Забавяне на икономическия растеж през 2023 и 2024 г., сочи есенната икономическа прогноза за България на ЕК

Икономика / България
3E news
1156
article picture alt description

Снимка: Needpix

Очаква се икономическият растеж в България да се забави през тази и през следващата година и да се възстанови през 2025 г., сочи есенната икономическа прогноза за България на Европейската комисия.

След силното представяне през 2022 г. износът се очаква да се свие през 2023 г. поради слабото чуждестранно търсене и да се възстанови след това. Очаква се вносът също да се свие значително през 2023 г., след като се разшири силно през 2022 г. Предвижда се потреблението на домакинствата временно да стагнира в края на 2023 г. и началото на 2024 г. и след това да възобнови умерено нарастване. 

Очакванията за инфлацията са да се забави допълнително, макар и с по-бавни темпове. Държавният дефицит се очаква леко да нарасне през 2023 г., воден от по-високите разходи за увеличения на пенсиите и заплатите, законодателни през предходните години.

Източник: ЕК

Предстои по-бавен растеж на БВП

Годишният растеж на БВП намаля от 3,8% през 2022 г. до 2,0% през първата половина на 2023 г. Икономическата активност в България беше отрицателно повлияна от слабото външно търсене след оживения износ през 2022 г. Личното потребление допринесе положително за растежа през този период, поради благоприятния ситуация на пазара на труда. Силното натрупване на запаси през 2021 г. и първата половина на 2022 г. стана рязко отрицателно през втората половина на 2022 г., а спадът се задълбочи през първата половина на 2023 г. Обемът на внесените стоки и услуги също спадна рязко от началото на 2023 г. , водени от свиването на износа и запасите, търсенето на компоненти с високо съдържание на внос. 

Очаква се БВП да нарасне с 2,0% през 2023 г. на фона на все още силното частно потребление и свиващия се внос. Прогнозата е растежът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г. и след това да се повиши до 2,6% през 2025 г. Към края на 2023 г. и началото на 2024 г. разходите на домакинствата се очаква да стагнират, повлияни от прогнозираното увеличение на лихвените проценти на дребно за домакинствата. След това се предвижда частното потребление да се увеличи, макар и с по-умерени темпове, в съответствие с прогнозираното по-ниско увеличение на заплатите. Очаква се износът да се възстанови до края на 2023 г. и да нарасне с 4,0% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г., отразявайки възстановяването на експортните пазари. Базовият ефект от силния износ през 2022 г., включително по-специално електроенергия, се отразява отрицателно на темповете на растеж през 2023 г. и се очаква да изчезне след това. Очаква се брутното образуване на основен капитал да нарасне през следващите две години, движено от публични инвестиции, включително проекти, финансирани от RRF. Запасите се очаква да допринесат малко за вътрешното търсене през прогнозния хоризонт. Преместването на източника на растеж към износа, който е интензивен на внос, се очаква да доведе до увеличаване на вноса.

Рисковете за макроикономическите перспективи са като цяло балансирани. От една страна, по-строгият пазар на труда, съчетан с по-бавното преминаване на затегнатите парични условия в чужбина към местната икономика, представлява риск икономиката да расте над потенциала. От друга страна, забавянето на усвояването на средствата от ЕС и прилагането на българската ППР би довело до по-слаби перспективи за растеж.

Постепенно облекчаване на натиска върху разходите за заплати

Като цяло пазарът на труда остава напрегнат с ниво на безработица от 4,5% през август 2023 г., но има някои признаци на изчерпване на по-нататъшното увеличаване на заетостта. Коефициентът на безработица се е увеличил с 0,5 процентни пункта. от дъното през януари 2023 г., докато новите наети са намалели с 12% през първите седем месеца на 2023 г. в сравнение с година по-рано. След като номиналните заплати се увеличиха рязко от средата на 2022 г., за да бъдат в крак с натрупаната инфлация, растежът на заплатите се забави през първата половина на 2023 г., тъй като инфлацията също постепенно спадна. Очаква се тази тенденция да продължи през прогнозния хоризонт, постепенно намалявайки натиска върху разходите за заплати.

Забавяне на инфлацията, макар и с по-бавни темпове 

Годишната ХИПЦ инфлация намаля от 14,3% в края на 2022 г. до 6,4% през септември 2023 г., като всички компоненти се забавят. Най-силен принос имаха цените на енергията и храните, същите компоненти, които доведоха до повишаване на инфлацията през 2022 г. През прогнозния хоризонт се очаква инфлацията да се забави по-малко рязко, предвид намаляващите базови ефекти от 2022 г., неотдавнашното увеличение на международните цени на петрола и по-устойчивата инфлация при услугите. Очаква се годишната инфлация да спадне до 8,8% през 2023 г. и след това да се забави допълнително до 4,0% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.

Умерено увеличен бюджетен дефицит

След като дефицитът се сви до 2,9% от БВП през 2022 г., се предвижда той леко да нарасне до 3,0% през 2023 г. Правителството прие увеличения на заплатите и пенсиите през предходните години и те ще имат бюджетни разходи от около 4% от БВП през 2023 г. Тяхното въздействие се смекчава наред с други чрез компенсаторни мерки, увеличаващи събираемостта на данъците и определящи 100% дивидент за държавните предприятия. В същото време други развития допринесоха за ограничаване на дефицита, като частичното постепенно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, докато тези, които остават през 2023 г., са изцяло финансирани от солидарна вноска от енергийния сектор. В резултат на това общите (нетни) бюджетни разходи за мерки, свързани с енергетиката, се прогнозират на 0,8% от БВП за 2023 г. Приходите също се облагодетелстват от богатите на данъци увеличения на доходите и по-високото потребление и растящите цени. 

През 2024 г. дефицитът на консолидирания държавен бюджет се очаква да остане на 3,0% от БВП. Очаква се увеличаването на данъчните приходи да се забави в съответствие с икономическите перспективи, но се очаква известен положителен ефект от мерките за подпомагане на събираемостта и от пълното премахване на мерките, свързани с енергетиката. Очаква се публичните инвестиции да останат като цяло стабилни, но очакваното въздействие върху дефицита ще бъде ограничено благодарение на по-високите приходи от ЕС, по-специално RRF. През 2025 г. дефицитът се прогнозира на 3,2% от БВП, основно засегнат от доставката на военно оборудване с общи временни разходи близо до 0,7% от БВП. 

Съотношението дълг към БВП на консолидирания държавен бюджет се прогнозира да нарасне от 22,6% през 2022 г. на 26,1% до 2025 г. Рисковете за фискалната перспектива на България са насочени в посока надолу, тъй като скорошните постоянни увеличения на заплатите и пенсиите остават да бъдат напълно компенсирани след 2023 година.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща