ЕК с нова цел за 2040 г. - намаляване на емисиите на СО2 до 90% с използване на системи за улавяне и съхранение на СО2
Европейският съюз се ангажира да достигне „нетни нулеви“ емисии на CO2 до 2050 г. Въпреки че по-голямата част от това усилие ще е в резултат от намаляване на настоящите нива на емисии през следващите години, ще се нуждаем от технологии за улавяне на CO2 (CCS), включително директно от атмосферата, последващо съхранение и използване. Това се посочва в съобщението на Европейската комисия за климатичната цел на ЕС до 2040 г.
В публикувания текст се обяснява, че технологиите (за улавяне и съхранение на СО2) ще се съсредоточат върху секторите, в които намаляването на емисии е особено трудно и скъпо, напр. при производството на цимент.
ЕК предвижда в закона за промишлеността с нетна нула (Net-Zero Industry Act) да бъде записано Европейският съюз да изгради капацитет за съхранение на поне 50 милиона тона годишно CO2 до 2030 г.
Въз основа на оценката на въздействието върху препоръчаната от ЕС цел за климата за 2040 г. тази цифра ще трябва да нарасне до около 280 милиона тона до 2040 г. Подходът за постигането на тези цели се определя като „всеобхватен политически (подход)“ .
„Комисията ще започне подготвителна работа по евентуален бъдещ регулаторен пакет за пренос и съхранение на CO2, който ще разгледа въпроси като пазарна и разходна структура, достъп на трети страни, стандарти за качество на CO2 или инвестиционни стимули за нова инфраструктура“, посочват от ЕК. Центърът за проучвания към ЕК (Joint Research Centre (JRC) публикува днес доклад за бъдещата мрежа за пренос на CO2 за Европа и свързаните с това необходими инвестиции.
Комисията също така ще направи оценка на обемите CO2, които трябва да бъдат отстранени директно от атмосферата (промишлено отстраняване на въглерод), за да се изпълнят амбициите на ЕС за намаляване на емисиите за 2040 г. и 2050 г. и ще оцени общите цели и политически мерки за постигането им. Те ще включват оценка как отстраняването и постоянното съхранение могат да бъдат отчетени съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС (ETS).
За да подпомогне разширяването на пазара за улавяне и постоянно съхранение на емисии на CO2, ЕК се ангажира с разработване на насоки по процесите на издаване на разрешителни за проекти, включително създаване на атлас на потенциални места за съхранение.
Комисията има за цел да създаде ясна рамка за отчитане на уловения СО2 и използването му като ресурс в промишлените процеси, която да отразява ползите за климата.
Създаване на благоприятна бизнес среда за верига за стойност на CO2 в ЕС
За осъществяване на проекти за промишлено управление на въглеродните емисии на място, ЕК предлага серия от хоризонтални действия, които биха могли да създадат по-привлекателна среда за инвестиции.
Инвестиции и финансиране:
ЕС и държавите-членки трябва допълнително да насърчават проекти за управление на промишлени въглеродни емисии в рамките на програмите на ЕС за енергийна инфраструктура и биха могли да обмислят важни проекти от общ европейски интерес (IPCEI). Комисията ще прецени дали някои от проектите за улавяне на CO2 вече могат да бъдат подкрепени с пазарни механизми за финансиране, като търгове за конкурентно наддаване като услуга в рамките на Фонда за иновации.
Научни изследвания, иновации и обществена осведоменост:
Комисията ще обмисли увеличаване на финансирането за научни изследвания и иновации в проекти за промишлено управление на въглеродните емисии чрез съществуващи инструменти, по-специално Хоризонт Европа и Фонда за иновации. Комисията също така ще подкрепи създаването на платформа за споделяне на знания за проекти за улавяне, използване и съхранение на въглерод (CCUS). Работейки в тясно сътрудничество с държавите-членки, Комисията ще повиши обществената осведоменост относно тези технологии, включително чрез подчертаване на ползите от тях и обсъждане на потенциални ползи за местните общности.
Международно сътрудничество:
Комисията ще ускори работата с международните партньори по управлението на въглеродните емисии в промишлеността, по-специално по хармонизирането на докладването и отчитането на дейностите по управление на въглеродните емисии и ще гарантира, че международните рамки за ценообразуване на въглеродните емисии вземат предвид поглъщанията за справяне с емисиите в сектори, които трудно могат да бъдат намалени.