Очаквано ЕЦБ намали основните си лихви с 0.25% за пръв път от 2019 година

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е намалил с 25 базисни пункта трите основни лихвени процента, съобщи на сайта си банковият регулатор на еврозоната. Това се случва за първи път от 2019 година, а като основни аргументи се посочват: актуализирана оценка на перспективата за инфлацията, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика, след девет месеца, в които ЕЦБ поддържаше непроменени лихвените проценти.

От заседанието на Управителния съвет през септември 2023 г. насам инфлацията е спаднала с повече от 2.5 процентни пункта, а перспективата за нея се е подобрила осезаемо. Основната инфлация също е намаляла, потвърждавайки признаците за отслабване на ценовия натиск, а инфлационните очаквания бележат спад във всички времеви хоризонти. Паричната политика поддържаше рестриктивни условията за финансиране. Това потискаше търсенето и стабилизираше инфлационните очаквания, допринасяйки значително за връщането на инфлацията към по-ниско ниво, пише в съобщението на ЕЦБ до медиите.

Новите лихви в сила от 12 юни

Така трите лихви спадат съответно до: 3.75% по депозитното улеснение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.25% по основните операции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица); 4.50% по пределно кредитно улеснение (лихвата, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ). Новите лихви влизат в сила от 12 юни.

Така на практика ЕЦБ се присъедини към централните банки на Канада, Швеция и Швейцария, които преди това намалиха лихвените проценти и изпревари влиятелния Федерален резерв на САЩ (Фед-централната банка на страната). За 11 и 12 юни е носрочено заседанието на FOMC (органът на Фед, който определя паричната политика, вкл. и лихвите).

Прогнозата за инфлацията и ръста на икономиката

Същевременно, независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск остана висок поради засиления растеж на заплатите. Затова инфлацията вероятно ще се задържи над целевото равнище в голяма част от следващата година. В последните прогнози на експертите на Евросистемата и общата, и основната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 г. и 2025 г. в сравнение с прогнозите от март. От съобщението на ЕЦБ става ясно, че експертите предвиждат общата инфлация да бъде на средно равнище от 2.5% през 2024 г., 2.2% през 2025 г. и 1.9% през 2026 г.

Да припомним, че инфлацията в еврозоната нарасна повече от предвиденото през май, подхранвана от ръста на цените в сектора на услугите, който някои политици определят като особено важен, защото отразява вътрешното търсене. Предварителните данни на Евростат показаха, че вместо да спада, инфлацията нараства с 0.2% на месечна база, спрямо април, и с 2.6 % на годишна база, спрямо май 2023 година, след забавяне с 2.4 на сто, отчетено през април и март. Тези данни подсказват, че инфлацията може да се окаже по-нестабилна от очакваното в еврозоната, коментираха пазарни участници пред Ройтерс.

Що се отнася до инфлацията без компонентите енергоносители и храни, експертите предвиждат тя да бъде на средно равнище от 2.8% през 2024 г., 2.2% през 2025 г. и 2.0% през 2026 г.

Очаква се икономическият растеж да се повиши до 0.9% през 2024 г., до 1.4% през 2025 г. и до 1.6% през 2026 г.

Управителният съвет е решен да осигури своевременно връщане на инфлацията към средносрочното целево равнище от 2% и заради това ще поддържа основните лихвени проценти достатъчно рестриктивни колкото дълго е необходимо за постигането на тази цел. Управителният съвет ще продължи да прилага основан на данните подход, заседание по заседание, когато определя подходящото ниво и продължителност на рестриктивността.

По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за перспективата за инфлацията въз основа на постъпващите икономически и финансови данни, динамиката на основната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителния съвет не се ангажира предварително с определена траектория на лихвените проценти.

Обратното изкупуване на активи ще продължи

Освен това, днес Управителният съвет потвърди, че през втората половина на годината ще намалява наличностите на Евросистемата от ценни книжа по програмата за закупуване на активи в условията на извънредна ситуация, причинена от пандемия (PEPP) със средно 7.5 млрд. евро месечно. Параметрите на процеса на намаляване на наличностите по PEPP ще съответстват в общи линии на тези по програмата за закупуване на активи (APP), която вече е закрита. Управителният съвет възнамерява да прекрати реинвестициите по PEPP в края на 2024 г.

В заключение, Управителният съвет заявява, че има готовност да коригира всички свои инструменти в рамките на мандата си, за да осигури връщане на инфлацията на целевото равнище от 2% в средносрочен план и да запази гладкото функциониране на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това, Инструментът за защита на трансмисионния механизъм на паричната политика е на разположение за противодействие на нежелана, хаотична пазарна динамика, застрашаваща сериозно предаването на паричната политика във всички държави от еврозоната. Това ще позволи на Управителния съвет да изпълнява по-ефикасно мандата си за ценова стабилност.