Световната банка: Глобалният икономически растеж се стабилизира за първи път от три години

„Очаква се тази година глобалната икономика да се стабилизира за първи път от три години насам, но на ниски нива според последните исторически стандарти“. Това се посочва в последния доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи.

От институцията предвиждат глобалният растеж да се задържи стабилен от 2,6% през 2024 г., преди да достигне средно 2,7% през 2025-26 г. Това е доста под средните стойности от 3,1% през десетилетието преди COVID-19. Прогнозата предполага, че в периода 2024 -26 г. страните, които колективно представляват повече от 80% от световното население и глобалния БВП, все още ще растат по-бавно, отколкото през десетилетието преди COVID-19.

Предвижда се развиващите се икономики да нараснат средно с 4% през 2024-25 г., малко по-бавно от 2023 г. Растежът в икономиките с ниски доходи се очаква да се ускори до 5% през 2024 г. от 3,8% през 2023 г. Въпреки това, прогнозите за 2024 г. за ръст отразяват понижените очаквания в три от всеки четири икономики с ниски доходи от януари насам. В напредналите икономики се очаква растежът да остане стабилен при 1,5% през 2024 г., преди да се повиши до 1,7% през 2025 г.

От финансовата институция смятат, че тази година една от всеки четири развиващи се икономики ще остане по-бедна, отколкото е била в навечерието на пандемията през 2019 г. Този дял е два пъти по-висок за страни в нестабилни и засегнати от конфликти ситуации. Нещо повече, разликата в доходите между развиващите се икономики и напредналите икономики се очаква да се разшири в почти половината от развиващите се икономики в периода 2020-24 г., а това е най-високият дял от 90-те години на миналия век. Доходът на глава от населението в тези икономики – важен показател за стандарта на живот – се очаква да нарасне средно с 3,0% до 2026 г., доста под средното ниво от 3,8% през десетилетието преди COVID-19.

„Очаква се глобалната инфлация да се понижи до 3,5% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г., но темпът на спад е по-бавен от прогнозирания само преди шест месеца. В резултат на това се очаква много централни банки да останат предпазливи при намаляване на лихвените проценти. Глобалните лихвени проценти вероятно ще останат високи според стандартите от последните десетилетия - средно около 4% през 2025-26 г., приблизително двойно повече от средното за 2000-19 г.“, пише в документа.

Последният доклад на Световнат банка,  „Глобални икономически перспективи“, съдържа и две актуални аналитични глави. Първият очертава как публичните инвестиции могат да бъдат използвани за ускоряване на частните инвестиции и насърчаване на икономическия растеж. Установява се, че растежът на публичните инвестиции в развиващите се икономики е намалял наполовина след глобалната финансова криза, спадайки до средно 5% годишно през последното десетилетие. И все пак публичните инвестиции могат да бъдат мощен политически лост. За развиващи се икономики с достатъчно фискално пространство и ефективни практики за правителствени разходи, увеличаването на публичните инвестиции с 1% от БВП може да увеличи нивото на продукцията с до 1,6% в средносрочен план.

Втората аналитична глава изследва защо малките държави - тези с население от около 1,5 милиона души или по-малко - страдат от хронични фискални затруднения. Две пети от 35-те развиващи се икономики, които са малки държави, са изложени на висок риск от дългово затруднение или вече са в него. Това е приблизително два пъти повече от дела на другите развиващи се икономики. Необходими са всеобхватни реформи за справяне с фискалните предизвикателства на малките държави. Приходите могат да бъдат извлечени от по-стабилна и сигурна данъчна основа. Ефективността на разходите може да се подобри - особено в здравеопазването, образованието и инфраструктурата. Могат да бъдат приети фискални рамки за управление на по-високата честота на природни бедствия и други сътресения. Целенасочените и координирани глобални политики също могат да помогнат за поставянето на тези страни на по-устойчив фискален път.