Седем приоритета в енергийната и индустриалната сфера за бъдещите евродепутати предлагат Цветелина Пенкова и български експерти

Седем приоритета пред българската енергетика и индустрия представи евродепутатът Цветелина Пенкова днес в БТА. Депутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП говори заедно с представители на българската индустрия и енергетика като експертите представиха документа "Приоритети за българската индустрия и енергетика - настояще и бъдеще".

В БТА бе представена визия за националните приоритети, които трябва да се защитават от членовете на Европейския парламент (ЕП) в следващия мандат 2024-2029 година.  Пенкова представи седемте приоритета в документа, като те не са подредени по важност. Първият е гарантиране на сигурността на енергийните доставки. "Целта трябва да бъде наистина осигуряване на най-евтините възможни енергийни носители", изтъкна тя. По думите й трябва да има гарантирана предвидимост на цените в дългосрочен план.

Вторият приоритет е свързан с развитието на ядрената енергетика, която според българския евродепутат трябва да се определи като основен базов източник на енергия в рамките на ЕС. Пенкова счита, че трябва да се гарантира устойчива и европейска верига на доставки за всички компоненти, които са необходими за поддържането и изграждането на новите ядрени мощности. Трябва да се обърне внимание и на това какви са възможностите за добив на уран в ЕС с нови технологии. Пенкова обърна внимание, че България има сериозен потенциал в това отношение.

Третият приоритет е във връзка с производството на повечето критични суровини. Тук трябва да се повиши суровинната сигурност на ЕС чрез увеличаване на вътрешния добив, устойчива кръгова икономика и капацитет за рециклиране. Пенкова подчерта значимата роля и място на България за налични ресурси от цветни метали. Тя посочи, че страната ни е на шесто по износ и обработка на цветни метали в ЕС. 

Четвърти приоритет е за запазването на конкурентоспособността на индустрията и висококачествените работни места. За целта трябва да се приеме Европейска индустриална сделка за основа на програмата на ЕК и ЕП и с приоритет конкурентоспособна Европа и облекчени условия за бизнеса.

Петият приоритет е балансираният енергиен микс. Целта е да се постави ясен фокус и икономически и финансов стимул за развитието на заместващи технологии и компоненти за тях в ЕС, а не да се стимулира внос на по-евтини технологии от трети страни.

Шестият приоритет е по отношение на подобряване на свързаността на електропреносните и енергийни мрежи в ЕС. Седмият приоритет, който е изведен в документа, е по отношение на академичните постижения и развитието на кадрови потенциал. Според Пенкова трябва да се обърне внимание на недостига на квалифицирани кадри и специалисти не само в България, но и целия ЕС.

Председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев изтъкна, че напоследък се задълбочават проблемите на европейската икономика спрямо световната. Той посочи, че по-големият износ на България е към страните от ЕС. Затова забавеното развитие на европейската икономика води до забавяне и на развитието и на българската икономика. Велев обясни, че основополагащ фактор за конкурентоспособността на една икономика е нейната индустрия, за което пък допринася конкурентоспособността на цените на електроенергията. "Бихме искали България да заеме по-активна и конструктивна политика в определянето на европейските политики", коментира Васил Велев.

Председателят на "Еврохолд България" Асен Христов призова бъдещите евродепутати да се запознаят с документа, като се надява с него да се постигне приемственост. Според Христов в този документ е отразен националният интерес на България.

Председателят на Българската асоциация на циментовата индустрия Ивайло Георгиев допълни, че едно от основните неща, които трябва да се защитят, е Законът за нулевата нетна индустрия. Георгиев изтъкна, че за циментовата индустрия този закон е ключов, защото той ще даде възможност за улавяне, транспортиране, съхранение и използване на въглероден диоксид. Той се надява в следващия ЕП да се постави фокус върху финансирането на тези проекти. "Надяваме се следващият Европарламент да продължи работа по този закон и във връзка с гарантиране на справедлив достъп до точки за транспорт и съхранение на въглероден диоксид", добави Георгиев.

Изпълнителният секретар на Българския атомен форум Станимир Георгиев счита, че през 2050 година в България трябва да има 4000 мегавата ядрени мощности. Според него, за да стане това, трябва да има условия и преди всичко политическо разбиране и помощ от страна на управляващите в България. Според него ядрената технология и тази на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) трябва да вървят "ръка за ръка".

Документът, който бе представен, е подписан и изготвен съвместно с изпълнителния директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) Ангелин Цачев, с председателя на Българската асоциация на металургичната индустрия Никола Рангелов, с главния изпълнителен директор на "КЦМ 2000" Румен Цонев, както и председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов, посочи българският евродепутат Цветелина Пенкова.

На въпрос на БТА дали е възможно приоритетите на този документ да се реализират, председателят на "Еврохолд България" Асен Христов отговори, че трябва да има приемственост и затова именно той е изготвен. Председателят на УС на АИКБ Васил Велев коментира, че България е голям производител на цветни метали. Затова може да развиват технологиите, свързани с оловно-киселинните батерии. Той даде за пример, че в Европа се разчита основно на китайските литиево-йонни батерии, но оловно-киселинните са им конкурентни по отношение на цените. Освен това оловно-киселинните батерии се рециклират на 100 процента, докато за литиевите засега няма технология за тяхното рециклиране. "Очевидно тук Европа има нужда от корекции в европейската политика и България е заинтересована в това", изтъкна Васил Велев.