Либерализацията на пазара на природен газ в България тръгва от октомври
Либерализацията на пазара на природен газ тръгва от октомври. Дотогава се очаква поправките в закона за енергетиката в частта за природния газ да получат окончателно одобрение от депутатите в пленарна зала. Това стана ясно по време на заседанието на комисията по енергетика към Народното събрание, на което ударно и без особени препятствия бяха приети на второ четене вече прецизираните поправки.
Измененията дават възможност за разнообразяване на доставките на природен газ, което впоследствие ще се отрази и при ценовите нива. С промените се дава началото на старта на газовата борса, като се въвежда понятието „организиран борсов пазар на природен газ“. В рамките на обсъждането на промените, депутатите изразиха надеждата, че при формирането на пазара на природен газ ще бъдат избегнати пропуските, направени при пазара на електроенергия. Разбира се, в голямата си част промените ще зависят от Правилата за работа, които ще трябва да се подготвят от оператора на организирания борсов пазар на природен газ. Срокът за предлагането на правилата за организирания борсов пазар е един месец. С толкова време ще разполага и Комисията за енергийно и водно регулиране за одобрението им.
.„Прави се голяма крачка напред в либерализацията на газовия пазар. Възможността да имаме ликвидна борса ще бъде факт много скоро. Заложените срокове са, че до два месеца ще трябва да имаме функционираща газова борса“. Това коментира по-рано пред БНР, преди приемането на поправките в енергийната комисия енергийният експерт Константин Делисивков.
"Бизнесът е обнадежден от това, че ще имаме организиран пазар, който е поне толкова добър, колкото и централизираните хъбове в Европа“, допълни Делисивков, като обърна внимание на обсъждането на различните варианти преди последното и вече залегнало в измененията предложение.
"В последния вариант се говори вече за дерегулиране на цените на стопанските потребители, което ще означава, че обществения доставчик ще продава на регулирани цени само на производителите на топлинна енергия", коментира Константин Делисивков.
Наблюдава се тенденция за все повече и чуждестранни, и български търговци на газ, както не трябва да оставяме настрана ролята на "Булгаргаз", която ще има на този пазар.
„Всъщност договорирането по свободно договорени цени - то тръгна като идея първо с определен процент и освобождаване на количества през борсата. Това и във финалния вариант на законопроекта присъства. Това е практика в европейските страни. Известни притеснения имаше там, че газът не може да бъде спрян да бъде изнасян и търгуван в региона, което ще означава, че ние вървим към по-ликвидни нива, това ще доведе до ликвидност на борсата от една страна и до сделки между съседните страни и България“, допълни Константин Делисивков.
В рамките на обсъждането Константин Стаменов от БФИЕК изрази притеснение от отпадането на регулираните цени от гледна точка на направените заявки пред „Булгаргаз“, но председателят на енергийната комисия Валентин Николов коментира, че на практика заявките към „Булгаргаз“ ще отпаднат от само себе си, предвид факта, че законът ще влезе в сила от октомври, тоест ще тръгне свободният пазар. В този смисъл бе коментирана и програмата за освобождаване на количествата природен газ за пазара. Председателят на КЕВР Иван Иванов беше категоричен, че „тази първа стъпка към либерализацията на пазара е абсолютно необходима“ и няма смисъл от отлагане.
С промените се уреждат сделките по свободно договорени цени. „Добивните предприятие, търговците на природен газ, крайните снабдители с природен газ, операторите на газопреносните мрежи, операторите на съоръжения за съхранение на природен газ, операторите на съоръжения за втечнен природен газ, клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, участниците, формиращи пазара и доставчиците на ликвидност сключват сделки с природен газ при свободно договорени цени“, предвиждат промените. Според тях „Общественият доставчик (Булгаргаз б.р.) сключва сделки с природен газ по свободно договорени цени в качеството му на доставчик на ликвидност, търговец на природен газ и участник, формиращ пазара“.
В поправките се предвижда също така добивните предприятия да предлагат не по-малко от 15 % от добития от тях природен газ в страната да се предлагат на организирания борсов пазар.
След 2025 г. се дава възможност краткосрочни стандартизирани продукти и сделки с период под една година да се сключват и извън организирания борсов пазар. Урежда се и възможността за закупуване на природен газ на борсовия пазар за собствени нужди и технологични разходи.
В новите текстове е прецизирано поетапното освобождаване на количествата природен газ за свободния пазар, като количествата са приравнени не към кубични метри, както бе в първите варианти, а в GWh. Текстът предвижда, че „общественият доставчик предлага за продажба на организирания борсов пазар на природен газ не по-малко от следните количества природен газ: 2 200 Gwh през 2020 г.; 4281 Gwh през 2021 г.; 6342 Gwh през 2022 г.; 8720 Gwh през 2023 г.; 11 099 Gwh през 2024 г.
За целта се очаква съответно да бъде подписано споразумение за изпълнение на програма за освобождаване на количества природен газ между „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“, което да е одобрено от КЕВР.
Общественият доставчик от своя страна ще трябва да внесе до 15 октомври тази година в КЕВР споразумението за изпълнение на програмата за освобождаване на природен газ. След публична консултация пък се предвижда в срок до 1 декември тази година КЕВР да одобрява споразумението.
В промените се уточнява, че това „споразумение определя и реда за провеждането на търговете за освобождаване, ценовите механизми за освобождаване, включително за началната цена на търга, срокът на действие на споразумението, видовете предлагани продукти и периодите на предлагане“. Освен това се уточняват и условията за освобождаване на количествата природен газ и от кого могат да се закупуват.
В рамките на обсъждането на енергийната комисия, депутатите припомниха, че вариантът за поетапното освобождаване на количества е коментирано с Европейската комисия, по-точно с Генерална дирекция „Енергетика“ и той е получил одобрение, предвид факта, че в страната ни няма функциониращ газов пазар. Всъщност поетапното освобождаване на количествата природен газ може да се приема като значима стъпка към либерализацията на газовия пазар.
В поправките се дават определения на „организиран борсов пазар на природен газ“, „сделки с краткосрочни стандартизирани продукти“, „сегмент ден напред“, „сегмент в рамките на деня“, участник, формиращ пазара“ и пр.
Между другото в коментара си пред националното радио Делисивков обърна внимание, че липсва фигурата на доставчик от последна инстанция.
„В момента и се предвижда да бъде така в бъдеще, търговията с природен газ не е лицензионна дейност. Това ще означава, че ако един краен консуматор и търговец сключат договор нямаме фигура на доставчик, който ще замести този търговец, ако той фалира, излезе от пазара. Такива случаи, знаете имахме в електроенергийния пазар.“ В рамките на обсъждането стана ясно обаче, че притеснения сред вносителите на измененията в енергийния закон няма.
В измененията е заложено също така, че в срок до 1 октомври тази година операторът на газопреносната мрежа (Булгартрансгаз) да внесе в КЕВР заявените за одобрение на платформа за търговия. Регулаторът от своя страна трябва да одобри тази платформа и операторът за нея в срок до 1 декември 2019 г.