Изчерпване на капацитета: Зарядната инфраструктура в Европа се нуждае от сериозен тласък

22 000 обществени точки за зареждане на електромобили. Този брой зарядни станции трябва да се инсталират седмично, за да се постигне целта за намаляване на емисиите на CO2 от 55% за автомобили и микробуси до 2030 г. Но страните от ЕС изостават, като миналата година са инсталирани само 150 000 зарядни обекта. Това коментира пред изданието Euractiv Сигрид де Врис, генерален директор на Европейската асоциация на производителите на автомобили (European Automobile Manufacturers’ Association (ACEA), представляваща 15 големи европейски производители на автомобили, ванове, камиони и автобуси.

Стремежът към електрически превозни средства (EV) е крайъгълен камък на стратегията на ЕС за декарбонизиране на автомобилния транспорт. С амбициозни цели за намаляване на емисиите на CO2 от автомобили и микробуси с 55% до 2030 г. и 100% намаление до 2035 г., масовият преход към електрически превозни средства не е избор – това е задължително условие.

Обаче простото задаване на цели без приоритетно изграждане на точки за зареждане не е интелигентна стратегия за декарбонизация. Европа изостава значително в разгръщането на обществени станции за зареждане. Днес те са само около 630 000, много по-малко от 3,5-те милиона, необходими до 2030 г. според оценката на Европейската комисия.

Тази цифра обаче е санитарния минимум за зарядна инфраструктура и този факт е признат от Комисията. По-реалистични прогнози предвиждат необходимостта от 8,8 милиона точки за зареждане до 2030 г.

Но независимо от използваните числа, посланието е ясно: държавите-членки на ЕС разполагат с по-малко от десетилетие, за да постигнат амбициозните цели за декарбонизация, а изграждането на инфраструктура просто не поддържа темпото.

Инфраструктурата за зареждане има своето социално измерение

Настоящата инфраструктура за зареждане в ЕС е недостатъчна не само като мащаб, но и като разпространение. Много страни, особено в Централна и Източна Европа, са драстично недостатъчно добре обслужвани, създавайки двустепенна система спрямоо по-богатите западноевропейски страни пред останалите. Всъщност почти две трети от точките за зареждане в ЕС са съсредоточени само в три държави-членки – Нидерландия, Франция и Германия.

Този дисбаланс заплашва основополагащия принцип на ЕС за сближаване и рискува да създаде несъответствия в това как гражданите могат да участват и да се възползват от зеления преход. Непропорционалната концентрация в градски и заможни райони може също да доведе до значителен дисбаланс в нивата на приемане на електромобили в регионите, изостряйки социалните и икономически различия.

Европа трябва също така да свърши по-добра работа, като адаптира стратегиите за разгръщане на инфраструктура към местните условия и нужди. Инсталирането на нови станции за зареждане в претъпканите градски райони (където задръстванията са проблем и паркирането е в недостиг) изисква различен подход от електрифицирането на селските и отдалечените райони.

Но настоящите данни недвусмислено показват, че регионите с най-висок дял на електрически автомобили на батерии по пътищата имат и най-голям брой точки за зареждане на 1000 жители и на всеки 10 км път. По-добрата инфраструктура означава и по-добри нива на внедряване на електроколите. А това говори, че се нуждаем от по-добри политики за стимулиране на изграждането на тази инфраструктура.

Не става въпрос само за броя на зарядните станции

Всяка станция изисква не само пространство и оборудване, но и интеграция с електрическа мрежа, която никога не е била проектирана да поеме толкова концентриран товар. Обременяващите и продължителни правила за разрешителни и документите за планиране са основни пречки пред по-бързото инсталиране на инфраструктурата.

Същото важи и за капацитета на съществуващата електрическа мрежа. Съществените надстройки на мрежата са от съществено значение за разширяването на станциите за зареждане на електромобили и увеличаването на микса от възобновяема енергия, но това има цена – огромна инвестиция от 240 милиарда евро до 2030 г. Енергийните компании също трябва да се включат в прехода.

Индустрията за зареждане на електромобили също все още не е напълно зряла, като броят на операторите на точки за зареждане продължава да расте. Пазарът на зареждане също е фрагментиран, с голям брой малки национални играчи, много от които стартиращи фирми.

Маржовете са ниски, а възвръщаемостта на инвестициите е още по-ниска. 80% от държавите-членки на ЕС не предлагат никакви стимули за развитие или инсталиране на инфраструктура. Това трябва спешно да се промени, за да се насърчат така необходимите инвестиции в този прохождащ сектор.

За щастие, ние не започваме от нулата: изграждането на инфраструктура на точки за зареждане в ЕС се е увеличило шест пъти от 2017 г. насам. И което е важно, инсталирането на частни точки за зареждане у дома, логистични депа и места за паркиране в офиси също се увеличава. На такива места ще с случва голяма част от зареждането на колите на бъдещето.

И все пак мащабът на предизвикателството означава, че разполагането на обществени точки за зареждане трябва да ускори своя ръст, ако ЕС сериозно иска да превърне електромобилите в практическа реалност за всички европейци през следващите пет години.

„Постигането на нашите общи цели означава много повече от просто поставяне на таргети за производителите на превозни средства. Това означава интелигентни политики и стимули. Изграждането на инфраструктура за зареждане в Европа рискува да се изчерпи, ако политиците не успеят да вземат правилните решения днес, за да осигурят широко разпространено и достъпно приемане на EV в бъдеще“, завършва коментара на де Врис.