Системи за връщане на бутилки и кенчета, заедно с по-стриктно законодателство за пластмасовите опаковки предвиждат регулации на ЕП
Депозитни системи за събиране и раздробяване на пластмасови бутилки от години съществуват в Западна Европа. У нас те първа ще навлизат.
Източник: Георги Велев/3eNews.
Експертите от Министерството на околната среда и водите представиха на дискусия в София последния вариант на текста на Регламента за опаковките и отпадъците от опаковки, обсъден на последното заседание на Комисията по околна среда на Европейския парламент (ЕП), съобщиха от Българската стопанска камара (БСК). Регламентът се очаква да бъде гласуван до края на април преди провеждането на изборите за нов ЕП, предаде БТА. Това означава, че страните-членки ще имат около две години да имплементират тези текстове в законодателството си.
Поставят се цели за намаляване на отпадъците от опаковки с 5 на сто до 2030 г. в сравнение с базовата 2018 г. (10 на сто до 2035 г. и 15 на сто до 2040 г.), като държавите членки се стремят да намалят най-вече отпадъците от пластмасови опаковки. Данните бяха оповестени по време на кръгла маса на тема "Новото европейско законодателство за опаковките и отпадъците от опаковки и ролята на рециклирането".
Създават се задължителни системи за връщане на депозити (DRS) за пластмасови бутилки и метални кутии и минимални изисквания към системите. Държавите членки, които са постигнали 90 процента оползотворяване по друг начин, могат да откажат въвеждането на депозитни системи.
В България процедурата за въвеждане на депозитна система е на етап избиране на консултант за изпълнение на обществена поръчка с предмет: "Въвеждане на нов модел за разделно събиране на отпадъци от опаковки в България".
Няколко основни видове опаковки, основно ПЕТ бутилките и индустриални фолиа, се събират и рециклират механично. Но има опаковки, които не могат да бъдат преработени с досега прилаганите технологии на механичното рециклиране, така че да се получи качествен регранулат за различни приложения.
С Регламента се въвежда минимално рециклирано съдържание в пластмасовите опаковки, като от 1 януари 2030 г. минималния процент е:
- 30 на сто за чувствителни при контакт с храни опаковки, с основен компонент полиетилентерефталат (PET);
- 10 на сто за чувствителни при контакт опаковки, изработени от пластмасови материали, различни от PET
- 30 на сто за пластмасови бутилки за напитки за еднократна употреба.
За да се постигнат тези регулаторни изисквания за рециклирано съдържание, индустрията търси възможности за внедряване на нови технологии за химично рециклиране на отпадъци от опаковки, които не могат да бъдат преработени чрез механичното рециклиране.
Химическото рециклиране позволява използването на пластмасови отпадъци, особено суровини, които не са подходящи за механично рециклиране и понастоящем се изгарят или депонират, за производството на нови химикали, включително пластмаси. То може да осигури допълнителен висококачествен материал за голям брой приложения, по-специално за някои чувствителни към контакт опаковки (напр., фармацевтични продукти, храни и козметика). Химично рециклиране в промишлен мащаб в България може да се реализира като проект единствено от "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД.
Едно от основните предизвикателства за разширяване на технологиите за химическо рециклиране е определянето на метод за определяне и изчисляване на съдържанието на рециклирани пластмаси. "Методът на масовия баланс с изключение на употребата за горива" е най-добрият начин да се позволи на индустриалните системи да инвестират в технологии за рециклиране на отпадъци, при които се постига свободно разпределение между различните потоци суровини.
Форумът беше официално открит вчера от Цветанка Тодорова – председател на Браншовата асоциация "Полимери". Пред участниците в събитието тя сподели, че през последните години текат интензивни политически процеси и законодателни процедури на европейско и национално ниво в областта на околната среда, отпадъците, опаковките и отпадъците от опаковки. Европейският парламент въвежда изисквания, задължения и ограничения, касаещи не само европейската полимерна индустрия – производители и преработватели на полимери, но също и други индустрии и цялото общество. "Ето защо е важно заинтересованите компании и организации да водят интензивен диалог с институциите, отговорни за прилагането на новото екологично законодателство", каза Тодорова.
При откриването на форума председателят на БСК Добри Митрев отбеляза значимостта на темата, която е поставена на дискусия. Той сподели, че преди няколко години БСК стартира инициативата КРИК (КРъгова ИКономика) в подкрепа на бизнеса в прехода към кръговата икономика, която обединява браншови организации, предприятия от различни индустрии и компании със следните тематични направления: "Пластмаса и опаковки", "Суровини и метали", "Текстил и обувки", “Хранителна индустрия”, "Земеделие и биомаса" и "Строителни отпадъци". "Отдавна сме осъзнали, че индустрията на България трябва да бъде чиста, за да се развива устойчивост и точно поради тази причина вече 29 години при нас функционира активно Център "Чиста индустрия". Изискванията към предприятията, особено при отчитане, се променят непрекъснато. Макар че работим с всички институции по темите, свързани с околната среда, нашето желание е да направим още по-здрав и ползотворен контакта с МОСВ", каза председателят на БСК.
Дискусията е организирана от Браншовата асоциация "Полимери" с институционалната подкрепа на Българската стопанска камара и подкрепата на "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас" АД. Сред участниците бяха екип от Дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите" на Министерството на околната среда и водите, Александре Данжис - вицепрезидент по глобални корпоративни въпроси на GreenDot, Винченцо Лумиа - директор на Federchimica PalsticsEurope Италия, Антонело Чиоти – президент на Petcore Europe, представители от институции и бизнеса.