка има собствен дренаж – система, която отвежда водата, която се съдържа във флотационния отпадък. Долу в петата на всяко съоръжение има събирател за вода, която отдолу се изпомпва към резервоарите за технологична вода и се връща в оборот. Към съоръжението са изградени два зумпфа - събиратели на дренирана вода и 540 метра инжекционна завеса, като идеята е да не преминават води в река Крумовица, която е подземна река. Освен това, са изградени 23 – 24 сондажни кладенци, които улавят водата и я връщат към един от двата зумпфа и вече оттам се изпомпва към резервоара и се връща в оборот, разказа Салиф.

Щом завърши изграждането на една клетка, започва веднага рекултивация – полага се хумус, след това биоразградими рогозки от кокос, после - хидропосев и след това се преминава към залесяване, а за залесените площи е изградена поливна система с капково напояване, като до всяко дръвче има дюза. Засаждат се местни видове.

Вече са рекултивирани 8,8 хектара площ в Ада тепе.  От 2018 г. досега засадени над 72 хил. фиданки. За поливането на затревените и залесени площи се ползва поливна система със събраната в специален резервоар дъждовна вода. Маркирани са и се проследяват 2456 костенурки.

„Това нещо се строи от хора, които са родени и живеят тук – 95% от нашия персонал е местен. Когато започнахме изграждането на това съоръжение, не можахме да намерим в света подобно, където да отидем да видим как се строи такова нещо, така че много се гордея с екипа, който се справя чудесно“, каза още генералният мениджър Любомир Хайнов.

Той добави, че колеги от друга държава, във връзка с предстоящо откриване на нов рудник за цинк и изграждане на такова съоръжение за депониране на отпадъците там, са поискали да изпратят в Дънди Прешъс Металс Крумовград на обучение свои специалисти за месец – два. „Така че водим света към нещо по-добро и без да се хвалим, то се вижда“, коментира Хайнов.

Какво показват числата

Резултатите на Дънди Прешъс Металс Крумовград  за 2022 г. показват 733 691 тона добита руда, 852 990 тона преработена руда, 5588 тона произведен концентрат. Пряко заетите в компанията са 289, но заетостта е по-голяма, като се имат предвид и фирми подизпълнители. На 43 млн. лв. възлизат общо плащанията към държавата. Компанията е инвестирала в проучвателни дейности 5.3 млн. лв., направила е дарения в размер на 7.14 млн. лв. и има 0.2% принос за БВП.

За периода 2015 – 2022 година, компанията е инвестирала в проекти и дейности на община Крумовград над 17 млн. лв. за инфраструктура и облагородяване на градската среда, образование, квалификация на жителите, здравеопазване, спорт, култура, опазване на религиозните храмове, развитие на местен бизнес, отчита фирмата.

На обекта Ада тепе има съоръжения, в които може да се съдържа и питейна вода, изграден е хубав асфалтов път, има резервоари, които може да станат вид язовири или басейни - общината трябва да реши дали иска нещо от структурите да бъде запазено и това място, дори, след като се оттегли минната фирма, да бъде привлекателно за хората и от него да има някакъв доход за общината, отбеляза Ирена Цакова, директор „Правни и разрешителни въпроси“.

Сред значимите социални иновации на минната компания е Фонд за подкрепа и насърчаване на микро, малък и среден бизнес в община Крумовград, благодарение на който днес местни предприемачи развиват проектите си.

На Дънди Прешъс Металс Крумовград е и най-голямата частна инвестиция в проучване на единичен археологически обект – Ада тепе, който е най-древният известен на науката златодобивен рудник в Европа. Находките са част от експозицията на изградения от компанията интерактивен музей на златодобива в града. "Там може да се види пътя от първата копка на траките до това, което ние правим в момента", коментира Любомир Хайнов.

„Разкриваме нашите ресурси, които са нашите рудници, създаваме стойност, растем и просперираме заедно с нашите служители и местните общности, с които работим“, обобщи Джанан Салиф, специалист КСО и връзки с обществеността. Тя изтъкна, че общинската болница вече е реновирана, дофинансира се дейността й от компанията и вече 5-та година компанията осигурява заплати за двама лекари, осигурени са приходящи специалисти от Кърджали и Хасково.

Църквата в града, която носи името на покровителя на миньорите Св. Иван Рилски е изцяло обновена - тя е с  чисто нови куполи, отвътре е изцяло реновирана, 70% от малките джамии в околните населени места също са обновени, добави Джанан Салиф.

„Може да има рудници, може да има кариери в Натура-зона, ако работиш и управляваш процесите по правилния начин и смятаме, че това ще бъде един пример и ще даде възможност на хората да повярват, че има отговорен минен добив“, коментира Ирена Цакова. Всички знаем какъв е негативизмът към кариери и рудници в цяла България, а пък без тях не можем нито да имаме пътища, нито да имаме зелен преход, добави тя.

Рудникът Ада тепе е открит 2019 г. и за 40 години това е единственият новоразкрит рудник в България, което е много малко, изтъкна Цакова. Тя е категорична, че е необходима подкрепа и от държавата, и от обществото: „Трябва да се подкрепя базовия бизнес, защото от него произтича всичко – чинията е от рудника, телефонът – също, няма нещо, което да не е – дали е метал, дали е каолин, глини и пясъци – това е“.

Цакова сподели, че компанията кандидатства от години за проучвания на други терени и все още няма разрешения. „Не сме само ние. Това чакане е за всички, които проучват“, сподели тя, визирайки нормативната база и административната практика у нас.

Необходимо е да имаме национална политика за подземни богатства и добив за индустрията и процесите да се ускорят, категорична е тя и изрази надежда по-скоро новият регламент на ЕС за критичните суровини да стане задължителен в България и да има бърза пътека за разрешителен режим. “Въпрос на национално прилагане е как да стане. Надяваме се да не го преиначим и да не стане дълга пътека, вместо бърза“, добави Ирена Цакова.

Материалът е подготвен за и първо публикуван в Dir.bg.