ББР ще отпуска безлихвени заеми към общини и домакинства, за да покрият самоучастието си при санирането на блокове

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков съобщи в парламента, че с финансовото ведомство е уточнено ангажирането на Българската банка за развитие за предоставяне на дългосрочни безлихвени заеми на гражданите по втория етап от санирането на многофамилните жилищни сгради. Това обясни министърът в отговор на депутатски въпрос по време на изслушване в парламента, предаде БТА. Кредитите ще бъдат отпускани на домакинствата и ще бъдат гарантирани от държавата, а предоставянето им ще се случва чрез общинските администрации. Чрез средствата се очаква хората да успят да покрият своята вноска за саниране на блоковете. Основната част от парите за енергийна ефективност ще идват от Плана за възстановяване и устойчивост. Министър Цеков не даде повече подробности, като посочи, че яснота по механизма ще има следващата седмица. По думите му подобна възможност ще е насочена към всички крайни бенефициенти. Самоучастието по този етап на програмата е за 20 на сто.

Цеков напомни, че около 5100 лева е средната стойност на самоучастието при санирането за апартамент от 60 квадратни метра. Към вчерашна дата са подадени 58 проектни предложения по етап 2 на програмата за около 14 млн. лева, като кандидатите са преди всичко по-малки сгради – до 1000 квадратни метра, където постигането на съгласие е по-лесно, допълни министърът.

Той изтъкна, че според експерти на ведомството вторият етап от програмата до голяма степен ще бъде изпълнен и добави, че той споделя тази прогноза. Сред аргументите за позитивните си очаквания министърът открои активността на доста общини като водещи партньори в подкрепа на процеса чрез договори с гарантиран резултат с ЕСКО компании и с участието на ЕРП-тата или чрез структурирането на някаква форма на общински инструменти, за да подпомогнат гражданите.

По първия етап на програмата министърът повтори казаното вчера по време на изслушването му в ресорната парламентарна комисия, че има много жалби, като много малко от тях са конкретни в оспорванията си на достоверността на енергийните сертификати, необходими за класирането по програмата. Предвид това, на този етап не сме сезирали Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) за масова проверка, която не е целесъобразна при нивото на настоящите жалби и практически не е възможно да бъде направена, каза министърът. Той заяви, че ако програмата бъде поставена като заложник на подобна проверка, това би означавало отказ от нея. На този етап считам, че няма достатъчно данни, които да показват, че тя е опорочена до степен, че да бъде прекратена, каза Цеков.

Същевременно той увери депутатите, че при всеки конкретен случай, при който се констатират неверни данни в енергийните сертификати след проверка на АУЕР или от Европейската прокуратура, договорите с бенефициентите ще бъдат прекратени и ще се изисква пълно възстановяване на средства.

Министърът напомни, че всички енергийни сертификати и обследвания са публикувани в регистъра на Агенцията, освен това всеки документ по процедурата е наличен в ИСУН.

В отговор на въпрос за ролята на оценителната комисия по първия етап на програмата, министърът посочи, че се прави повторна проверка на коректността на данните, базирана на получени сигнали и жалби за евентуални технически грешки. Цеков напомни, че заявленията се подават чрез ИСУН, в тях общинската администрация въвежда данните, необходими за оценката и впоследствие те се изчисляват машинно. Оценителната комисия сравнява данните, подадени от общинската администрация с данните, вписани в енергийните сертификати или в протоколите на сдружението на собствениците. При разминавания, каквито има, и при неясноти, се осъществява кореспонденция с общинската администрация, за да се изясни кои са коректните данни.

Министърът посочи, че при пренасянето на сградите в процеса на класиране са възможни технически грешки и даде пример със сграда в София, която вместо да бъде класирана, е била отнесена към резервния списък. Поради това все още не са сме издали индивидуалните административни актове, защото се прави повторна проверка на коректността на данните, базирана на получени сигнали и жалби. Навсякъде, където има данни за допусната грешка, ние коригираме, заяви министърът.