Иван Иванов: Енергийната стратегия е най-важният инструмент за гарантиране на енергийната сигурност

Най-важната характеристика на енергийната система на една страна е енергийната сигурност. Тя е по-важна дори от цената на произвежданата, пренасяна и доставяне енергия. Това заяви председателят на КЕВР Иван Иванов в рамките на конференцията „Енергийна стратегия на България: План за енергийна сигурност“, организирана от евродепутата Цветелина Пенкова.  По думите на Иванов енергийната стратегия е и най-важният инструмент за гарантиране на енергийната сигурност на страната.   

„Въз основа на задълбочен анализ и прогноза тя трябва да представи прогнозното потребление, необходимото производство и нежните преносна и разпределителни мрежи, обезпечаващи енергетиката в дългосрочен план“, каза той, напомняйки че освен всичко друго тя трябва да е адекватна и да не допуска проекти и дейности в противоречие с европейската визия и развитие.

„Стратегията има за цел да обезпечи сигурност на икономиката, устойчивост на енергетиката и достъпност на потребителите. Най-важната й характеристика е нейната адекватност.  Стратегията трябва  да бъде съобразена с визията на ЕС за развитие на енергетиката, както и с реалните възможности на българската енергетика.

Всякакви опити да се въвеждат в стратегията проекти и дейности, които противоречат на европейската визия са обречени на провал. Хората, които я създават не трябва да влагат в нея лични амбиции или корпоративни интереси. Трябва да се изхожда от фактите и научно обосновани прогнози.  Защото опитът показва, че когато са заложени цели, които са в противоречие с тях винаги водят до провал, а следващите поколения плащат цената на такива експерименти. Енергийната стратегия трябва да почива и на пазарния принцип, който да е водещ. А водещо трябва да е потреблението на енергия, тъй като на тази база се определят енергийните източници, необходимите мощности за производство и развитието на мрежите – електропреносна и електроразпределително“, заяви председателя на КЕВР.

От тази гледна точка Иванов коментира и данните в настоящия документ, публикуван на 17 ноември, според които предвид Директивата за енергийна ефективност общата национална цел за България, определена от ЕК за крайно енергийно потребление е 8 850 килотона нефтен еквивалент (к.т.н.е.). По думите му през 2022 г. според данните на НСО то е било 9 845 к.т.н.е. Значи европейската цел за България  за крайното потребление е намалена с около 10 %, констатира той.

„В стратегията липсва прогноза за крайното енергийно потребление, но са посочени данните за 2022 г.  – 31 ТВтч, от които за 19 ТВтч за свободен пазар и 12 ТВтч за бита“.  Иван Иванов съпостави тези данни със записаните в последната стратегия за 2020 г. , според които потреблението е трябвало да възлиза на 49,7 ТВтч. Тоест, заложено е с 60% по-високо потребление от реалното – 31 ТВтч, посочи той. На база на заложените данни и регистрираното по-късно потребление той направи извода, че това се дължи на енергийната технологична революция.

„Има едно обстоятелство защо тогава са били такива прогнозите – защото са правени преди енергийната технологична революция, преди Парижкото споразумение за климата прието през 2015 г. Целта тогава беше колкото е по-възможно по-голямо производство на електроенергия, а не толкова енергийни спестявания и защита на природата.

„Сега технологичната енергийна  революция се ускорява, а производството на електроенергия е само сегмент от енергийната стратегия. Но дори и в този случай акцентът е върху ускореното производство от възобновяеми енергийни източници (слънце, вятър, вода, биомаса), развитието на интелигентни електропреносна и електроразпределителни мрежи, развитието на мрежите за съхранение на енергия, интелигентните системи за измерване в реално време и ускореното развитие на енергийните спестявания и енергийната ефективност в индустрията, транспорта и бита“, заяви още председателят на КЕВР.

В рамките на дискусията, бившият заместник-министър и енергиен експерт Еленко Божков напомни, че в предишните стратегии  е имало минимален, среден и максимален сценарии за потребление и по думите му тази част трябва да се развие. От тази гледна точка той напомни демографските прогнози за намаляване на населението в страната ни до 5 млн. души, което е важно. Как ще се отрази това на потреблението, постави той въпрос.

Според него в стратегията трябва да се говори и за това, как ще се преодолее депрофесионализацията в сектора.

Главният юрист на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев

Хубаво е да си говорим за енергийна стратегия и енергийна сигурност. Но няма как да говорим за енергийна стратегия, без да знаем, какво ще е случи в транспорта, какво ще стане с водорода, посочи главният юрист на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Светослав Бенчев

По думите му от не по-малко значение е дали страната ни иска да има рафинерия и докога ще действа тя. Както и има ли алтернатива на авиотранспорта и като цяло на горивата. Той се ангажира с представяне в скоро време от страна на БПГА с визия как експертите виждат транспорта с неутрални горива. Светослав Бенчев бе категоричен, че страната ни се нуждае от  преходен период, през който да се  минем плавно.

Огнян Атанасов КНСБ обърна внимание, че това не се вижда в енергийната стратегия касае въглищните централи. Истината е, че е крайно време да имаме някакви документи – Интегриран план, стратегия и т.н. иначе изпускаме влака преходът да е справедлив, каза той. Той призова за Национален план за справедлив преход и изрази надежда той да е водещ,  да е документ по всички стратегии, които трябва да бъдат представени пред ЕК за развитие на енергетиката на България.

Каквото и да пише в стратегията ще се случи това, което ще каже пазара. Това коментира изпълнителния директор на Овергаз Светослав Иванов, като по думите му трите важни неща за една стратегия са пазар, пазар, пазар. В подкрепа на думите си, той напомни, че компанията сама и без да е вписана в каквато и да е стратегия е изградила над 2 хил. км газови мрежи, обучила е и в нея работят над 3 500 души.

Искам само да предпазя от добре познатата грешка и енергийната стратегия да не се превръща в държавен план за електроенергетиката на България, посочи той, наблягайки на необходимостта от по-ясни срокове за реализация, тъй като постигането на въглеродна неутралност не може да стане от днес за утре. Светослав Иванов напомни също така, че не трябва един ресурс да се закрива за сметка на друг, напомняйки за подписани дългосрочни договори от страна на ЕС за внос на природен газ в обем до 45 млрд. куб м, както и за намерението за удвояване на входния и изходния капацитет на газопреносната мрежа на страната ни.  

Председателят на Българската газова асоциация Пламен Павлов от своя страна коментира, че заложеното развитие на газовите мрежи е много високо – достигане до 265 общински центъра до 2035 г. Трябва да сме реалисти в развитието на мрежата, посочи той.