Енергийната комисия към парламента прие ударно на второ четене отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия и не само
Депутатите казаха "да" и на актуализираната Пътната карта за климатична неутралност, и на решение за отпускане бюджета на 200 млн. лв. за рекултивация на терени на Мините
Ударно и с мнозинство на последното си заседание депутатите от комисията по енергетика към Народното събрание приеха на второ четене измененията и допълненията в Закона за енергетиката. В основата си текстовете предвиждат отлагане на либерализацията на пазара на едро на електроенергия с една година. Тоест, осъществяването на този процес според приетите текстове ще стартира от 1 юли 2025 г.
Предвижда се в срок до 30 април 2024 г. дружествата в сектор „Електроенергетика“ да подават заявление до Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) за утвърждаване на цени за периода 1 юли 2024 г. – 30 юни 2025 г.
В измененията на законопроекта са включени и текстове по предложение на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), които предвиждат възможността за осигуряване на маневрени мощности с цел балансиране на електроенергийната система на страната. Депутатът от ПП-ДБ Радослав Рибарски, който констатира, че става основно въпрос за батерии за съхранение на енергия, постави и въпрос дали тази текстове означават, че ще има търгове за допълнителни мощности. Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев уточни, че става въпрос за необходимостта за изграждане на маневрени мощности, които няма да са собственост на ЕСО. Той обясни, че да, това е идеята за подаване на сигнал към инвеститори за изграждане на такива мощности. Мария Кръстева от АСЕП, която присъстваше на заседанието от своя страна посочи, че може би не трябва да се ограничават технологиите, а тези търгове да бъдат поставени в рамка. Председателят на комисията по енергетика, Делян Добрев уточни, че има нормативни документи, включително Наредба, в които могат да бъдат включени конкретни параметри.
Нов текст предвижда и въвеждането на т.нар. „гъвкав капацитет“. Това означава въвеждане на модел за уплътняване на мрежата с право на присъединяване в една точка на още един ВЕИ-производител. Текстът предвижда това право да се предоставя на ВЕИ производители не само от електропреносната, но и от електроразпределителната мрежи.
Нов е и текстът, също по предложение на ЕСО, който предвижда на подстанции от 110 киловолта да могат да се въведат зарядни станции за електромобили.
Депутатът Радослав Рибарски от ПП-ДБ се противопостави, като заяви, че първоначалната идея е била за един обединен текст за отлагане на закона за либерализацията на едро на пазара на електроенергия. „Защо всичко се бута в либерализацията?“, постави той въпрос, напомняйки, че на 25 април е последното заседание на Народното събрание.
Изпълнителният директор на ЕСО Ангелин Цачев обясни, че идеята не е за изграждане на зарядни станции, а за разгръщане на зарядна инфраструктура като по този начин ще се даде възможност на оператора на мрежата да използва тези обекти като балансиращи системи.
Пътна карта за климатична неутралност
Преди приемане на посочените текстове за либерализацията, на съвместно заседание на енергийната комисия и комисията по околна среда народните представители приеха и актуализация на Пътната карта за климатична неутралност. В решението е записано, че се подкрепя предложението на Министерски съвет от 26 януари тази година на актуализираната Пътна карта за климатична неутралност на България.
В рамките на дебата на енергийната комисия депутатът от Възраждане Искра Михайлова напомни предходни заседания по тази тема и измененията в частност за датите за затваряне на въглищните централи – първоначално отложени, после изменени в нова актуализация на документа и изрази съмнение, че настоящата инициатива е предизборен ход.
„Какво налага тази спешност ?“ , постави въпрос и депутатът от БСП Драгомир Стойнев. Той се възпротиви на предложения документ заради включените в актуализираната Пътна карта проекти за офшорни вятърни централи и бе категоричен, че няма да подкрепи предложението.
В рамките на дебата на екокомисията за Пътната карта от Възраждане също изразиха отрицателно становище, в частност заради проектите за офшорни вятърни централи. Божинова от Зелено движение също изрази притеснение „за перките“. В същото време по думите й, интересите са балансирани, а и това е основният „препъни камък“ за Плана за възстановяване и устойчивост и затова застава зад подкрепа на документа.
200 млн. лв. за Мини „Марица Изток“
Депутатите от енергийната комисия също така приеха и решение за отпускане от Държавния бюджет на 200 млн. лв. всяка година (за следващите пет) за рекултивация на замърсените терени на Мини „Марица Изток“.
Драгомир Стойнев от БСП изрази притеснение за вземане на подобно решение. „Какво, ще им раздадем лопати за рекултивация ли?“, постави въпрос той и изрази категорично мнение, че трябва да бъде обяснен механизма. Въпросът за изясняване на механизма за отпускане на тези средства бе поставен и от Радослав Рибарски от ПП-ДБ.
Искра Михайлова от Възраждане заяви, че ще подкрепи това решение, но постави въпрос за необходимостта от гаранции, че рекултивацията на замърсените терени ще се извършва от Мините, а не от външни фирми. Тя изрази и недоволство, че толкова сериозни предложения за решения се внасят 15 минути преди заседание на комисия.
Народният представител от ГЕРБ Росица Кирова обясни от своя страна, че рекултивацията е дълъг процес, който тече 10-15 години, а дейността в Мини „Марица Изток“ затихва и дружеството няма достатъчно средства за тази дейност, която е насочена и към предотвратяване и на свлачищни процеси, а изобщо за екологични дейности. Решението „за“ отпускане на тези средства бе взето с мнозинство, но остана под въпрос дали бюджетът ще може да си го позволи.
В края на заседанието бившият екоминистър Борислав Сандов обаче предупреди, че това решение за отпускане на средства за рекултивация е в противоречие със законовите норми. „Рекултивацията се извършва по план сметка на нарушителя, иначе ще е нерегламентирана държавна помощ“, каза той. Сандов изрази и резерви, че актуализираната Пътна карта ще бъде приета от Европейската комисия.