Иван Иванов: КЕВР няма законови правомощия за контрол на техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и готовността им за работа при бедствия

По повод бедствията през последните дни, довели до прекъсване на електрозахранването в много части на страната и отговорностите на отделните държавни институции,  председателят на КЕВР посочи, че това е ясно посочено в нормативната уредба. Той направи това в специално изявление по повод на коментари и въпроси дали КЕВР трябва да проверява състоянието на електрическите мрежи, сервитутите и други енергийни съоръжения.

„Извършването на подобен контрол върху съоръженията е изрично записано в Закона за енергетиката /ЗЕ/. В чл. 75, ал.1,т.1 е указано, че министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти. По отношение на случаите от последните дни, в чл. 75, ал.1,т.4 на ЗЕ е предвидено, че министърът на енергетиката провежда предварителен, текущ и последващ контрол за готовността на енергийните обекти за работа при бедствия и военно положение. В това отношение КЕВР няма законови правомощия“, подчерта доц. Иван Иванов.

В утвърдените от КЕВР общи условия на трите електроразпределителни дружества, които са съгласувани с Комисията за защита на потребителите, регулаторът е предвидил санкции за дружествата при конкретни случаи, поясни ръководителят на Комисията. При авария в градските райони, в срок от 2 часа дружествата трябва да създадат необходима организация и да започнат възстановяване на снабдяването,  в извънградските райони този срок е до 4 часа. Ако електрозахранването не бъде възстановено до 24 часа електроразпределителното дружество е задължено да заплаща еднократна компенсация от 30 лева на всеки клиент, посочи председателят на КЕВР. Ако прекъсването продължи над 36 часа – тогава за всеки последващ период от 12 часа над 36-те часа дружеството заплаща 20 лева на всеки клиент, до възстановяване на електрозахранването Тези текстове се прилагат във всички случаи, когато има прекъсване на електрозахранването с изключение на тези, когато има форсмажорни обстоятелства и бедствието бъде обявено със заповед на областния управител. "Ако има заповед, с която в областта се въвежда извънредно положение поради настъпило бедствие, срокът на това прекъсване престава да е валиден за периода на обявеното положение", уточни доц. Иванов.

В отговор на някои публични коментари ръководителят на КЕВР заяви, че Комисията стриктно изпълнява задължението си ежегодно да контролира дали трите електроразпределителни дружества са осъществили заявените от тях инвестиции и при неизпълнение да им налага съответните санкции.  Той посочи, че за периода от 2018 г. до 2020 г. на трите електроразпределителни дружества са признати инвестиции са 620 млн. лева. За следващите 3 години – от 2021 г. до 2023 г., тези инвестиции са 611 млн. лева. "Това означава, че КЕВР е признала общо на трите дружества за 6-годишния период над 1 млрд. и 200 млн. лева инвестиции", заяви Иван Иванов. При извършването на контрола ежегодно се проверява дали заложените от дружествата инвестиции са осъществени в пълен обем.

Доц.Иванов  информира, че през 2017 г. за неизпълнение на заложените инвестиции, на трите дружества са наложени санкции за общо 33 млн. лв – 14 млн. на „Енерго Про Мрежи“, 11 млн. лв. на „ЕВН България Електроразпределение“ и 8 млн. на „ЧЕЗ Разпределение България“.

„Това е пример за налагане на ефективен контрол от страна на регулатора. Затова през следващите години електроразпределителните дружества започнаха стриктно да изпълняват инвестиционните си планове, което в крайна сметка е в интерес на потребителите. Независимо от това Комисията продължава да извършва контрол и да коригира необходимите приходи на тези дружества, като ги намалява с размера на неизпълнението на инвестициите, подчерта в заключение председателят на КЕВР доц. Иван Иванов.