Финансовият министър Людмила Петкова оглави Обществения съвет “Икономика на светло“

Икономика / България
3E news
521
article picture alt description

Източник: АИКБ.

Заместник министър-председателят и министър на финансите Людмила Петкова оглави Обществения съвет „Икономика на светло“. Създаден през 2009 г. по инициатива на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) с цел по-добрата координация и сътрудничество на национално равнище за ефективно формулиране и прилагане на стратегии за борба с неформалната икономика. Съветът обединява усилията на държавни органи, социални партньори, общини, медии, гражданско общество, за прекратяване на сивите практики, за борба с корупцията и за осигуряване на честна конкурентна среда.

Заместник-министърът на финансите Мартин Дановски, който замести г-жа Петкова, посочи, че избирането й за председател е отговорност и ангажимент, тъй като „Министерство на финансите винаги е било ангажирано в процесите за намаляване на дела на неформалната икономика, изсветляването на плащанията и увеличаване на прозрачността“.

„Недекларираният труд и сивата икономика не просто изкривяват пазарната среда, те поставят цялото общество в риск от икономическа и социална нестабилност. Тези две явления представляват сериозно предизвикателство за всяка съвременна икономика, подкопават правилата на законната търговия и водят до значителни загуби на държавни приходи от данъци и осигуровки. Липсата на реформи и недоброто функциониране на редица системи влияят върху изсветляване на икономиката. Това ограничава възможностите за публични инвестиции в образование, здравеопазване и социална сигурност“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев при откриването на първото заседание на Обществения съвет за 2024 г.

Той припомни, че през последните 3 години АИКБ е обучила и консултирала над 450 предприятия и почти 4 100 лица и е изготвила и 51 мерки за борба с недекларираната заетост в тесни консултации и координация с членовете на Обществения съвет. Предложените през 2022 г. насоки за справяне с този феномен включват отчитане във величината на работната заплата и на осигуровките, платени от работодателя, като стимул за работниците да настояват за честни и прозрачни трудовоправни отношения. Бяха разработени и 19 мерки за укрепване на капацитета и работата на контролните институции, имащи отношение към тези процеси. Членовете на Обществения съвет подчертаха необходимостта от продължаването на работата в тази посока и изразиха своята готовност активно да се включат в нея.

Част от тези мерки и предложения бяха припознати от ресорните министерства и са намерили своето място в нормативната база или отделни стратегически документи, но тези, които целят отдавна наболели реформи, все още стоят на дневен ред, допълни Васил Велев.

„За съжаление, в България политиките за пазара на труда изостават спрямо европейските и международни тенденции. Това създава много сериозна предпоставка за криза в конкурентоспособността както на гражданите, така и на бизнеса ни. АИКБ отдавна работи по тези теми и непрекъснато ги поставя на вниманието на българските политици. Вярвам, че в следващия парламент ще имаме възможност да обърнем сериозно внимание на връзката между пазара на труда и образованието, между сивата икономика и конкурентоспособността. Ще е престъпление, ако не го направим. И в заключение искам само до обявя, че по отношение на т.нар. френска безработица вече сме готови с промените в Кодекса за социално осигуряване. Обезщетенията на безработните вече няма да бъдат изчислявани по еднакъв начин и когато става въпрос за трудова заетост в държава членка на ЕС, ще се взима по-дълъг период от време. Така няма да се създават предпоставки безработни лица да стоят на помощи, а да имат стимул да бъдат интегрирани обратно в пазара на труда “, каза Деница Сачева, председател на Комисия по труда, социалната и демографската политика при 49-то Народно събрание.

И заяви, че за нея ще е от изключително значение да се обърне сериозно внимание на младите хора и включването и реализирането им на пазара на труда. Деница Сачева цитира данни, според които от 40% до 50% от младите хора у нас не смятат за престъпление, че работят без трудов договор. А 25 на сто от тях са съгласни и искат да работят без трудов договор.

За да отговори на нуждите на пазара на труда и новите условия, поставени от дигиталния и климатичния преход, пред които са поставени предприятията и българските заети лица, АИКБ стартира в началото на т.г. проект за „Комплексен подход за осигуряване на мотивирани квалифицирани човешки ресурси“.

Главният секретар на АИКБ доц. д-р Милена Ангелова, която е и ръководител на проекта, представи проекта пред Обществения съвет. „В следващите четири години ще работим в няколко направления – ограничаване на сивата икономика, повишаване на привлекателността на ключови професии, разработване на мерки за по-лесното адаптиране на предприятията и заетите лица към двойния преход, както и надграждане на композитния индекс „Икономика на светло“. Първите резултати от проекта вече са факт. Идентифицирахме 89 професии и 145 длъжности от 17 икономически сектора, които са ключови за развитието на българската икономика. Предстои ни да разработим модели и инструменти и разчитаме на членовете на Обществения съвет за предложения относно техния обхват и дейностите за реализиране на широка информационна кампания. АИКБ иска и ще работи за икономика на светло и за конкурентен български бизнес“, каза доц. д-р Милена Ангелова.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща