ЕЦБ понижи прогнозата си за растежа на БВП на еврозоната през 2023 г. до 0.6% от 0.7% през септември

Европейската централна банка (ЕЦБ) понижи прогнозите си за инфлацията и растежа на БВП за еврозоната за 2023 и 2024 г.

Според новите прогнози, публикувани от ЕЦБ след заседанието в четвъртък, инфлацията в еврозоната през 2023 г. ще бъде 5.4%, през 2024 г. – 2.7%. През септември се очакваше увеличение съответно от 5.6% и 3.2%.

Базисната инфлация, която изключва разходите за храна и енергия, се очаква да бъде 5% през 2023 г. и 2.7% през 2024 г.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на еврозоната ще се увеличи с 0.6% тази година и с 0.8% през следващата година, прогнозира ЕЦБ. През септември се очакваше ръст съответно от 0.7% и 1%.

През 2025 г., според прогнозата на ЕЦБ, инфлацията в еврозоната ще бъде 2.1%, през 2026 г. – 1.9%, а базовата инфлация - съответно 2.3% и 2.1%, докато темповете на растеж на БВП - по 1.5% и през двете години.

Какви са очакванията на Кристин Лагард

Още в началото на пресконференция след заседанието председателят на УС на ЕЦБ Кристин Лагард повтори, че очаква инфлацията да спадне постепенно през следващата година, преди да се доближи до целта от 2 процента през 2025 г. Тя призна, че предишните увеличения на лихвените проценти продължават да се предават силно на икономиката, а по-строгите условия на финансиране намаляват търсенето и това спомага за намаляване на инфлацията. Затова се очаква икономическият растеж да остане слаб в близко бъдеще. Освен това, се очаква икономиката да се възстанови поради нарастващите реални доходи – тъй като хората се възползват от спада на инфлацията и растящите заплати – и подобряването на външното търсене.

„Ние сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента.

Въз основа на настоящата ни оценка считаме, че основните лихвени проценти на ЕЦБ са на нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за тази цел. Нашите бъдещи решения ще гарантират, че нашите полици ще бъдат определени на достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо“, подчерта Лагард.Тя допълни, че ЕЦБ ще продължи да следва подход, зависим от данните, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението на лихвите. „По-специално, нашите решения за лихвените проценти ще се основават на нашата оценка на перспективите за инфлация в светлината на входящите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисията на паричната политика“, каза Лагард.

След това тя очертая по-подробно как вижда развитието на икономиката и инфлацията и обясня каква е оценката на ЕЦБ на финансовите и парични условия.

Оценка на икономиката

Икономиката на еврозоната леко се сви през третото тримесечие, най-вече поради спад в запасите. По-строгите условия на финансиране и слабото външно търсене вероятно ще продължат да оказват влияние върху икономическата активност в близко бъдеще. Особено слаби са перспективите за строителството и производството, двата сектора, които са най-засегнати от по-високите лихвени проценти. Дейността на услугите също е настроена да смекчи през следващите месеци. Това се дължи на страничните ефекти от по-слабата промишлена активност, изчезващите ефекти от повторното отваряне на икономиката и разширяващото се въздействие на по-строгите условия на финансиране.

Пазарът на труда продължава да подкрепя икономиката. Равнището на безработица е 6.5% през октомври, а заетостта е нараснала с 0.2% през третото тримесечие. В същото време по-слабата икономика намалява търсенето на работници, като фирмите обявяват по-малко свободни работни места през последните месеци. Освен това, въпреки че работят повече хора, общият брой отработени часове е намалял с 0.1% през третото тримесечие.

С отшумяването на енергийната криза правителствата трябва да продължат да отменят свързаните мерки за подкрепа. Това е от съществено значение, за да се избегне повишаването на средносрочния инфлационен натиск, който в противен случай би изисквал още по-строга парична политика. Фискалните политики трябва да бъдат предназначени да направят икономиката ни по-продуктивна и постепенно да намалят високия публичен дълг. Структурните реформи и инвестициите за подобряване на капацитета за предлагане на еврозоната – които ще бъдат подкрепени от пълното изпълнение на програмата на ЕС от следващо поколение – могат да помогнат за намаляване на ценовия натиск в средносрочен план, като същевременно подкрепят зеления и цифров преход. За тази цел е важно бързо да се постигне съгласие относно реформата на рамката за икономическо управление на ЕС и е наложително да се ускори напредъкът към съюза на капиталовите пазари и завършването на банковия съюз.

Рисковете за икономическия растеж остават насочени надолу

 Растежът може да бъде по-нисък, ако ефектите от паричната политика се окажат по-силни от очакваното. Една по-слаба световна икономика или по-нататъшно забавяне на световната търговия също биха натежали върху растежа на еврозоната. Неоправданата война на Русия срещу Украйна и трагичният конфликт в Близкия изток са ключови източници на геополитически риск. Това може да доведе до това фирмите и домакинствата да станат по-малко уверени в бъдещето. Растежът може да бъде по-висок, ако нарастващите реални доходи повишат разходите с повече от очакваното или световната икономика расте по-силно от очакваното.

Възходящите рискове за инфлацията включват повишеното геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергията в краткосрочен план, и екстремните метеорологични явления, които могат да повишат цените на храните. Инфлацията също може да се окаже по-висока от очакваното, ако инфлационните очаквания надхвърлят нашата цел или ако заплатите или маржовете на печалба се увеличат с повече от очакваното. За разлика от това, инфлацията може да изненада в посока надолу, ако паричната политика намали търсенето с повече от очакваното или икономическата среда в останалия свят се влоши неочаквано, което се дължи отчасти на неотдавнашното нарастване на геополитическите рискове.

Финансови и парични условия

Пазарните лихвени проценти са паднали значително след последната ни среща и са под процентите, включени в прогнозите на персонала. Нашата рестриктивна парична политика продължава да се отразява силно върху по-широките условия на финансиране. Лихвените проценти по заемите се повишиха отново през октомври до 5.3% за бизнес заемите и 3.9% за ипотеките.

По-високите лихвени проценти по заемите, слабото търсене на заеми и ограниченото предлагане на заеми допълнително отслабиха кредитната динамика. Заемите за фирми намаляха с годишен темп от 0.3 на сто през октомври, а заемите за домакинствата също останаха ниски, нараствайки с годишен темп от 0.6 на сто.

В съответствие с нашата стратегия за парична политика, Управителният съвет направи задълбочена оценка на връзките между паричната политика и финансовата стабилност. Банките от еврозоната демонстрираха своята устойчивост. Те имат високи коефициенти на капитал и са станали значително по-печеливши през последната година. Но перспективите за финансова стабилност остават крехки в настоящата среда на затягане на условията за финансиране, слаб растеж и геополитическо напрежение. По-специално, ситуацията може да се влоши, ако разходите за финансиране на банките се увеличат с повече от очакваното и ако повече кредитополучатели се затруднят да изплатят заемите си. В същото време цялостното въздействие на такъв сценарий върху икономиката трябва да бъде ограничено, ако финансовите пазари реагират по организиран начин. Макропруденциалната политика остава първата линия на защита срещу натрупването на финансови уязвимости, а въведените мерки допринасят за запазване на устойчивостта на финансовата система.

Заключение

Управителният съвет днес реши да запази трите основни лихвени проценти на ЕЦБ непроменени, тъй като сме решени да гарантираме, че инфлацията ще се върне своевременно до нашата средносрочна цел от два процента. Въз основа на нашата текуща оценка считаме, че процентите са на нива, които, поддържани за достатъчно дълъг период от време, ще допринесат значително за навременното връщане на инфлацията към нашата цел. Нашите бъдещи решения ще гарантират, че основните лихвени проценти на ЕЦБ ще бъдат определени на достатъчно ограничителни нива толкова дълго, колкото е необходимо, за да се гарантира такава навременна възвръщаемост. Ще продължим да следваме подход, зависим от данните, за определяне на подходящото ниво и продължителност на ограничението.