Юлиян Попов: Около 60 млрд. евро са нужни за енергийното обновяване на сградния фонд у нас

Грубите сметки, които съм правил до момента показват, че около 60 млрд. евро ще струва енергийното обновяване на българския сграден фонд. Това каза министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, който участва в конференцията "Енергийната ефективност на сградния фонд: основа на устойчивия енергиен преход". Събитието се организира Центърът за енергийна ефективност "ЕнЕфект“ и Министерството на енергетиката", с подкрепата на Коалиция "Да обновим България" (Renovate Bulgaria). 3eNews е медиен партньор на събитието.  Министърът обясни, че сметките са правени преди години и тогава са показвали, че необходимият ресурс е 40 млрд. евро. При сегашните индексации и инфлацията по-скоро стойността отива около 60 млрд. евро, обясни министърът.

Така ако страната ни продължи с подхода на 100 процента публичен ресурс на обновяването на сгради, "българският сграден фонд вечно ще остане в Народна република България", смята Попов.

Според него е много важно политиците да се фокусират именно върху мобилизацията на онези ресурси, които бързо да обновят сградния фонд. Тези ресурси обаче не са държавни. Министърът е на мнение, че фондовете трябва да се използват единствено за иновации или като "лостове", които могат да мобилизират реалния ресурс. Реалните средства за инвестиции в сградното обновяване трябва да се правят чрез частен финансов ресурс. Този процес да идва от банките и съфинансиране на собствениците.

Трябва да се помисли и за иновациите в сградния фонд, добави министър Попов. Според него тези иновации не могат да се видят в България и строителния бизнес у нас. В тази посока трябва да мисли и страната ни и да отдели ресурс за иновации в тази посока.

"За да можем ние да решим въпросите със сградния фонд на България, трябва да дадем много сериозни различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който не е в държавата, а е в хората и компаниите. Там да насочим значителен публичен ресурс към стимулиране на иновациите и иновационните подходи в обновяването на сградите", посочи министърът на околната среда и водите, цитиран от БТА.

Сериозен проблем е липсата на добра координация между отделните министерства на ниво администрация, обясни още Попов. Според него именно липсата на синхрон пречи на по-добрата работа на държавните институции. Много усилия са насочени в момента към Националния фонд за декарбонизация. В сегашния му вид – чрез Фонда за енергийна ефективност и ВЕИ тази функция за координиране е възможна, но политиците не се възползват от нея.

Нужна е постоянна политика по отношение на обновяването на сградите

До момента политиката по енергийна ефективност се характеризираше с кампанийност. Това каза заместник-председателят на парламентарната Комисия по енергетика Радослав Рибарски, който също взе участие в конференцията. По думите му досега въпросът е бил колко пари се отделят за саниране. Страната ни трябва да постигне конкретни декарбонизационни цели и те да бъдат реално остойностени и доказани.

Според Рибарски трябва да се осъзнае, че хората трябва да бъдат лично ангажирани към подобряване на тяхното благосъстояние и среда. Той е на мнение, че държавата може да подпомогне самоучастието на гражданите, но трябва да се търси по-голямо тяхно участие и осъзнаване на ефектите от енергийната ефективност.

Радослав Рибарски оценява като добра стъпка преструктурирането на фонда за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници и създаването на Национален фонд за декарбонизация. Сега трябва да се отговори и на въпроса по какъв начин ще се намират средства за него и как ще се харчат те. Този процес те първа ще бъде разгледа при промените в Закона за енергийна ефективност. Няма яснота кога точно народните представители ще се занимават с този въпрос.

"Мисля, че сме на прав път. Наистина координацията между изпълнителната и законодателната власт е от основно значение", коментира Рибарски. Той изтъкна, че трябва да се заложат ясни цели, които да се следват независимо кой е в министерствата. "Тези цели трябва да станат национални и всички да се ангажират с тях и те да не търпят промяна", коментира Рибарски.